Решение № 6535 от 15.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 705/2026 г.

ВАСПето отделение15.06.2026 г.докладчик Мирела Георгиева

Диспозитив

ОТМЕНЯ Решение № 35632 от 29.10.2025 г. по адм. дело № 2673/2025 г. на Административен съд София-град в частта, с която е отхвърлена подадената от Министерство на образованието и науката жалба срещу т. IV от Решение № 22/21.01.2025 г. по преписка № 296/2023 г. на Комисията за защита от дискриминация и вместо него постановява: ОТМЕНЯ Решение № 22/21.01.2025 г. по преписка № 296/2023 г. на Комисията за защита от дискриминация, в частта по т. IV, с която е установено, че Министерство на образованието и науката, в качеството си на страна по Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. към браншови Колективен трудов договор № Д01-269/06.12.2022 г. за системата на образованието, е допуснало нарушение на чл. 4, ал. 3 от ЗЗДискр. и по този начин са създадени предпоставки и условия за неравно третиране спрямо М. Д. А.. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ВИОЛЕТА ГЛАВИНОВА секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ МАРИЯ НИКОЛОВА /п/ МИРЕЛА ГЕОРГИЕВА

Мотиви

Производството по делото е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Министъра на образованието и науката и от Министерство на образованието и науката /МОН/, чрез процесуален представител юриск. Ю. Томова, срещу Решение № 35632 от 29.10.2025 г., постановено по адм. дело № 2673/2025 г. по описа на Административен съд София - град /АССГ/, в частта, с която е отхвърлена жалбата на МОН против Решение № 22/21.01.2025 г. на Комисията за защита от дискриминация в частта по т. IV. С молба от 28.01.2026 г. процесуалният представител уточнява, че касационната следва да се счита като подадена от Министерство на образованието и науката. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост – касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се неговата отмяна. Не се претендират разноски по делото. В съдебно заседание касаторът не се представлява. Ответникът по касационната жалба – Комисия за защита от дискриминация /КЗД/Комисията/, чрез процесуален представител юриск. Бешков, в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна и моли решението на АССГ, в обжалваната му част, да бъде оставено в сила. Претендира разноски за касационната инстанция, представляващи юриск. възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът по касационната жалба – М. Д. А., в съдебно заседание не се явява и не се представлява. Не депозира становище по касационната жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. С решението на първоинстанционния съд, в обжалваната част, е отхвърлена подадената от Министерство на образованието и науката жалба срещу т. IV от Решение № 22/21.01.2025 г. на КЗД, с което е установено, че МОН, в качеството си на страна по Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. към браншови Колективен трудов договор /КТД/ № Д01-269/06.12.2022 г. за системата на образованието, е допуснало нарушение на чл. 4, ал. 3 от Закона за защита от дискриминация/ЗЗДискр./ и по този начин са създадени предпоставки и условия за неравно третиране спрямо М. Д. А.. Решението на АС – София-град в частта, с която е отменена т. I от Решение № 22/21.01.2025 г. на Комисията за защита от дискриминация, и в частта по т. ІІ и по т. V от Решение № 97/13.03.2025 г. жалбата на Министерството на образованието и науката е оставена без разглеждане и е прекратено производството по делото в тази част, не е обжалвано и е влязло в сила. За да постанови обжалвания резултат, съдът е установил следните фактически обстоятелства по делото: Производството пред Комисията за защита от дискриминация е образувано по жалба на М. Д. А. с вх. № 44-00-4209/04. 12. 2023 г. срещу Заместник-министъра на образованието и науката - д-р Е. Лазарова, във връзка с практиката по прилагането на КТ Д01-269/06.12.2022 г. и Анекс Д01-192/10.08.2023 г. Жалбоподателката е посочила, че към датата на подписване на Анекса - 10.08.2023 г. е в прекратени трудовоправни отношения с учебното заведение, в което е работила като учител. Според нея обаче това обстоятелство не би следвало да я лиши от правото да й се начисли и получи договореното по силата на Анекса увеличение на работната заплата, считано от 01.01.2023 г., предвид обратното действие на изменението на КТД. Твърди, че с лишаването й от дължимото увеличение за времето през което е работила от 01.01.2023 г. до прекратяване на трудовото й правоотношение на 26.07.2023 г. със Заповед №РД-07-1060/25.07.2023 г. на Директора на СУ“Иван Вазов“, гр. Нова Загора, поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, е нарушен един от принципите, установени в Закона за защита от дискриминация, а именно принципът на равенство в третирането, по признаците „лично положение“ и „възраст“, като заявява и оплаквания за нарушение на разпоредбата на чл. 14 ЗЗДискр. В хода на административното производство А. с писмо Вх. №44-00-566/13.02.2024 г. е уточнила, че по подадено заявление до Директора на СУ“Иван Вазов“, гр. Нова Загора, е получила Отговор с Изх. №РД-04/13.02.2024 г., в който се сочи, че спазва и се съобразява с тълкуването и становището на МОН. По този начин според А. указанията на МОН и решението на Директора на СУ нарушават принципа на равно третиране по чл.14 от ЗЗДискр. С Анекс № Д01-192 от 10. 