Определение № 1930 от 15.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 542/2026 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ответника Народно събрание на Република България срещу решение № 5479 от 27.08.2025 г. по в. гр. дело № 20241100509239/2024 г. на Софийски градски съд, с което е отменено първоинстанционното решение № 12588 от 25.06.2024г. по гр. дело № 10367/2024 г. на Софийски районен съд и вместо него е постановено ново решение, с което е признато за незаконно и отменено на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ уволнението на ищеца С. П. А., извършено със заповед № 848 от 28.12.2023 г. на Главния секретар на Народното събрание на Република България; ищецът А. е възстановен на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ на заеманата преди уволнението длъжност „техник – климатични инсталации“ в Отдел „Техническа поддръжка и ремонти“, Дирекция „Управление на собствеността“ в Народното събрание на Република България и ответникът е осъден да заплати на ищеца, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, сумата 12 084 лв. - обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода от 29.12.2023 г. до 29.06.2024 г., ведно със законната лихва от 23.02.2024 г. до окончателното плащане. Касаторът поддържа в касационната си жалба, че атакуваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и поради необоснованост, като моли то да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново, с което предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира сторените пред трите съдебни инстанции съдебно – деловодни разноски. В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към касационната си жалба жалбоподателят навежда основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поставяйки следните въпроси: 1. „Налице ли е идентичност на длъжността по старото щатно разписание и тази по новото, щом тя е с друго наименование и към съществуващите трудови функции са възложени допълнителни?“ и 2. „В кои случаи ще е налице „съществена разлика" в трудовите функции, с оглед характера и естеството на възложената работа при положение, че целта и на двете длъжности е една и съща, но й се придават нови функции?", които твърди, че са разрешени в противоречие с решение № 231 от 12.06.2013 г. на ВКС, постановено по гр. д. № 1353/2013 г., IV ГО; решение № 137 от 17.04.2015 г. на ВКС, постановено по гр. д. № 7170/2014 г., IV ГО; решение № 168 от 10.06.2014 г. на ВКС, постановено по гр. д. № 5342/2013 г., IV ГО; решение № 268 от 21.11.201 1 г. на ВКС, постановено по гр. д. № 1414/2010 г., III ГО; решение № 117 от 23.04.2012 г. на ВКС, постановено по гр. д. № 967/2011 г., III ГО; решение № 182 от 13.06.2014 г. на ВКС, постановено по гр. д. № 479/2014 г., IV ГО, и решение № 243 на ВКС, постановено по гр. д. № 1429/2011 г., III г. о.. В хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК поставя въпроса: „Когато се премахва длъжността като съвкупност от трудови задължения и се създава нова с други трудови функции, която се заема по служебно правоотношение, съкращаване в щата ли е налице или основание за уволнение по чл. 325. ал. 1, т. 12 КТ?". Релевира бланкетно и очевидна неправилност на обжалвания акт по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Ответникът по касационната жалба – С. П. А. подава писмен отговор в законния срок, в който поддържа становище за отсъствие на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Претендира заплащане на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред ВКС в хипотезата на чл. 38, ал. 2 ЗА. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт (въззивно решение по искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ), поради което тя е допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че въз основа на трудов договор № 93 от 20.06.2012 г., между страните е възникнало трудово правоотношение за неопределено време при 8-часов работен ден за длъжността „младши специалист майстор – подови настилки“ в Дирекция „Управление на собствеността“, като с допълнително споразумение № 399 от 30.07.2013 г. заеманата длъжност е променена на „старши специалист“ в Дирекция „Управление на собствеността“, а с допълнително споразумение № 141а от 27.02.2020 г. – на длъжността „техник – климатични инсталации“ в Дирекция „Управление на собствеността“. Процесното трудово правоотношение е прекратено, на основание чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ, със заповед № 848 от 28.12.2023 г. на Главния секретар на Народното събрание на РБ, поради определяне на длъжността за заемане от държавен служител. Решаващият съд е счел, че решението за определяне на длъжността за заемане от държавен служител е взето от компетентния орган – Председателя на Народното събрание на РБ, при обосновано основание с обстоятелството, че след извършен ремонт в сградата на Народното събрание, съществуващите климатични системи, които жалбоподателят е поддържал, са подменени с автоматизирана система за управление BMS, чието управление изисква специални знания и умения, както и изпълнение на управленска дейност. Посочил е, че видно от представените щатни разписания, трансформацията на длъжността „техник – климатични инсталации“, заемана по трудово правоотношение, в длъжността „главен експерт“, заемана по служебно правоотношение, е била извършена към датата на заповедта за уволнение, като в длъжностното разписание от 28.12.2023 г. длъжността „техник – климатични инсталации“ е престанала да съществува и щатната бройка за тази длъжност е трансформирана в още една щатна бройка за длъжността „главен експерт“. На 28.12.2023 г. е съставена и нова длъжностна характеристика за длъжността „главен експерт“. При извършения анализ на тази длъжност, въззивният съд е приел, че съгласно чл. 7, ал. 2 НПКДА длъжността "главен експерт" е свързана с разработването на експертни