Определение № 507 от 20.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 544/2019 г.
ВКСIII гражданско отделение20.06.2019 г.докладчик Марио Първанов
Диспозитив
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №6560 от 23.10.2018 г. по гр.д. №9098/2018 г. на Софийския градски съд.
УКАЗВА на Министерство на здравеопазването, град София, в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 139.98 лв., като в противен случай касационната жалба ще бъде върната.
След представяне на вносен документ за платена държавна такса делото да се докладва на Председателя на ІII г.о. на ВКС за насрочване в открито заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.
.
Мотиви
Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение №6560 от 23.10.2018 г. по гр.д. №9098/2018 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено решение №389254 от 18.04.2018 г. по гр.д. №4142/2017 г. на Софийския районен съд. С първоинстанционното решение са уважени исковете на Д. Г. Д., [населено място], срещу Министерство на здравеопазването, град София, с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ за признаване за незаконно дисциплинарното уволнение, извършено със заповед № РД 15-850/07.12.2016 г. на министъра на здравеопазването, и неговата отмяна; за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност - "технически сътрудник" към Дирекция „Административно - информационно обслужване и човешки ресурси“ към Министерство на здравеопазването и за заплащане на парично обезщетение за времето, през което е останал без работа след уволнението, а именно за периода от 07.12.2016 г. до 07.06.2017 год. - общо в размер на сумата от 2998,80 лв. Въззивният съд е приел, че страните не спорят, а и от събраните по делото доказателства, е установено извършването на посоченото в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание нарушение - при приемане на оферта във връзка с провеждане на процедура по реда на Закона за обществените поръчки с предмет „Доставка на диагностикуми и консумативи за СПИН, вирусни хепатити В и С, сифилис и други сексуално предавани инфекции по Национална програма за превенция и контрол на ХИВ и сексуално предавани инфекции в Република България, обособена позиция 14 „Тестове за диагностика на сифилис /ТПХА/“, подадена от участник търговско дружество, ищецът е отворил плика на участника. От длъжностната характеристика на ищеца е видно, че са му били възложени задължения по подготовка на документи и пратки за експедиране и приемане на първична обработка на входящата кореспонденция и по - конкретно в т. 5.4 - „приема и разпечатва пликовете с документи при получаването им, като извършва проверка за наличие на описаните приложения и ги предава“. За това нарушение на задължение по трудовото правоотношение ответникът е имал правото да ангажира дисциплинарната отговорност на ищеца. Работодателят, при индивидуализация на противоправното дисциплинарно деяние и субекта на дисциплинарното нарушение по правилата на чл. 189, ал. 1 КТ, е приел, че най-тежкото дисциплинарно наказание е съответно на тежестта на нарушението на трудовата дисциплина, като релевираните нарушения на трудовите задължения са квалифицирани по чл. 187, т. 7 и т. 10 КТ. Така наложеното дисциплинарно наказание е несъразмерно тежко на извършеното нарушение на трудовата дисциплина. Действително като последица от нарушението извършено от ищеца са причинени вреди - прекратена е процедурата по обществена поръчка по реда на Закона за обществените поръчки с предмет „Доставка на диагностикуми и консумативи за СПИН, вирусни хепатити В и С, сифилис и други сексуално предавани инфекции по Национална програма за превенция и контрол на ХИВ и сексуално предавани инфекции в Република България, за обособена позиция 14 „Тестове за диагностика на сифилис /ТПХА/“. Последното е наложило провеждането на нова обществена поръчка, но единствено за обособената позиция „Тестове за диагностика на сифилис /ТПХА/“. Причинените вреди на ответника обаче не обосновават необходимостта от налагането на ищеца на най-тежкото дисциплинарно наказание. Следва да се отбележи, че нарушението на трудовата дисциплина е извършено от ищеца непредпазливо, а не умишлено, при ежедневна работа с входяща и изходяща кореспонденция на ответника. Той е съобщил веднага след отварянето на плика, не е отрекъл нарушението в писмените си обяснения, както и в съдебното производство, което следва да бъде отчетено като добросъвестно поведение. Същевременно не са извършвани от ищеца предходни нарушения на трудовата дисциплина. Преценено с всички обстоятелства по делото, противоправното поведение на служителя не разкрива трайност, системност, респ. висок интензитет, за което е следвало да бъде наложено най-тежкото дисциплинарно наказание - уволнение. Тази преценка обхваща съобразяване на обстоятелствата какво е извършено, при какви условия, поведението на нарушителя, личността му и вредните последици, които са настъпили. Недоволен от решението е жалбоподателят Министерство на здравеопазването, град София, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по правния въпрос за това как се определя тежестта на дисциплинарното нарушение. Твърди се, че тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС. Посочени са решения на ВКС. Ответникът по касационната жалба Д. Г. Д., [населено място], оспорва жалбата. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. Касационното обжалване трябва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по повдигнатия въпрос. Той е обусловил изхода на спора и обжалването трябва да бъде допуснато за проверка съответствието на разрешението в обжалваното решение с посочената от касатора практика на ВКС. На касатора следва да се укаже в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 139.98 лв., като в противен случай касационната жалба ще бъде върната. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.
Цитирани разпоредби
5- чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК
- чл. 288 ГПК
- чл. 189, ал. 1 КТ
- чл. 187, т. 7
- чл. 344, ал. 1, т. 1