08. 2023 г. към Колективен трудов договор за системата за предучилищно и училищното образование Д01-269 от 06.12.2022 г., сключен между Министерство на образованието и науката, Съюза на ръководителите в системата на народната просвета в България, Сдружението на директорите в средното образование в Република България, Синдиката на българските учители, Синдикат „Образование“ към Конфедерацията на труда „Подкрепа” и Независимия учителски синдикат към Конфедерацията на независимите синдикати в България, е предвидено увеличение на индивидуалните работни заплати на заетите в системата на предучилищното и училищното образование за педагогически специалисти и непедагогически персонал, както и съответните разходи за осигурителни вноски. В точка първа от същия изрично е посочено, че за системата на предучилищното и училищното образование размерът на минималните основни работни заплати се изменя от 01. 01. 2023 година. По повод прилагането на Анекс № Д01-292/ 10. 06. 2023 г. към КТД за системата на предучилищното и училищното образование от 06.12.2022 г., Заместник-министърът на образованието и науката е изразил становище в писмо рег. № 90-08-37 от 23.02.2024 г., адресирано до Председателя на КЗД. В становището е посочено, че началото на действие на Анекса е в сила от 01.01.2023 г., съгласно новия текст на чл. 27, ал. 2 от КТД е предвидено увеличение на индивидуалните работни заплати на заетите в системата на училищното образование, считано от 01.01.2023 г., т. е. за всички, които към 10.08.2023 г. са притежавали качеството на педагогически специалист към датата на увеличението. Отбелязано е изрично, че не съществува правна възможност за лицата с прекратени трудови правоотношения към момента на определяне и договаряне на новите работни заплати да получат разликата до увеличението на индивидуалните работни заплати за минал период от време. Предвиденото увеличение се извършва от работодателя единствено на работници и служители, които имат действащи трудови договори към момента на увеличение на работните заплати, като правното основание за това е чл. 118, ал. 3 от Кодекса на труда/КТ/. На 19.09.2023 г. М. А. е подала заявление до Директора на СУ „Иван Вазов” - гр. Нова Загора за преизчисляване на трудовото й възнаграждение, на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск от 31 работни дни по чл.224, ал.1 от КТ и за преизчисляване на разликата към обезщетението по чл.222, ал.3 от КТ, за периода от 01.01.2023 г. до момента на прекратяване на трудовия й договор - 27.07.2023 г. С писмо изх. № РД-04/13.02.2024 г. Директорът на учебното заведение е отговорил на М. А., че разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от променения с Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. КТД визира само лицата, работещи към момента на влизането в сила на анекса – 10.08.2023 година. Всички други лица, които са напуснали системата на средното образование преди 10.08.2023 г. не би следвало да бъдат обхванати от тази норма, т. к. вече нямат трудово-правна връзка с институцията, с която са работили. В становището си пред административния орган директорът на училището е заявил, че отказът му е съобразен с указанията, дадени от Заместник- министъра на МОН. С Решение № 22/21.01.2025 г. по преписка № 296/2023 г. Комисията за защита от дискриминация, петчленен разширен заседателен състав, е постановила следното: I. Установява, че Министърът на образованието и науката, в качеството му на ръководител на Министерството на образованието и науката, е допуснал към процесния период бездействие и неиздаване на указания за прилагане на Анекс Д01-192/10.08.2023 г. към КТД 01- 269/06. 12. 2022 г., с които указания са въведени съответни критерии за определена група лица, на които следва да им бъде увеличен размерът на основното трудово възнаграждение, изплащано със задна дата, с което е създал предпоставки за нарушение на чл. 4, ал. 3 ЗЗДискр. във вр. с чл. 4, ал. 1 на ЗЗДискр. съгласно защитените по чл. 4, ал. 1 признаци „лично положение“ и „възраст“ спрямо жалбоподателката М. А.. II. Препоръчва, на основание чл. 47, т. 6 ЗЗДискр. на ответната страна - Министъра на образованието и науката, представляващ Министерството на образованието и науката, занапред от постановяване на настоящото решение да съблюдава за спазването на Закона за защита от дискриминация, като не допуска извършването на неравно третиране и дискриминация. III. Установява, че при съобразяване на указанията, получени от Министерството на образованието и науката, директорът на СУ „Иван Вазов“- М. К.-С., представляващ работодателя, като е отказал да изплати полагащото се на М. А. увеличение на трудовото й възнаграждение, съгласно Анекс Д01-192/10. 08. 2023 г. към КТД 01-269/06.12.2022 г. и Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4/2017 г. за нормиране и заплащане на труда, е допуснал нарушение на чл. 4, ал. 3 от ЗЗДискр., във вр. с чл. 4, ал. 1 на ЗЗДискр. съгласно защитените признаци „лично положение“ и „възраст“, както и е допуснал нарушение на чл. 14 ЗЗДискр. по отношение на жалбоподателката М. Д. А.. IV. Установява, че ответните страни - Министерство на образованието и науката, представлявано от министъра на образованието и науката; Сдружение на директорите в средното образование в Република България, представлявано от председателя А. Александров; Съюз на ръководителите в системата на народната просвета в България, представляван от председателя Д. Стаматов; Независим учителски синдикат към КНСБ, представляван от председателя А. Томов; Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“, представляван от председателя Ю. Петров; Синдикат на българските учители към КНСБ, представляван от председателя Я. Такева, в качеството им на страни по Анекс Д01 -192/10.08.2023 г. към браншови КТД 01- 269/06. 12. 2022 г. за системата на образованието - чрез създаването на привидно неутрална разпоредба са допуснали нарушение на чл. 4, ал. 3 от ЗЗДискр., като по този начин са създадени предпоставки и условия за неравно третиране спрямо М. Д. А.. V. Препоръчва на основание чл. 47, т. 6 от Закона за защита от дискриминация на ответните страни - страните, подписали Анекс Д01-192/10.08.2023 г. към КТД 01-269/06. 12. 2022 г. - занапред от постановяване на настоящото решение при колективното трудово договаряне, сключването на колективни трудови договори и анекси към тях да съблюдават за спазването на Закона за защита от дискриминация, като за в бъдеще не допускат извършването или създаването на предпоставки за неравно третиране и дискриминация чрез привидно неутрални разпоредби. VI. Установява, че ответната страна - Заместник - министърът на образованието и науката - Е. Л., не е извършила пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр., във вр. с чл. 4, ал. 1 на ЗЗДискр. съгласно защитените по чл. 4, ал. 1 признаци „лично положение“ и „възраст“ спрямо жалбоподателката М. Д. А.. Недоволни от решението на КЗД Министърът на образованието и науката и МОН, чрез процесуален представител С. Спасов - държавен експерт, са оспорили същото пред АССГ. Административният съд е приел за допустима жалбата на Министъра на образованието и науката само по отношение на т. I от атакуваното решение. По отношение на Министерството на образованието и науката първоинстанционният съд е приел, че е надлежно легитимирано да го оспори единствено в т. IV, в частта, адресирана до него. Извън така очертания предмет на съдебна проверка, в останалата част съдебното производство е прието за недопустимо, поради което АССГ го е прекратил. Изложени са съображения, че оспорването в частта относно обективираните в т. II и т. V от решението на КЗД препоръки е лишено от предмет, поради непринадлежност на волеизявлението по чл. 47, т. 6 от ЗЗДискр. към категорията на индивидуалните административни актове. В тази част произнасянето на Комисията има препоръчителен характер, с него не се създават права или задължения, нито се засягат права, свободи или законни интереси на адресата. По правното си естество препоръките и предложенията по чл. 47, т. 6 от ЗЗДискр., нямат задължителен, правнообвързващ ефект и изпълнението им не е скрепено с държавна принуда. Въпросът за правния характер на волеизявлението по чл. 47, т. 6 от ЗЗДискр. и процесуалната съдба на оспорването му е трайно разрешен в практиката на Върховния административен съд. Отсъствието на иманентните белези на административен акт отрича допустимостта на съдебния контрол върху дадените от КЗД препоръки – чл. 159, т. 1 от АПК. Първоинстанционният съд е приел от правна страна, че решението на КЗД е издадено от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и съдържание. Комисията е провела производството в съответствие с административнопроизводствените правила, при правилно разпределение на доказателствената тежест, съгласно правилото на чл. 9 от ЗЗДискр., при изяснени фактическите и правни обстоятелства по спора. При обсъждане на материалната законосъобразност на решението на КЗД, съдът е цитирал разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., с която се забранява всяка пряка или непряка дискриминация, основана на посочените дискриминационни признаци. Понятията „пряка дискриминация“ и „непряка дискриминация“ са дефинирани съответно в ал. 2 и ал. 3 на същата правна норма. Фактическият състав на всяка от формите на дискриминация включва специфичен комплекс от юридически факти, чието доказване в хода на съдебното производство установява дискриминационното третиране. Общото между тях е, че съставляват нарушение на принципа на равенство основано на някой от защитените признаци. АССГ е намерил за верен извода на КЗД, че изменението на чл. 27 от КТД с Анекса от 10.08.2023 г. се отнася за всички работници и служители в сферата на предучилищното и училищното образование, които към 01.01.2023 г. са полагали труд по действащ трудов договор. По силата на § 2 от Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда /обн. ДВ, бр. 75 от 01.09.2023 г./ е изменено Приложение № 3 относно минималните размери на основните месечни работни заплати на педагогическите специалисти. Предвидената с § 2 промяна влиза в сила от 1 януари 2023 г., видно от заключителната разпоредба на § 3 от наредбата. Придаденото ретроактивно действие на нормата се отнася и до лицата, които в процесния период са полагали труд в учебните заведения и са се намирали в трудови правоотношения. Нито в относимата нормативна уредба, нито в КТД е допуснато изключение от увеличения размер на възнагражденията по отношение на лицата, напуснали системата след 01.01.2023 г., но преди 10.08.2023 г. В Анекса не се съдържа условие длъжността да се заема и към датата на подписването му като предпоставка за изплащане на по-високата работна заплата. Щом тези лица са били все още заети в системата на образованието и са изпълнявали дори само за част от периода 01.01.2023 г. – 10.08.2023 г. трудовите си задължения, работодателят им дължи съответно възнаграждение за реалната престация – чл. 128, т. 2 от КТ. В противен случай би се стигнало до неравното им третиране в сравнение с тези техни колеги, които са продължили да работят и след 10.08.2023 г., въпреки че до сключването на Анекса и двете групи служители са полагали еднакъв труд, за един и същ период, при едни и същи условия. Последващото прекратяване на трудовото правоотношение на М. А. не засяга правното й положение към началния момент на действие на изменението. След като с промяната в КТД са преуредени съществувалите между страните индивидуални правоотношения, то считано от 01.01.2023 г. е увеличено възнаграждението за длъжността, която е заемала жалбоподателката в административното производство. В конкретния случай М. А. е упражнявала заеманата от нея длъжност „старши учител I – IV клас“ в СУ „Иван Вазов“ от 01.01.2023 г. до момента на прекратяване на трудовото й правоотношение - 27.07.2023 г., поради придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, наравно с останалите служители на училището. Поради тази причина работодателят е следвало да й заплати за този период възнаграждение за извършения еднакъв или равностоен труд, съпоставено с колегите й - чл. 14 от ЗЗДискр. АССГ е споделил съжденията на административния орган за допуснато по-неблагоприятно третиране спрямо А., изразено в лишаването й от дължимия размер на трудово възнаграждение, на основата на признаците „лично положение“ и „възраст“. Доколкото признакът „лично положение“ не е дефиниран, като такъв може да бъде определен значим, обективен, същностен за личността белег, който отличава един човек или група хора от останалите - местоживеене, ръст, тегло, цвят на косата и очите, стаж, професионален опит, майчин език, акцент или диалект, хранителни навици, културни обичаи и др. Правото на труд и неговото упражняване, в частност – качеството „пенсионирано лице“, също би могло да бъде причислено към характеристиките на личността в обхвата на понятието "лично положение" по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. Съобразявайки причината за неизплащане на по-високия размер заплата – прекратено трудово правоотношение поради придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, съдът е намерил за правилен извода, че лицето е дискриминирано на посочените от Комисията защитени признаци. Първоинстанционният съд е приел,че решението на Комисията в частта по т. I е материално незаконосъобразно и го е отменил. Съдебният акт не е обжалван в частта му, с която е отменена частта по т.I от решението на КЗД, поради което същото е влязло в сила. По отношение на решението на КЗД в частта по т. IV административният съд е приел, че същото не е засегнато от отменителните основания по чл. 146, т. 4 и 5 от АПК. Съдът е споделил изводите на КЗД, че чрез формулировката на Анекса е създадена привидно неутрална разпоредба, в резултат на която подписалите го страни са създали предпоставки за различното му интерпретиране и нееднакво прилагане, по-специално спрямо лицата с прекратени трудови правоотношения към 10.08.2023 г. В т. 1 от Анекса е договорено текстът на чл. 27 от Колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование Д01-269 от 06.12.2022 г. да се измени, както следва: „

2

Осигурените средства от държавния бюджет на Република България за 2023 г. в размер на 524 млн. лв. се изразходват единствено и само за увеличение, считано от 01. 01. 2023 г., на индивидуалните работни заплати на заетите в системата на предучилищното и училищното образование педагогически специалисти и непедагогическия персонал и съответните разходи за осигурителните им вноски за сметка на работодателя.“ Редакцията на разпоредбата предпоставя неяснота относно кръга на правоимащите субекти - дали увеличението на заплатите следва да бъде изплатено на служителите, заети в системата на предучилищното и училищното образование към 01.01.2023 г. или само на заетите към датата на подписване на Анекса. Използваната формулировка създава условия за разнопосочно тълкуване на кои именно служители е дължимо изплащане на увеличението, което се установява и от изразените в хода на административното производство становища на участниците в съглашението. Негативните последици от непрецизната клауза са могли да бъдат избегнати при точно и ясно посочване в Анекса на меродавния момент за наличието на трудово правоотношение, респ. – при изрично изясняване на въпроса кои са заетите в образователната система лица. В този смисъл законосъобразно в оспорения акт е прието, че страните по Анекса са създали предпоставки за неравно третиране и дискриминация, в резултат на което на М. А. е отказано изплащане на увеличеното трудово възнаграждение, като по този начин е поставена в по-неблагоприятно положение от колегите й, чиито трудови правоотношения не са били прекратени към 10.08.2023 г. С приемането на привидно неутралната разпоредба е поставено началото на причинно-следствения процес, завършил с дискриминационното лишаване на А. от възможността да получи увеличения размер на работна заплата за периода от 01.01.2023 г. до 27.07.2023 г. и от правото на по-висок размер на пенсия при нейното преизчисление по реда на Кодекса за социалното осигуряване. Съдебното решение в обжалваната част е неправилно поради нарушение на материалния закон. АССГ е достигнал до неправилен краен извод за допуснато нарушение на чл. 4, ал. 3 от ЗЗДискр. – на забраната за непряка дискриминация, от Министерство на образованието и науката, с което са създадени предпоставки и условия за неравно третиране спрямо М. А. по признаците „лично положение“ и „възраст“, по следните съображения:

–

Основният спорен въпрос по делото е дали с разпоредбите на Анекса е допусната непряка дискриминация - чрез създаването на привидно неутрална разпоредба по отношение на лицата, които към 01.01.2023 г. са били заети в системата на училищното и предучилищното образование, но са напуснали образователната система преди 10.08.2023 година.

–

Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 3 от ЗЗДискр. непряка дискриминация е поставянето на лице или лица, носители на признак по чл. 4, ал. 1, или на лица, които, без да са носители на такъв признак, съвместно с първите търпят по-малко благоприятно третиране или са поставени в особено неблагоприятно положение, произтичащо от привидно неутрални разпоредба, критерий или практика, освен ако разпоредбата, критерият или практиката са обективно оправдани с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими. В разпоредбата на § 1, т. 7 от ДР на ЗЗДискр. е дадено легално определение на "неблагоприятно третиране" - всеки акт, действие или бездействие, които водят до по-малко благоприятно третиране на едно лице спрямо друго въз основа на признаците по чл. 4, ал. 1 или могат да поставят лице или лица, носители на признак по чл. 4, ал. 1, в особено неблагоприятно положение в сравнение с други лица. Следователно, за да се приеме наличие на непряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 3 ЗЗДискр. е необходимо да се установи, че такава разпоредба/практика не прави разлика между лицата по защитен признак, но еднаквото третиране на всички адресати обективно води като страничен ефект до негативно засягане/поставяне в неблагоприятно положение/ на лица/група, определена според защитен признак, в несъразмерно по-голяма степен, отколкото засяга други лица/групи в сравними ситуации.

–

С Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017 г. /обн. ДВ, бр. 75 от 01.09.2023 г. / и Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. към КТД, които са приети съгласно Закона за държавния бюджет за 2023 г. /обн. ДВ, бр. 66 от 01.08.2023 г., в сила от 01.01.2023 г. /, се предвижда увеличение на възнагражденията на педагогическия и непедагогически персонал, считано от 01.01.2023 г., т. е. преурежда с обратна дата съдържанието на индивидуалните трудови правоотношения в по - благоприятна за служителите посока, предвиждайки увеличаване на възнагражденията им със задна дата. С оглед придаденото обратно действие на увеличението на минималните заплати, считано от 01.01.2023 г., това е и моментът, към който се определят лицата, които отговарят на изискванията на закона, а именно – страни са по действащо трудово правоотношение със съответната образователна институция. Тук следва да се посочи, че според съдебната практика, общите съдилища в исковите производства с правно основание чл. 128, т. 2 от Кодекса на труда тълкуват и прилагат нормативните разпоредби и текста на чл. 27 от КТД по аналогичен начин, като уважават исковите претенции на лицата, претендирали присъждане на следващото се увеличение на трудовото възнаграждение.