анализи и оценки, с изготвянето на становища, с участието в разработването на проекти на нормативни актове, с разработването на методологии, методики и механизми, с предоставянето на методически указания по прилагането на административните актове във връзка с дейността на администрацията, с подготвянето на отговори на запитвания на физически и юридически лица, с изготвянето на експертни анализи и оценки във връзка с осъществяване правомощията на ръководителя на администрацията и подобряване на административното обслужване, като главният експерт носи пряка отговорност във връзка с прилагането на нормативните актове и предлаганите от него решения. Посочил е, че от съдържанието на длъжностната характеристика за длъжността „главен експерт“, приета по делото, се установява, че заемащият я изготвя справки и анализи за текущата работа и отклоненията в BMS системата, изготвя експертни становища и доклади относно решаване на текущи задачи и проблеми в работата на системите за сградна автоматизация, участва в комисии за одобряване на оферти за доставки и услуги, свързани с експлоатацията и ремонта на системата и мандатния фонд на Народното събрание, упражнява контрол при извършване на СМР по част ОВК и приема резултатите от изпълнението, като установява неговото количество и качество, участва в технически съвети на обекти и координира действията между строителя, авторския и строителния надзор, следи за изпълнение на сключени договори, организира ремонти и съгласува проекти за тях. При изследване на горепосочените функции, второинстанционният съд е заключил, че длъжността „главен експерт“ представлява експертна длъжност с аналитични и контролни функции по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 1 НПКДА, поради което и на основание чл. 3, ал. 4, т. 2 НПКДА тя подлежи на заемане от държавен служител. Намерил е, обаче, че предпоставките за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ не са били налице поради това, че основните трудови функции на длъжността „техник - климатични инсталации“ не са запазени. При извеждането на този извод е съобразил трайната съдебна практика, според която длъжността може да бъде определена за заемане от държавен служител, когато са запазени основните й трудови функции, определящи за длъжността, дори наименованието й да е променено. Посочил е, че при предназначаване на длъжността за заемане от държавен служител, работодателят може да премахне част от присъщите й трудови функции, както и едновременно с това да й придаде някои нови функции, но за да е налице уволнителното основание по чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ длъжността следва да запазва основните си, характеризиращи я трудови функции, а не да е създадена нова по основното си съдържание длъжност. Въззивният съд е съпоставил заеманата от ищеца длъжност и предназначената за заемане от държавен служител такава, след което е намерил, че приликите между двете длъжности се изчерпват с целта им - обезпечаване на климатизацията в сградата на Народното събрание. Посочил е, че основните трудови функции на длъжността „техник – климатични инсталации“ са извършване на прегледи и текущи ремонти на климатичните инсталации, отстраняване на възникнали течове по охладителните и отоплителни пити и магистрали, извършване на прегледи и текущи ремонти и зареждане с хладилен агент на хладилните машини и агрегати и изготвяне на заявки за необходимите резервни части и консумативни материали, т.е. фактическото съдържание на тези трудови функции се изразява в преглед и почистване на климатичните тела – вътрешни и външни, както и на охладителната техника. Същевременно основните трудови функции на длъжността „главен експерт“ са извършване на текуща поддръжка и преглед на системите за сградна автоматизация – BMS, управляващи ОВК инсталациите и съоръженията, водене на дневник за ежедневните прегледи на системите и сигнализиране за отклонения от нормалните експлоатационни параметри, извършване на проверки на място при отклонения в системите за сградна автоматизация и отстраняване на повреди в автоматиката и управляващата техника на ОВК съоръженията и инсталациите, изготвяне на справки и анализи за текущата работа и отклоненията при експлоатацията на системите за сградна автоматизация и даване на предложения за подобряване на тяхната ефективност, изготвяне на доклади и експертни становища, упражняване на контрол на СМР и приемане на изработката, контрол на изпълнение на договори, участие в технически съвети, контрол на изпълнението на сключени договори, организиране на ремонти и съгласуване на проекти, както и координиране и контролиране на цялостната дейност по правилната експлоатация на системите. Решаващият съд е заключил, че основните трудови функции на длъжността „техник - климатични инсталации“ са изцяло технически и изпълнителски, свързани с фактическия преглед, почистване и извършване на дребни текущи ремонти по климатичните тела и охладителните съоръжения, както и тяхното зареждане с консумативи, и тези функции не са се запазили при длъжността „главен експерт“, защото не са запазени ОВК системите, които са били предмет на тази поддръжка. Напротив от приетите по делото писмени и гласни доказателства се установява, че съществувалите към този момент климатични тела и инсталации за охлаждане са били подменени с въвеждането на система за сградна автоматизация, управлявана централизирано чрез компютър със специализиран софтуер от експерт с високо ниво на квалификация, за когото не е предвидено да извършва подобни чисто технически дейности. Останалите трудови функции на длъжността „техник – климатични инсталации“ по извършване на товаро-разтоварни работи, снегопочистване и други общи работи по възлагане на работодателя (почистване на килими, мебели и др.), също не са запазени, а вместо тях са въведени изцяло нови аналитични и контролни функции по съставяне на експертни становища, контрол и приемане на СМР, контрол на обекти, на изпълнение на сключени договори, планиране на ремонти и съгласуване на проекти и др. В обобщение въззивният съд е приел, че след като основните трудови функции на заеманата от ищеца длъжност не са запазени, не е налице трансформация на длъжности, а вместо това длъжността „техник-климатични инсталации“ е съкратена и на нейно място е открита нова длъжност, поради което реално осъщественото основание за прекратяване на трудовия договор е съкращаване на щата. Поради това е счел, че не е осъществен фактическият състав на уволнителното основание по чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ, което изисква длъжността да бъде трансформирана в такава, предвидена за заемане от държавен служител, т.