Решение № 6535 от 15.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 705/2026 г.

Производството по делото е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Министъра на образованието и науката и от Министерство на образованието и науката /МОН/, чрез процесуален представител юриск. Ю. Томова, срещу Решение № 35632 от 29.10.2025 г., постановено по адм. дело № 2673/2025 г. по описа на Административен съд София - град /АССГ/, в частта, с която е отхвърлена жалбата на МОН против Решение № 22/21.01.2025 г. на Комисията за защита от дискриминация в частта по т. IV. С молба от 28.01.2026 г. процесуалният представител уточнява, че касационната следва да се счита като подадена от Министерство на образованието и науката. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост – касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се неговата отмяна. Не се претендират разноски по делото. В съдебно заседание касаторът не се представлява. Ответникът по касационната жалба – Комисия за защита от дискриминация /КЗД/Комисията/, чрез процесуален представител юриск. Бешков, в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна и моли решението на АССГ, в обжалваната му част, да бъде оставено в сила. Претендира разноски за касационната инстанция, представляващи юриск. възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът по касационната жалба – М. Д. А., в съдебно заседание не се явява и не се представлява. Не депозира становище по касационната жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. С решението на първоинстанционния съд, в обжалваната част, е отхвърлена подадената от Министерство на образованието и науката жалба срещу т. IV от Решение № 22/21.01.2025 г. на КЗД, с което е установено, че МОН, в качеството си на страна по Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. към браншови Колективен трудов договор /КТД/ № Д01-269/06.12.2022 г. за системата на образованието, е допуснало нарушение на чл. 4, ал. 3 от Закона за защита от дискриминация/ЗЗДискр./ и по този начин са създадени предпоставки и условия за неравно третиране спрямо М. Д. А.. Решението на АС – София-град в частта, с която е отменена т. I от Решение № 22/21.01.2025 г. на Комисията за защита от дискриминация, и в частта по т. ІІ и по т. V от Решение № 97/13.03.2025 г. жалбата на Министерството на образованието и науката е оставена без разглеждане и е прекратено производството по делото в тази част, не е обжалвано и е влязло в сила. За да постанови обжалвания резултат, съдът е установил следните фактически обстоятелства по делото: Производството пред Комисията за защита от дискриминация е образувано по жалба на М. Д. А. с вх. № 44-00-4209/04. 12. 2023 г. срещу Заместник-министъра на образованието и науката - д-р Е. Лазарова, във връзка с практиката по прилагането на КТ Д01-269/06.12.2022 г. и Анекс Д01-192/10.08.2023 г. Жалбоподателката е посочила, че към датата на подписване на Анекса - 10.08.2023 г. е в прекратени трудовоправни отношения с учебното заведение, в което е работила като учител. Според нея обаче това обстоятелство не би следвало да я лиши от правото да й се начисли и получи договореното по силата на Анекса увеличение на работната заплата, считано от 01.01.2023 г., предвид обратното действие на изменението на КТД. Твърди, че с лишаването й от дължимото увеличение за времето през което е работила от 01.01.2023 г. до прекратяване на трудовото й правоотношение на 26.07.2023 г. със Заповед №РД-07-1060/25.07.2023 г. на Директора на СУ“Иван Вазов“, гр. Нова Загора, поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, е нарушен един от принципите, установени в Закона за защита от дискриминация, а именно принципът на равенство в третирането, по признаците „лично положение“ и „възраст“, като заявява и оплаквания за нарушение на разпоредбата на чл. 14 ЗЗДискр. В хода на административното производство А. с писмо Вх. №44-00-566/13.02.2024 г. е уточнила, че по подадено заявление до Директора на СУ“Иван Вазов“, гр. Нова Загора, е получила Отговор с Изх. №РД-04/13.02.2024 г., в който се сочи, че спазва и се съобразява с тълкуването и становището на МОН. По този начин според А. указанията на МОН и решението на Директора на СУ нарушават принципа на равно третиране по чл.14 от ЗЗДискр. С Анекс № Д01-192 от 10. 08. 