–

Настоящият касационен състав намира, че т.1 от Анекса, с която се изменя чл. 27, ал. 1 и 2 от КТД, определя кръга на лицата, до които се отнася предвиденото увеличение – заетите лица – педагогически и непедагогически персонал, в училищното и предучилищното образование към 01.01.2023 година. С разпоредбата на ал. 1 на чл.27 от КТД е предвидено, че "За системата на предучилищното и училищното образование се определят минимални основни работни заплати, считано от 01.01.2023 г." и следва изброяването им по длъжности. Използваният нормотворчески изказ в т. 1 не може да се счете за неясен и непрецизен, въпреки че е тълкуван и прилаган по различен начин, видно от становищата на участниците в процеса, приложени по делото. Съгласно позицията на Министерство на образованието и науката, поддържана в хода на административното и съдебното производство, тези служители, които към 10.08.2023 г. са напуснали образователната система, не би следвало да бъдат обхванати от предвиденото увеличение на работните заплати, доколкото същите не са се намирали във валидно трудово правоотношение към момента на подписването на Анекса – 10.08.2023 година. Въз основа на указанията по прилагането на нормативната уредба и Анекса е постигнат обективно неблагоприятният краен резултат за жалбоподателката (касационен ответник) – разпоредбата да се прилага не еднакво, а различно към адресатите й в зависимост от това дали и кога е прекратено трудовото правоотношение, което е видно от позицията на работодателя й. В резултат на този подход на работодателите по индивидуалните трудови договори, лицата с прекратени трудови правоотношения към 10.08.2023 г. са поставени в по-неблагоприятно положение сравнение с лицата, които към тази дата продължават да са заети в системата на предучилищното и училищното образование. Представлява ли пряка дискриминация различното прилагане на разпоредбата спрямо лица, които са били заети към 01.01.2023 г. в сферата на училищното образование, но не и към 10.08.2023 г. спрямо тези, които са продължили да работят, е извън предмета на касационната проверка, поради което този въпрос не подлежи на обсъждане в настоящото решение.

–

Предмет на касационен контрол са изводите на решаващия съд за допусната непряка дискриминация по чл. 4, ал. 3 от ЗЗДискр. от Министерството на образованието и науката.

–

Касационният съд приема, че не е изпълнен фактическият състав на чл. 4, ал. 3 от ЗЗДискр., тъй като не е налице първото изискване за осъществяване на непряка дискриминация по чл. 4, ал. 3 от ЗЗДискр. – привидно неутрална разпоредба/практика, която се прилага еднакво спрямо всички адресати, без оглед на защитен признак, но еднаквото им третиране обективно да води до диспропорционално засягане на лице или група, носители на защитен признак. Обратно, в случая разпоредбата на т. 1 от Анекса /чл. 27, ал. 1 и 2 от КТД/ очертава определен кръг лица, в сходна ситуация, които се третират еднакво, спрямо които обаче същата не е приложена еднакво, т. е. отрицателното им засягане не е в причинна връзка с общото приложение на правилото спрямо всички адресати, както изисква фактическият състав на чл. 4, ал. 3 от ЗЗДискр., а е поради изключване на част от лицата от обхвата му.

–

Неправилно съдът е приел, че е налице нарушение на забраната за непряка дискриминация по чл. 4, ал. 3 ЗЗДискр, с което са създадени предпоставки, т. е. допуснатото е по-неблагоприятно третиране на лицата, заети в училищното образование към 01.01.2023 г., чието трудово правоотношение е прекратено преди 10.08.2023 г., в т. ч. жалбоподателката А., което е основано на признаците „лично положение“ и „възраст“. Както се посочи по-горе, за да е налице нарушение на принципа на равенство в хипотезите на антидискриминационния закон е необходимо да се установи, че неблагоприятното третиране на служителя или работника е в причинна връзка с някой или някои от защитените признаци по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. Само тогава неравенството попада в обхвата на закона и ползва неговата закрила. Извеждането на защитата при упражняване на правото на труд в самостоятелен раздел в Закона за защита от дискриминация е с оглед значимостта на обществените отношения, свързани с правото на труд на гражданите и свързаните с тях специфики. Във всички случаи обаче разглеждането на нарушение на правото на труд като проява на дискриминация по реда и условията на този закон следва да е основано на защитен признак по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., т. е. при упражняване на трудовите права лицето е третирано неравно сравнение с други лица, защото е носител на защитен признак. Установеното неблагоприятно третиране на М. А. се явява пряко обусловено от указанията на Заместник- министъра на образованието и науката по прилагането на анекса към КТД и въведената въз основа на тези указания практика от различните образователни институции по тълкуване и прилагане на приетото при колективното договаряне увеличение на заплатите със задна дата по начин, който е различен по отношение на лицата, заети към 10.08.2023 г. в образователната система и тези, които са я напуснали към този момент. Това различно третиране обаче не се основава на защитен признак по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. Неправилно КЗД и първоинстанционният съд приемат, че съдържание на признака „лично положение“ е правото на труд, както и че пенсионирането представлява трайна и присъща характеристика на личността в смисъла на признак „лично положение“.

