Определение № 248 от 21.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4559/2019 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. С. Н. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Бургаски окръжен съд № І-97 от 07.08.2019 г. по гр.д.№ 556/ 2019 г., с което е потвърдено (в обжалваната пред въззивния съд част) решение на Бургаски районен съд по гр.д.№ 2120/ 2018 г. и по този начин е отхвърлен за разликата над уважения размер от 8 000 лв до пълния предявен размер от 45 000 лв предявения от касатора против „Брод – Да” ООД, [населено място], иск, квалифициран по чл.200 КТ, за обезщетяване на неимуществени вреди от трудова злополука от 14.02.2018 г., като е разпределена и отговорността за разноските по делото. Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ответника „Булстрад живот Виена иншурънс груп“ ЕАД. Първоинстанционното съдебно решение не е било обжалвано и е влязло в сила в частта, в която предявеният от П. С. против „Брод – Да” ООД, [населено място], иск за обезщетяване на неимуществени вреди от трудова злополука от 14.02.2018 г. е уважен до размер 8 000 лв. В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК жалбоподателят повдига правните въпроси (уточнени при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС) за съдържанието на понятието „справедливост” по чл.52 ЗЗД и критериите, които трябва да се съобразят за определяне на справедливо по размер обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, както и за задължението на съда да посочи как оценява тези критерии и значението им за този размер; за задължението на съда да вземе предвид всички настъпили последици относно здравето и психиката на пострадалия и да отчете неочаквания характер на причиняване на вредите; за задължението на съда да отчете, при поставен въпрос за съпричиняване на вредите от пострадал от трудова злополука работник, допуснати ли са от работодателя нарушения на правилата за безопасност на труда и кога тези нарушения изключват грубата небрежност на работника; и за задължението на съда да определи грубата небрежност в дробно число или в процентно съотношение. Поддържа, че в обжалваното решение тези въпроси са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Ответната страна „Брод – Да” ООД оспорва жалбата като поддържа, че по въпросите във връзка с приложението на чл.52 ЗЗД въззивният съд е съобразил установената практика, а не е действал в противоречие с нея. Въпросите, свързани с приложението на чл.201 КТ, счита за неотносими, доколкото по делото не са установени допуснати от работодателя нарушения на правилата за безопасност на труда. Излага и съображения по правилността на обжалваното решение. Третото лице – помагач на страната на ответника ЗАД „Булстрад живот Виена иншурънс груп“ ЕАД не взема становище по касационната жалба. Съдът намира жалбата за допустима, а основателно е и искането за допускане на касационно обжалване. За да уважи отчасти предявения иск въззивният съд приел, че страните по делото са били обвързани по трудов договор от 19.04.2017 г. С него ищецът приел да изпълнява длъжността „банцигар“ в предприятието на ответника в [населено място]. На 14.02.2018 г. ищецът съвместно с други работници разбичвали греди на многолистов циркуляр, като в процеса на работата парчета от подавания към машината дървен материал били изхвърлени обратно и се забили в лявата ръка (в горната част между лакътя и рамото) и гръдния кош на ищеца. Към този момент ищецът, както и останалите работници в същия цех, не носели работно облекло. Пострадалият бил откаран в болница, където бил хоспитализиран. Той можел да се движи сам, отказал носилка и не се оплаквал от силни болки, но бил уплашен. Машината, при обслужването на която настъпила злополуката, била доставена в предприятието на работодателя през 2012 г. Към момента на злополуката тя била технически изправна, но непочистена. Пластините на машината, които препятствали обратното връщане на част от материала, трябвало да се почистват от натрупвалия се талаш и смола, като такова задължение имали всички работещи на машината (6 човека към момента на инцидента). Натрупаният талаш и смола върху пластините ги направили неподвижни и това позволило връщане на част от обработвания материал. Известно време преди злополуката имало сходен инцидент при работа на същата машина, но за това не били