Определение № 395 от 08.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1465/2014 г.

Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Агенция „Митници”, [населено място] чрез процесуалния й представител Ж. С., юрисконсулт в Митница С. срещу решение № 523 от 18.12.2013 г. по гр. дело № 862/2013 г. на Окръжен съд - Хасково. Ответникът по касация – Б. К. К. не е взел становище. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. За да се произнесе по допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение взе предвид следното: С цитираното въззивно решение състав на Окръжен съд - Хасково е отменил решение № 272 от 14.10.2013 г. по гр. дело № 875/2012 г. на Свиленградски районен съд, гражданска колегия, ІІ състав и вместо него е постановил друго, с което е уважил исковете, предявени от Б. К. К. против Агенция „Митници”, [населено място] по чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ, имуществената претенция в размер на сумата 4447.20 лв., като е присъдил в полза на ищеца разноски за двете инстанции в размер на сумата 600 лв. За да постанови този резултат окръжния съд е приел, че заповед № 7211/23.07.2012 г., издадена от директора на Агенция „Митници” на основание чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ във вр. чл. 1 ПМС № 129 от 26.06.2012 г. и утвърдено длъжностно щатно разписание на Митница С., в сила от 01.07.2012 г. е незаконосъобразна, тъй като длъжността „митнически сътрудник”, която ищецът е заемал по трудово правоотношение не е предвидена за заемане от държавен служител. Този решаващ извод е обоснован със следните мотиви. В § 9, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби /ПЗР/ на Наредбата за прилагане на класификатора на длъжностите в администрацията /НПКДА/, приета с Постановление № 129 от 26.06.2012 г. /ПМС/ М. съвет е определил кои длъжности, осъществявани по трудово правоотношение от 01.07.2012 г. се трансформират в държавна служба. Изброяването на тези длъжности въззивният съд определя като изчерпателно – „главен митнически специалист”, „старши митнически специалист” и „младши митнически специалист” и приема, че е налице нормативно определено трансформиране на длъжности. В мотивите е изложено, че този подход на компетентния орган изключва приобщаването на други длъжности извън посочените, поради което директорът на Агенция „Митници” няма компетенции да определя, че и трудовата длъжност „митнически сътрудник” се влива в служебната „инспектор в АМ”. Окръжният съд е направил сравнителен анализ на трудовите функции на „митнически сътрудник” от една страна и другите три длъжности, определени за заемане по служебно правоотношение, като длъжност „инспектор” от друга страна и е достигнал до извод за разлики между тях, както по отношение на функциите, така и по отношение на изискванията за заемането им. Друг извод, направен от съда е, че длъжността „митнически сътрудник” не съществува в утвърденото длъжностно разписание на Митница С., в сила от 01.07.2012 г. и като съвокупност от трудови функции. С оглед разясненията в Тълкувателно решение от 19.11.2014 г. по т. дело № 2/2014 г. на ОСГКТК на ВКС, съгласно които висящото гражданско дело, спорът по което е пряко свързан с приложението на подзаконов нормативен акт /в случая § 9 ПЗР на НПКДА, приета с ПМС № 129/26.06.2012 г./, не е обусловено по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК от решението по административното дело, образувано по оспорване на същия акт с искане да бъде обявен за нищожен или отменен (в случая оспорване законосъобразността на цитираната разпоредба от наредбата пред Върховен административен съд /ВАС/), предвид действието на подзаконовия нормативен акт занапред, не е налице преюдициалност на оспорването пред ВАС по отношение на настоящето производство. Действието на § 9 ПЗР на НПКДА се преценява към момента на процесното уволнение, поради което разпоредбата е приложима към настоящия случай и с оглед на същата следва да се преценяват твърденията в приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК за наличието на основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. В приложението към касационната жалба не са релевирани общи основания за допускане на касационно обжалване. Общите основания съгласно разясненията в ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, т. 1 са правни въпроси от значение за изхода по конкретното дело, разрешени във въззивното решение, включени в предмета на спора и обусловили правните изводи по делото. Касаторът посочва в приложението, че с обжалваното решение „въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, свързани с прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 12 от КТ трудово правоотношение на Б. К. К. съгласно заповед № 7211/23.07.2012 г. на директора на Агенция „Митници”, но не ги поставя, не отразява тези въпроси. Приложението не е съобразено с разясненията в цитираното тълкувателно решение на ОСГКТК, съгласно които касаторът е длъжен да посочи правния въпрос, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес, а касационният съд не е длъжен и не може да го извежда от твърденията му. Вместо правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК касаторът разглежда съществуващата според него неправилност на мотивите на въззивното решение в сравнение с мотивите на решение № 45 от 20.02.2013 г. по гр. дело № 20/2013 г. на друг състав на Хасковски окръжен съд, приел че макар в новото длъжностно разписание да не съществува длъжност „митнически сътрудник”, същата не е била премахната. Неправилни и необосновани са според жалбоподателя изводите в обжалваното въззивно решение за това, че „двете длъжности не са взаимозаменяеми и са с разнородни трудови функции, и твърдението на работодателя за трансформация на трудовите функции на длъжността „митнически сътрудник” и длъжността „инспектор в агенция митници” е останало недоказано, а от там и твърденията за наличие на хипотезата на чл. 325, ал. 1, т. 12 от КТ”. Посочените доводи не са правни въпроси, а представляват оплаквания за нарушения по чл. 281, т. 3 ГПК, които не се разглеждат в производството по чл. 288 ГПК. Поради това настоящият състав на ВКС приема, че с приложението в частта, номерирана с І. и доводите към него не са обосновани основания за допускане на касационен контрол. В останалата част от приложението, номерирана с ІІ. касаторът възпроизвежда мотивите на друго решение № 432 от 11.03.2013 г. по гр. дело № 383/2013 г. на състав на Варненски окръжен съд, в което е разгледано уволнение по чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ и излага довод за това, че длъжността „митнически сътрудник” е заместена с длъжността „инспектор в Агенция „Митници”, като развива съображенията си за наличието на контролни функции в длъжността „инспектор”, както и наличието на основание за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ. Следователно и в тази част от приложението не са формулирани правни въпроси, не е обосновано отклонението на въззивния съд при тяхното разрешаване от съдебната практика. Актовете на които се позовава касаторът са решения на въззивни съдилища, включително решение по гр. дело № 339/2013 г. на Окръжен съд – Хасково, което не е обсъждано изобщо в приложението. Съгласно разясненията в цитираното тълкувателно решение на ОСГКТК на ВКС съдебните решения, които не са влезли в сила, както е в настоящия случай - няма данни за влизане в сила на посочените съдебни актове с изключение на цитираното въззивно решение по гр. дело № 20/2013 г. на Хасковски окръжен съд, не формират съдебна практика, респективно с тях не се обосновават допълнителни основания за допускане на касационно обжалване. Позоваването в приложението на въззивното решение по гр. дело № 20/2013 г. на Хасковски окръжен съд не формира допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като допълнителното основание предпоставя наличието на общо основание, каквото в случая липсва поради отсъствието на формулиран от жалбоподателя конкретен правен въпрос. Следователно не са обосновани и допълнителни основания за допускане на касационен контрол. С оглед на всичко изложено по – горе следва да се приеме, че касаторът не е обосновал приложно поле на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, поради което не са налице предпоставки за допускане касационно обжалване на въззивното решение. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение