Определение № 355 от 29.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2214/2023 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Национална гвардейска част, чрез процесуален представител юрисконсулт С. Н.,срещу решение № 533 от 02.02.2023 г.,поправено с решение № 2107 от 24.04.2023 г., и двете постановени по въззивно гр. д. № 8103/2022 г. на Софийския градски съд. С него е потвърдено решението от 07.03.2022 г. по гр. д. № 61032/2021 г. на Софийския районен съд, с което са уважени предявените от И. М. Т. срещу касатора искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ в трудовия спор за признаване за незаконно уволнението му на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, извършено със заповед № ЛС-76 от 01.09.2021 г. на Командира на Национална гвардейска част и неговата отмяна; за възстановяване на заемната до уволнението длъжност „старши експерт, Представителен ансамбъл на Въоръжените сили в Национална гвардейска част“;за заплащане на сумата 9 042 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода 01.09.2021 г. - 01.03.2022 г., ведно със законната лихва. С обжалваното решение е потвърдено също така определението по чл. 248 ГПК на районния съд от 11.05.2022 г. за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските и присъждане в полза на ищеца на сума от още 300 лв. / ДДС върху претендираното адвокатско възнаграждение/.За въззивното производство работодателят е осъден да заплати разноски в размер на 1 718,52 лв. В касационната жалба се поддържат доводи за наличие на касационните отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК – нарушение на материалния закон,съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изложение към жалбата се цитират предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК с довода, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който е: решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд; решаван противоречиво от съдилищата /основание, отпаднало при действащата понастоящем редакция на нормата след измененията от ДВ бр. 86 от 2017 г./; е от значение за точното прилагане на закона. Наличието на цитираните основания касаторът свързва с въпроса за правото на работодателя да променя изискванията за образование и квалификация за определена длъжност, когато същите не са определени в нормативен акт,като въпросът се обосновава с довода, че въззивното решение било мотивирано с извода за съответствие на притежаваната от ищеца специалност „тонрежисура“ с нововъведеното изискване от работодателя за придобита специалност „музика“.Според защитата,този извод на първоинстанционния съд,споделен и от състава на Софийски градски съд (като евентуален мотив за основателност на иска) не кореспондира с доказателствата и обективната действителност и демонстрира недопустима за въззивна съдебна инстанция неинформираност.Поддържа се,че въззивният съд е иззел компетентност извън обхвата на съдебен контрол:решението на работодателя е по целесъобразност и изменението на изискванита е негов прерогатив.Поради това се изтъква противоречие с установената практика на ВКС, по смисъла на която изменението на изискванията за заемане на длъжност се извършва по целесъобразност от работодателя и затова не подлежи на съдебен контрол. Цитират се решения на ВКС по дела № 870/2012 г., III г. о., № 2820/2021 г., IV г. о., № 284/2012 г., IV г. о., № 350/2013 г., III г. о., № 13/2011 г., III г. о., № 598/2009 г., III г. о., № 871/2010 г., IV г. о. Ответникът И. М. Т.,чрез адв. Л. М., оспорва жалбата в писмен отговор. Аргументира становище за необоснованост на поддържаните предпоставки по чл. 280, ал. 1 ГПК поради несъответствие на изложените доводи с действителните правни съображения на въззивния съд. По същество оспорва жалбата като неоснователна и претендира разноски за адвокатска защита в касационното производство. След преценка Върховен касационен съд, ІІІ г. о., счита, че е сезиран с процесуално допустима и редовна касационна жалба, която обаче не обосновава предпоставки за допускане на касационно обжалване по повдигнатия материалноправен въпрос. Съгласно мотивите към обжалваното решение, по делото е безспорно, че ищецът е заемал длъжност „старши експерт, Представителен ансамбъл на Въоръжените сили в Национална гвардейска част“по силата на трудов договор № 3-97/12.01.2010 г.; че правоотношението е прекратено със заповед № ЛC-76 от 01.09.2021 г. на Командира на Национална гвардейска част, на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ; както и че размерът на брутното трудово възнаграждение на ищеца за последния пълен отработен месец, предхождащ прекратяването на трудовото правоотношение, е в размер на 1 507 лв. От правна страна в обжалваното решение е прието, че работодателят има право да променя с щатното разписание и с длъжностните характеристики изискванията за образование и/или квалификация за определена длъжност,когато същите не са определени в нормативен акт.В този случай волята на работодателя е подчинена на негова суверенна преценка и е въпрос на целесъобразност, като съдът не е компетентен да се произнася какви образование и квалификация налага нуждата на работата за дадена длъжност и дали има обективна необходимост от въведената промяна. Необходимо е обаче съдът в трудовия спор да определи действителното основание за уволнение въз основа на мотивационната част от акта на работодателя, а след това да извърши проверка за наличието на елементите от състава на приложимата правна норма – в случая хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, обоснована с довода за извършено изменение на изискванията към заеманата от ищеца длъжност и въвеждането на изискване за образование, каквото уволненият няма. Въведените в текста хипотези са обективни, т.е следва да се провери само формалното съответствие на притежаваното образование или квалификация с новите изисквания за длъжността му,като в случая се имат предвид изисквания,наличието на които е документирано и те да са с установен характер. Следва да има яснота за основанието, на което уволнението се извършва ,което в случая с ищеца предпоставя да се установи какви са били изискванията за заемане на длъжността ,в какво се състои промяната им,извършена ли е от компентен орган и предшества ли по време уволнението. В тази връзка въззивният съдебен състав се е позовал на съдебна практика /решение № 148/05.06.2013 г. по гр. д. № 515/2012 г., IV г. о. на ВКС, определение № 188 от 07.03.2018 г. по гр. д. № 3251/2017 г., IV г. о. на ВКС/, по смисъла на която новите изисквания за образование трябва да са въведени с нормативен акт,длъжностна характеристика или щатно разписание, като съответният акт /нормативен или такъв на работодателя/ трябва да е влязъл в сила,т. е. да е породил правно действие към датата на прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ.Също така изменението на изискванията следва да е предвидено при запазване за заеманата по трудов договор длъжност,в която насока въззивният съд също се е позовал на установена практика на ВКС ( решения по гр.д № 28/2010г и гр.д №75/2012г на Трето г.о)В случая е констатирано, че заповедта от 01.09.2021г на Командира на Национална гвардейска част за прекратяване на трудовото правоотношение има мотиви,доколкото в нея се препраща към към заповед ОХ 633/23.07.2021г на Министъра на отбраната за извършване на изменения в длъжностното разписание и за извършване на подбор на цивините служители,съответно има и препратка към прокол на комисията по подбора /от 20.08.2021г/ намерила при допускане на участниците в него,че ищецът Т. „старши експерт„ - музикален ръководител не отговарял на изискванията за образование в съответната професионална област,определени в новата длъжностна характеристика за заеманата от него длъжност.Препратките в този протокол съдържат изтъкнатите от въззивния съд данни ,че със Заповед РД2/04.01.21г е била назначена комисията,която е изготвила новата длъжностна харакеристика за длъжността „Старши експерт” в „Програмен екип”.Не е била представена по делото дължностната характеристика, на която комисията по подбора се е позовала към м.август 2021г,а такава от 23.12.2021г, която според работодателя е била последващо изменена в изпълнение указанията на Инспектората на МО след проверка ,без тази ДХ да е касаела ищеца,но била представена по негово искане и по указание на съда.Не са представени и доказателства длъжностна харакеристика с нови изисквания, към 01.09.2021г да е била утвърдена и връчена на ищеца Въззивният съд е изтъкнал ,че е всяка страна следва да докаже твърденията си и това доказване не може да стане с друго твърдение, какъвто своебобразен начин на доказване застъпва жалбоподателя. Решаващ мотив за прогласяване незаконността на извършеното уволнение е именно констатацията за липса на ангажирани доказателства, от които да се направи категоричен извод, че длъжностната характеристика за длъжността „старши експерт“ в „Програмен екип“ на Представителен ансамбъл на Въоръжените сили - музикален ръководител, е била изготвена и преди всичко утвърдена,т. е. породила правно действие към датата на прекратяване на процесното трудово правоотношение-01.09.2021 г. Подчертано е, че доказателствената тежест за установяване на това обстоятелство лежи върху работодателя, както и че в разглежданата хипотеза не са представени надлежни писмени доказателства за утвърждаване на нова длъжностна характеристика с достоверна дата, съответно за връчването ѝ на ищеца.В тази връзка съдебният състав е отказал да обсъжда представените по делото извадка от длъжностна характеристика без дата и длъжностна характеристика от 23.12.2021 г. – последваща уволнението. Като невярно, несъответно на спорния предмет е преценено оплакване на ответника като въззивен жалбоподател, че не било спорно утвърждаването на нова длъжностна характеристика - още с исковата молба служителят изрично посочил, че не му е била връчена утвърдена нова длъжностна характеристика с определени в нея по-високи изисквания за длъжността му, че му е била представена само извадка от първа и последна страница на проект на длъжностна характеристика,но тези две страници нямат характеристиката на документ, изходящ от работодателя, а освен това в тях никъде не е записано,че се касае за длъжността „музикален ръководител“. Въззивният съд е очертал в мотивите си спорните обстоятелства, като е изложил какви са твърденията на страните по фактите и значението им. При така изложените мотиви към обжалваното решение настоящият съдебен състав на Върховен касационене съд намира поставения в изложението въпрос за неотносим.Съгласно задължителните разяснения на т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК,правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос,по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът,освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение.В случая изложените от касатора оплаквания за противоречие с практиката на ВКС по поставения въпрос са мотивирани с констатации и съображения, каквито не кореспондират на действителните правни изводи,обусловили решаващата воля на съда по предмета на спора.Решаващото съображение за прогласяване незаконността на уволнението е свързано с липсата на доказателства по отношение основния елемент от фактическия състав на хипотезата по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ – новото изискване към заеманата от служителя длъжност да е било въведено от работодателя с длъжностна характеристика и установено към датата на извършеното уволнение. При този фактически извод изобщо не възниква необходимост да се изследва съответствието между действително притежаваното от ищеца образование и нововъведено изискване на работодателя, съответно да се преценява доколко съдът е иззел преценка за целесъобразността на извършеното изменение, или да се изследва въпросът за злоупотреба с право.В този смисъл цитираната от касатора съдебна практика се явява изцяло неотносима, като изложените доводи не могат да обосноват нито противоречие с установената практика на ВКС ,нито значение на повдигнатия правен въпрос за точното прилагане на закона.Уволнението е незаконно, когато е извършено на несъществуващо в закона основание, при липса на елементи от състава на съответното материалноправно основание, на което уволнението е извършено, при допуснато нарушение на процедурни правила във връзка с извършване на уволнението, когато такива са предвидени /напр. при дисциплинарното уволнение/, при неспазване на предвидена в закона предварителна закрила при уволнение или други изисквания във връзка с упражняване правото на уволнение - напр. подбор. по чл. 329 КТ ,както е обощено в решение № 734 от 11.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 449/ 2010 г., III г. о. При този изход на делото претенцията за разноски на И. Т. следва да бъде уважена за сумата 1 785,60 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение съгласно представени договор за правна защита и съдействие от 18.05.2023 г. и списък. Водим от гореизложеното, ВКС, състав на III г. о.