е. процесното уволнение на извършеното основание е незаконно. При тези решаващи правни съображения е уважил предявените искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1 – т. 3 КТ. Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, в настоящия си състав, приема че не са налице основания за допускане на касационен контрол на атакувания съдебен акт. В хипотезата на чл. 280, ал. 1 ГПК допускането на касационния контрол се предпоставя от произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право. Поставените от касатора въпроси в хипотезата на чл. 280, ал 1, т. 1 ГПК не притежават характеристиките на общо основание в гореизложения смисъл, тъй като съставляват оплаквания за неправилност на въззивното решение, които изискват анализ на доказателствения материал по конкретното дело и преценка на правилността на фактическите изводи на решаващия съд, които не могат да бъдат извършвани в настоящата предварителна фаза по селекция на касационните жалби. Доколкото е кумулативно изискуемо осъществяването на общо и на наведено допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, не следва да бъде допуснато касационно обжалване по тези два въпроса. Поставеният въпрос в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК притежава характеристиките на общо основание и на правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като е от обуславящо значение за решаващите правни изводи в атакуваното решение. Спрямо него не е налице релевираното допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като по правния въпрос е формирана трайна и непротиворечива практика на ВКС (решение № 268/21.11.2011 г. по гр. д. № 1414/2010 г. на ВКС, III ГО; решение № 50195/23.11.2022 г. по гр. д. № 4534/2021 г. на ВКС, III ГО; решение № 434/10.07.2025 г. по гр. д. № 4072/2024 г. на ВКС, III ГО; решение № 231/12.06.2013 г. по гр. д. № 1353/2013 г. на ВКС, IV ГО; решение № 154/27.04.2011 г. по гр. д. № 1279/2010 г. на ВКС, III ГО и др.), която не се нуждае от осъвременяване или корективно тълкуване, и с която обжалваният съдебен акт е съобразен. Според нея, предпоставка за прекратяване на трудово правоотношение на основание чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ е определянето на заеманата длъжност за изпълнение от държавен служител, въз основа на служебно правоотношение, като е задължително да се запазят основните, характеризиращи я, трудови функции. Не е от значение дали наименованието на длъжността е променено и дали са добавени или премахнати някои функции, стига основните трудови функции да се съхраняват. Разграничителният критерий между уволнителните основания по чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ и чл. чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ е дали новата длъжност, която се създава, запазва основните, съществени и характеризиращи старата длъжност трудови функции. Ако това е така и длъжността е определена за заемане по служебно правоотношение, приложимо е основанието по чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ. Ако новата длъжност има съществено различни трудови функции, които не съвпадат с основните функции на премахнатата длъжност, тогава е налице съкращаване на щата по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ. Неосъществяването на релевираното допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по този въпрос обуславя извод за недопускане на касационно обжалване по същия. Очевидната неправилност е регламентирана в чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК като самостоятелно основание за допускане на касационното обжалване, различно от касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Тя се отнася само до квалифицирани състави на неправилност на съдебния акт: допуснати от съда нарушения на относима за конкретния спор императивна материалноправна норма; на основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, гарантиращи обективно, безпристрастно и съобразено с обективната истина, при зачитане равенството на страните, решаване на правния спор, имащи за резултат прилагане на закона в неговия противоположен, несъществуващ или отменен смисъл, както и при грубо нарушаване на основните логически, опитни и общоприложими научни правила при формиране на правните изводи въз основа на установените по делото факти. Такива квалифицирани състави на неправилност нито се твърдят от касатора (наведени са единствено оплаквания за неправилност по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК), нито са налице спрямо обжалваното решение. Съобразно гореизложеното не са налице основания за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение. С оглед изхода на настоящото производство и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. с чл. 38, ал. 2 ЗА, ответникът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на ищеца, осъществявал безплатна правна помощ, сумата 250 евро, съставляваща адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция. Водим от горното, Върховният касационен съд, съставът на Трето гражданско отделение