2023 г. към Колективен трудов договор за системата за предучилищно и училищното образование Д01-269 от 06.12.2022 г., сключен между Министерство на образованието и науката, Съюза на ръководителите в системата на народната просвета в България, Сдружението на директорите в средното образование в Република България, Синдиката на българските учители, Синдикат „Образование“ към Конфедерацията на труда „Подкрепа” и Независимия учителски синдикат към Конфедерацията на независимите синдикати в България, е предвидено увеличение на индивидуалните работни заплати на заетите в системата на предучилищното и училищното образование за педагогически специалисти и непедагогически персонал, както и съответните разходи за осигурителни вноски. В точка първа от същия изрично е посочено, че за системата на предучилищното и училищното образование размерът на минималните основни работни заплати се изменя от 01. 01. 2023 година. По повод прилагането на Анекс № Д01-292/ 10. 06. 2023 г. към КТД за системата на предучилищното и училищното образование от 06.12.2022 г., Заместник-министърът на образованието и науката е изразил становище в писмо рег. № 90-08-37 от 23.02.2024 г., адресирано до Председателя на КЗД. В становището е посочено, че началото на действие на Анекса е в сила от 01.01.2023 г., съгласно новия текст на чл. 27, ал. 2 от КТД е предвидено увеличение на индивидуалните работни заплати на заетите в системата на училищното образование, считано от 01.01.2023 г., т. е. за всички, които към 10.08.2023 г. са притежавали качеството на педагогически специалист към датата на увеличението. Отбелязано е изрично, че не съществува правна възможност за лицата с прекратени трудови правоотношения към момента на определяне и договаряне на новите работни заплати да получат разликата до увеличението на индивидуалните работни заплати за минал период от време. Предвиденото увеличение се извършва от работодателя единствено на работници и служители, които имат действащи трудови договори към момента на увеличение на работните заплати, като правното основание за това е чл. 118, ал. 3 от Кодекса на труда/КТ/. На 19.09.2023 г. М. А. е подала заявление до Директора на СУ „Иван Вазов” - гр. Нова Загора за преизчисляване на трудовото й възнаграждение, на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск от 31 работни дни по чл.224, ал.1 от КТ и за преизчисляване на разликата към обезщетението по чл.222, ал.3 от КТ, за периода от 01.01.2023 г. до момента на прекратяване на трудовия й договор - 27.07.2023 г. С писмо изх. № РД-04/13.02.2024 г. Директорът на учебното заведение е отговорил на М. А., че разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от променения с Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. КТД визира само лицата, работещи към момента на влизането в сила на анекса – 10.08.2023 година. Всички други лица, които са напуснали системата на средното образование преди 10.08.2023 г. не би следвало да бъдат обхванати от тази норма, т. к. вече нямат трудово-правна връзка с институцията, с която са работили. В становището си пред административния орган директорът на училището е заявил, че отказът му е съобразен с указанията, дадени от Заместник- министъра на МОН. С Решение № 22/21.01.2025 г. по преписка № 296/2023 г. Комисията за защита от дискриминация, петчленен разширен заседателен състав, е постановила следното: I. Установява, че Министърът на образованието и науката, в качеството му на ръководител на Министерството на образованието и науката, е допуснал към процесния период бездействие и неиздаване на указания за прилагане на Анекс Д01-192/10.08.2023 г. към КТД 01- 269/06. 12. 2022 г., с които указания са въведени съответни критерии за определена група лица, на които следва да им бъде увеличен размерът на основното трудово възнаграждение, изплащано със задна дата, с което е създал предпоставки за нарушение на чл. 4, ал. 3 ЗЗДискр. във вр. с чл. 4, ал. 1 на ЗЗДискр. съгласно защитените по чл. 4, ал. 1 признаци „лично положение“ и „възраст“ спрямо жалбоподателката М. А.. II. Препоръчва, на основание чл. 47, т. 6 ЗЗДискр. на ответната страна - Министъра на образованието и науката, представляващ Министерството на образованието и науката, занапред от постановяване на настоящото решение да съблюдава за спазването на Закона за защита от дискриминация, като не допуска извършването на неравно третиране и дискриминация. III. Установява, че при съобразяване на указанията, получени от Министерството на образованието и науката, директорът на СУ „Иван Вазов“- М. К.-С., представляващ работодателя, като е отказал да изплати полагащото се на М. А. увеличение на трудовото й възнаграждение, съгласно Анекс Д01-192/10. 08. 