Определение № 421 от 21.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1403/2011 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. „К.-2011” [населено място] срещу решение №103 от 28.05.2011г по гр.дело № 139/2011г. на Смолянски окръжен съд, с което е потвърдено решение от 09.02.2011г по гр.д. № 270/2010г на Районен съд [населено място] по трудов спор за отмяна на дисциплинарно уволнение, уважени са били искове срещу касатора с правно основание чл. 344 ал.1 т.1 а т.2 т.3 от КТ и чл. 215 от КТ. В приложеното към жалбата изложение, като основание за допускане на касационно обжалване се цитира чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК и се изтъква значението на случая за уеднаквяване на съдебната практика по отношение на понятието „системни нарушения на трудовата дисциплина”.Установеното в практиката на ВКС по чл. 290 от ГПК разбиране(прил. реш.№162 /2010г гр.д№299/2009 ІV г.о) е несъответно на възприетото от въззивния съд, че системните нарушения следва да бъдат „тежки”. Освен това въззивният съд не е взел предвид вече наложено наказание „ предупреждение за уволнение „ и са приложени решения от съдебната практика, в които предходно наказание е съобразявано .За точното прилагане на закона е важно да се даде тълкуване на понятието откриване на нарушението ,да се посочат рамките на информацията ,за да се направи извод за точното време на узнаването и така да се прилага точно чл. 194 ал.1 от КТ. Ответницата С. Н. Р. е заявила отговор, с който оспорва съображенията за допустимост на жалбата, относимостта на цитираната практика за евентуално основание по чл. 290 ал.1 т.1 от ГПК. Заявена е претенция за разноски. Касационната жалба е допустима по критерия на чл. 280 ал.2 от ГПК, подадена е в срок от легитимирано лице. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по нея. По поставения в изложението по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК общ въпрос за съдържанието на понятието „системни нарушения на трудовата дисциплина” в практиката на ВКС има установено разбиране ,изразено в приложените реш.№162 /2010г гр.д№299/2009 ІV г.о ,реш.№1718/2002 гр.д.№2050/2001г ІІІ г.о,реш.249/1995г д.№1548/1994г ІІІ г.о включително. Квалифициращият признак за системност по чл. 190 ал.1 т.3 от КТ не се извежда от тежестта на всяко от нарушенията,преценени по отделно, нито преценката за тежест по чл. 189 ал.1от КТ се прави по отделно, за всяко от системните нарушения, взети самостоятелно. Преценката за тежест се прави във връзка с поведението на работника. Въззивният съд обаче не е приел обратното като е изтъкнал ,че всяко едно от нарушенията трябва да бъде годно на предизвика дисциплинарна репресия ,т.е не трябва да е погасено по давност и че изброяването в чл. 190 от КТ е примерно.Не е дал и повод защитата да счита ,че е игнорирано и не е преценено наложеното преди уволението наказание „предупреждение за уволнение”. Смолянски окръжен съд се е ръководил от разбирането ,че системност има при нарушения ,извършвани често и съществува упоритост в поведението на служителя ,с което нарушава трудовите задължения, същото разбиране е и утвърденото в съдебната практика .По този въпрос не е налице основанието на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК. Върховен касационен съд не приема и довода, че по критерия на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК следва да се даде точно тълкуване на понятието „откриване на нарушението”по смисъла на чл. 194ал.1 КТ. Касае се за обстоятелство - факт от действителността, а не за понятие, чието съдържание да се извежда от непълна или неясна норма на закона .Според установената практика, от която са част и приложените съдебни решения, изводът относно момента на откриване на нарушението се основава на конкретните обстоятелства и подлежи на установяване с всички доказателствени средства, ако е спорен. В настоящия случай е било установено, че председателят на кооперацията и субект на дисциплинарна власт е имал лично участие, съответно лично възприятие и знание за действията на служителката по документиране на устно наредени, или известни му конкретни плащания, съставянето на разходни документи за които са квалифицирани в последствие като нарушения на трудовата дисциплина по чл. 187 т.10 КТ, след като двумесечния срок по чл. 194 ал.1 КТ е бил изтекъл. Принципно следва да се изтъкне ,че не е необходимо с цел развитие на правото да се указват примери на фактическа обстановка за откриване на нарушение, нито е необходимо да се извеждат хипотезите в приложното поле на нормата по обобщени признаци, за да са отграничи от тях настоящият случай ,в своята конкретност. Доводите за неправилна и едностранна преценка на гласни доказателства изразяват касационно, при това бланкетно оплакване по същество и не са обосновка на правен въпрос извън вече обсъдените по- горе. На ответницата се дължат разноски ,установени в размер на 400лева Предвид гореизложеното, ВКС, състав на ІІІ г.о.