–

Правото на труд е признато за основно право на гражданите и неговата закрила е прогласена на конституционно ниво – чл. 48 от Конституцията на Р България. Закрилата на правото на труд е доразвита на законово ниво, част от която е изискването за спазване на принципа за равно третиране в сферата на трудовите правоотношение. Разгледан на плоскостта на Закона за защита от дискриминация, прилагането на принципа на равно третиране, залегнал в чл. 14, ал. 1 от ЗЗДискр., изисква от работодателя да осигурява равно възнаграждение за равен труд без оглед признаците по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. При твърдения за нарушение на правото на труд като проява на дискриминация по реда и условията на ЗЗДискр., каквито се съдържат в жалбата на М. А. до КЗД, правото на труд и произтичащите от него права, в частност правото на равенство в заплащането, съставляват защитимото от закона благо, чиято закрила е предмет на образуваното административно производство. Поради това не би могло конституционно признатото субективно право на труд на гражданите да съставлява едновременно обект на защита и защитим признак на личността по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. Обективният факт, който обединява сравняваните правни субекти в казуса е наличието на валидно трудово правоотношение към 01.01.2023 година. Разликата в третирането по отношение на следващото им се трудово възнаграждение за периода 01.01.2023 г. – 10.08.2023 г. произтича от наличието или не на действащо трудово правоотношение към 10.08.2023 година. Неблагоприятното третиране е резултат от обективния факт на прекратяване на трудовото правоотношение преди 10.08.2023 г., без значение на какво конкретно правно основание е сторено – по взаимно съгласие, поради завръщане на титуляря, при пенсиониране и др. Както упражняването на правото на труд, така и прекратяването на трудовото правоотношение - в случая на М. А., не може да изпълни съдържанието на защитимия признак „лично положение“, защото не представлява част от личността в смисъл на белег, характеристика, а е правен акт, израз на волята на страната/страните по правоотношението. Последица от прекратяването на трудовото правоотношение преди 10.08.2023 г. е изключването от прилагането на правилото за увеличаване размера на работните заплати на заетите в системата на предучилищното и училищното образование, считано от 01.01.2023 г., но по-неблагоприятното третиране не може да се квалифицира като основано на защитен признак „лично положение“, който я отличава от правните субекти, заети в образователната система към 10.08.2023 година. В този смисъл не е налице и второто изискване за осъществяване на фактическия състав по чл. 4, ал. 3 от ЗЗДискр. - неблагоприятно третиране, основано на защитен признак, тъй като правото на труд само по себе си, както и придобитото право на пенсия, не са трайна и присъща характеристика на личността в смисъла на дискриминационния признак "лично положение".

–

По отношение на признака „възраст“.

–

Прилагането на по-благоприятната разпоредба за увеличение на трудовото възнаграждение на заетите лица в образователната система е в зависимост от наличието на действащо или не трудово правоотношение към 10.08.2023 г. Без значение е обаче основанието, поради което е прекратено трудовото правоотношение на заетите лица, тъй като признакът „възраст“ не е определящ за прилагането или не на по-благоприятния режим. Поради това с приемането на Анекса и по-точно с изменението на чл. 27, ал. 1 и 2 от КТД не е налице непряка дискриминация по признак „възраст“, както е приел решаващият съд. Защита на трудовите и осигурителни права, в т. ч. правото на преизчисление на получаваната пенсия, може да се реализира по общия исков ред, но установения неблагоприятен ефект поради отказ да й се изплати разликата между полученото възнаграждение и увеличения размер с обратно действие не е поради качеството й на пенсиониран учител, респ. възрастта й, т.е. липсва защитен признак по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр.

–

По горните съображения решението в обжалваната част е неправилно и следва да се отмени. Спорът е изяснен от фактическа и правна страна, поради което касационната инстанция следва да постанови друго решение по същество, с което да отмени решението на Комисията за защита от дискриминация в частта по т. IV.

–

Разноски не се претендират от касатора, поради което съдът не дължи произнасяне.

Цитирани разпоредби

26