уведомени работодателят и прекият ръководител на работниците. Свидетелят И. С., който заемал длъжността „Началник склад и ръководител на производствения процес“ при същия работодател, знаел, че въпреки съществуващите за работниците задължения, те рядко почистват правилно машината. Знаел също, че работниците не носили работно облекло, а само фланелки, им правел устни забележки за това, но не е предприемал някакви други действия за тези нарушения. Работодателят декларирал пред съответния орган злополуката още в деня на настъпването й, а с разпореждане от 27.02.2018 г. тя била призната за трудова от компетентния административен орган. Пострадалият бил диагностициран при приемането му в лечебно заведение с открита рана на предна стена на гръдния кош и открита рана на мишницата. При изписването му от болница след четиридневно лечение стенел от болка и вървял бавно като се нуждаел от придържане, оплаквал се. За периода от 18.02.2018 г. до 12.08.2018 г. ищецът бил в отпуск по болест заради злополуката при режим на лечение домашен - амбулаторен. При тези фактически установявания съдът посочил, че страните не спорят относно наличието на злополука и нейният характер, а само за справедливия размер на обезщетението за причинените с нея неимуществени вреди и наличието на съпричиняване от страна на работника. Относно размера на обезщетението съдът констатирал, че при ищеца липсва проникване през стената на гръдния кош и не са нарушени вътрешни органи и кости, но има разкъсвания на триглавия мускул на мишницата и големия гръден мускул. Отхвърлил доводите на ищеца, че част от дърво е преминало през ръката му и след това се е забило в гръдния му кош, като посочил, че става въпрос за две самостоятелни наранявания от различни парчета дърво, които не са били живото застрашаващи. Съдът отчел, че злополуката е причинила значителна болка на ищеца, свързана с необходимата оперативна интервенция, ограниченията на движенията на ръката му, необходимостта от помощ, за да се придвижва, но от друга страна съобразил, че при добри възстановителни процедури състоянието на ищеца може да се подобри съществено, дори да бъде изцяло възстановен от всяко едно от ограниченията в движението. Отчел също, че ищецът е преживял силен стрес и уплаха, последвани от посттравматично стресово разстройство но от друга страна съобразил, че при него не се наблюдават психотични отклонения. При тези обстоятелства съдът намерил, че справедливият размер на обезщетението за причинените на ищеца неимуществени вреди е в размер на 15 000 лева. По възражението за съпричиняване съдът счел, че грубата небрежност се изключва само ако се установи, че работодателят допуска постоянна практика при нарушаване правилата за безопасна работа и че не осигурява всичко необходимо за безопасна работа. В случая тези предпоставки не били налице кумулативно, тъй като работодателят действително допуснал работниците да работят по тениски, но е извършил необходимите действия да осигури безопасна работа. Въпреки това работникът със своите действия е нарушил инструкциите за безопасност на труда, като не е почистил достатъчно машината, при обслужването на която настъпила злополуката, не уведомил работодателя за предходен инцидент при работа със същата машина и не е носил даденото му работно облекло. Затова съдът намерил, че той е допринесъл за настъпването на злополуката и определил процент на съпричиняване около 47%. Съответно намалил определеното обезщетение със сумата 7000 лева, като за разликата до пълния предявен размер отхвърлил предявения иск. С оглед тези мотиви на въззивния съд, поставеният от жалбоподателя материалноправен въпрос за задължението на съда да отчете, при поставен въпрос за съпричиняване на вредите от пострадал от трудова злополука работник, допуснати ли са от работодателя нарушения на правилата за безопасност на труда и кога тези нарушения изключват грубата небрежност на работника, обуславя обжалваното решение. Основателен е и доводът на жалбоподателя, че в обжалваното решение този въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, цитирана в изложението му. Поради касационното обжалване следва да бъде допуснато при условията на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, а останалите въпроси ще бъдат обсъдени при разглеждане на жалбата по същество. По изложените съображения съдът