2023 г. към КТД 01-269/06.12.2022 г. и Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4/2017 г. за нормиране и заплащане на труда, е допуснал нарушение на чл. 4, ал. 3 от ЗЗДискр., във вр. с чл. 4, ал. 1 на ЗЗДискр. съгласно защитените признаци „лично положение“ и „възраст“, както и е допуснал нарушение на чл. 14 ЗЗДискр. по отношение на жалбоподателката М. Д. А.. IV. Установява, че ответните страни - Министерство на образованието и науката, представлявано от министъра на образованието и науката; Сдружение на директорите в средното образование в Република България, представлявано от председателя А. Александров; Съюз на ръководителите в системата на народната просвета в България, представляван от председателя Д. Стаматов; Независим учителски синдикат към КНСБ, представляван от председателя А. Томов; Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“, представляван от председателя Ю. Петров; Синдикат на българските учители към КНСБ, представляван от председателя Я. Такева, в качеството им на страни по Анекс Д01 -192/10.08.2023 г. към браншови КТД 01- 269/06. 12. 2022 г. за системата на образованието - чрез създаването на привидно неутрална разпоредба са допуснали нарушение на чл. 4, ал. 3 от ЗЗДискр., като по този начин са създадени предпоставки и условия за неравно третиране спрямо М. Д. А.. V. Препоръчва на основание чл. 47, т. 6 от Закона за защита от дискриминация на ответните страни - страните, подписали Анекс Д01-192/10.08.2023 г. към КТД 01-269/06. 12. 2022 г. - занапред от постановяване на настоящото решение при колективното трудово договаряне, сключването на колективни трудови договори и анекси към тях да съблюдават за спазването на Закона за защита от дискриминация, като за в бъдеще не допускат извършването или създаването на предпоставки за неравно третиране и дискриминация чрез привидно неутрални разпоредби. VI. Установява, че ответната страна - Заместник - министърът на образованието и науката - Е. Л., не е извършила пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр., във вр. с чл. 4, ал. 1 на ЗЗДискр. съгласно защитените по чл. 4, ал. 1 признаци „лично положение“ и „възраст“ спрямо жалбоподателката М. Д. А.. Недоволни от решението на КЗД Министърът на образованието и науката и МОН, чрез процесуален представител С. Спасов - държавен експерт, са оспорили същото пред АССГ. Административният съд е приел за допустима жалбата на Министъра на образованието и науката само по отношение на т. I от атакуваното решение. По отношение на Министерството на образованието и науката първоинстанционният съд е приел, че е надлежно легитимирано да го оспори единствено в т. IV, в частта, адресирана до него. Извън така очертания предмет на съдебна проверка, в останалата част съдебното производство е прието за недопустимо, поради което АССГ го е прекратил. Изложени са съображения, че оспорването в частта относно обективираните в т. II и т. V от решението на КЗД препоръки е лишено от предмет, поради непринадлежност на волеизявлението по чл. 47, т. 6 от ЗЗДискр. към категорията на индивидуалните административни актове. В тази част произнасянето на Комисията има препоръчителен характер, с него не се създават права или задължения, нито се засягат права, свободи или законни интереси на адресата. По правното си естество препоръките и предложенията по чл. 47, т. 6 от ЗЗДискр., нямат задължителен, правнообвързващ ефект и изпълнението им не е скрепено с държавна принуда. Въпросът за правния характер на волеизявлението по чл. 47, т. 6 от ЗЗДискр. и процесуалната съдба на оспорването му е трайно разрешен в практиката на Върховния административен съд. Отсъствието на иманентните белези на административен акт отрича допустимостта на съдебния контрол върху дадените от КЗД препоръки – чл. 159, т. 1 от АПК. Първоинстанционният съд е приел от правна страна, че решението на КЗД е издадено от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и съдържание. Комисията е провела производството в съответствие с административнопроизводствените правила, при правилно разпределение на доказателствената тежест, съгласно правилото на чл. 9 от ЗЗДискр., при изяснени фактическите и правни обстоятелства по спора. При обсъждане на материалната законосъобразност на решението на КЗД, съдът е цитирал разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., с която се забранява всяка пряка или непряка дискриминация, основана на посочените дискриминационни признаци. Понятията „пряка дискриминация“ и „непряка дискриминация“ са дефинирани съответно в ал. 2 и ал. 3 на същата правна норма. Фактическият състав на всяка от формите на дискриминация включва специфичен комплекс от юридически факти, чието доказване в хода на съдебното производство установява дискриминационното третиране. Общото между тях е, че съставляват нарушение на принципа на равенство основано на някой от защитените признаци. АССГ е намерил за верен извода на КЗД, че изменението на чл. 27 от КТД с Анекса от 10.08.2023 г. се отнася за всички работници и служители в сферата на предучилищното и училищното образование, които към 01.01.2023 г. са полагали труд по действащ трудов договор. По силата на § 2 от Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда /обн. ДВ, бр. 75 от 01.09.2023 г./ е изменено Приложение № 3 относно минималните размери на основните месечни работни заплати на педагогическите специалисти. Предвидената с § 2 промяна влиза в сила от 1 януари 2023 г., видно от заключителната разпоредба на § 3 от наредбата. Придаденото ретроактивно действие на нормата се отнася и до лицата, които в процесния период са полагали труд в учебните заведения и са се намирали в трудови правоотношения. Нито в относимата нормативна уредба, нито в КТД е допуснато изключение от увеличения размер на възнагражденията по отношение на лицата, напуснали системата след 01.01.2023 г., но преди 10.08.2023 г. В Анекса не се съдържа условие длъжността да се заема и към датата на подписването му като предпоставка за изплащане на по-високата работна заплата. Щом тези лица са били все още заети в системата на образованието и са изпълнявали дори само за част от периода 01.01.2023 г. – 10.08.2023 г. трудовите си задължения, работодателят им дължи съответно възнаграждение за реалната престация – чл. 128, т. 2 от КТ. В противен случай би се стигнало до неравното им третиране в сравнение с тези техни колеги, които са продължили да работят и след 10.08.2023 г., въпреки че до сключването на Анекса и двете групи служители са полагали еднакъв труд, за един и същ период, при едни и същи условия. Последващото прекратяване на трудовото правоотношение на М. А. не засяга правното й положение към началния момент на действие на изменението. След като с промяната в КТД са преуредени съществувалите между страните индивидуални правоотношения, то считано от 01.01.2023 г. е увеличено възнаграждението за длъжността, която е заемала жалбоподателката в административното производство. В конкретния случай М. А. е упражнявала заеманата от нея длъжност „старши учител I – IV клас“ в СУ „Иван Вазов“ от 01.01.2023 г. до момента на прекратяване на трудовото й правоотношение - 27.07.2023 г., поради придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, наравно с останалите служители на училището. Поради тази причина работодателят е следвало да й заплати за този период възнаграждение за извършения еднакъв или равностоен труд, съпоставено с колегите й - чл. 14 от ЗЗДискр. АССГ е споделил съжденията на административния орган за допуснато по-неблагоприятно третиране спрямо А., изразено в лишаването й от дължимия размер на трудово възнаграждение, на основата на признаците „лично положение“ и „възраст“. Доколкото признакът „лично положение“ не е дефиниран, като такъв може да бъде определен значим, обективен, същностен за личността белег, който отличава един човек или група хора от останалите - местоживеене, ръст, тегло, цвят на косата и очите, стаж, професионален опит, майчин език, акцент или диалект, хранителни навици, културни обичаи и др. Правото на труд и неговото упражняване, в частност – качеството „пенсионирано лице“, също би могло да бъде причислено към характеристиките на личността в обхвата на понятието "лично положение" по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. Съобразявайки причината за неизплащане на по-високия размер заплата – прекратено трудово правоотношение поради придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, съдът е намерил за правилен извода, че лицето е дискриминирано на посочените от Комисията защитени признаци. Първоинстанционният съд е приел,че решението на Комисията в частта по т. I е материално незаконосъобразно и го е отменил. Съдебният акт не е обжалван в частта му, с която е отменена частта по т.I от решението на КЗД, поради което същото е влязло в сила. По отношение на решението на КЗД в частта по т. IV административният съд е приел, че същото не е засегнато от отменителните основания по чл. 146, т. 4 и 5 от АПК. Съдът е споделил изводите на КЗД, че чрез формулировката на Анекса е създадена привидно неутрална разпоредба, в резултат на която подписалите го страни са създали предпоставки за различното му интерпретиране и нееднакво прилагане, по-специално спрямо лицата с прекратени трудови правоотношения към 10.08.2023 г. В т. 1 от Анекса е договорено текстът на чл. 27 от Колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование Д01-269 от 06.12.2022 г. да се измени, както следва: „