Определение № 961 от 22.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3555/2013 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. К. Д. чрез пълномощника му адв.А. А. от АК [населено място] срещу решение № 382 от 1.3.2013 г по гр.дело № 265/2013 г на Окръжен съд-Пловдив, Гражданско отделение, 7 състав, с което е отменено решение № 3892 от 30.10.2012 г по гр.дело № 12003/12 г на Районен съд Пловдив, Първи граждански състав и е отхвърлен предявеният от А. К. Д. срещу А. „М.” иск по чл.344 ал.1 т.1 от КТ за признаване за незаконно уволнението му, извършено със заповед № 7456/23.7.12 г на основание чл.328 ал.1 т.12 от КТ. В изложението по чл.284 ал.3 от ГПК се сочи, че обжалваното решение е постановено в противоречие със задължителната практиката на ВКС-основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК по процесуалноправния въпрос относно определяне предмета на правния спор и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, както и обсъждането на всички доводи и доказателства по делото, предвид факта, че атакуваната уволнителна заповед е издадена не само на основание чл.325 ал.1 т.12 от КТ, но и във връзка с пар.9 ал.1 от Преходните и заключителни разпоредби на Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията, приета с ПМС № 129/26.6.12 г и длъжностно разписание на М. П..Приложени са решения на състави ва ВКС, постановени по реда на чл.290 от ГПК във връзка с приложението на чл.188 ал.1 от ГПК /отм/. В писмения отговор на касационната жалба ответникът „А. М” [населено място], чрез процесуалния си представител изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, тъй като поставения правен въпрос не е разрешен в противоречие с представената задължителна практика, а въззивният съд е обсъдил посоченото в уволнителната заповед основание в неговата цялост. Върховният касационен съд, състав на Четвърто Гражданско отделение намира, че касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, в срока по чл.283 от ГПК и е процесуално допустима. От данните по делото е видно, че страните са били обвързани от валидно безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявал при ответника длъжността „младши специалист, митнически”.Същото е прекратено със заповед № 7456/23.7.12 г на директора на А. „М.” на основание чл.325 ал.1 т.12 от КТ във връзка с пар.9 ал.1 от Преходните и заключителни разпоредби на Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията, приета с ПМС № 129/26.6.12 г и длъжностно разписание на М. П.. С обжалваното решение въззивният съд е отменил решението на първоинстанционния съд, с което предявеният от А. К. Д. срещу А. „М.” иск по чл.344 ал.1 т.1 от КТ е уважен и го е отхвърлил като неоснователен.Приел е за законосъобразно уволнението на Д., извършено със заповед № 7456/23.7.12 г на основание чл.328 ал.1 т.12 от КТ-поради определяне на длъжността за заемане от държавен служител.Приел е, че са налице всички елементи от посоченото уволнително основание- наличие на валидно взето от компетентния орган решение, с което длъжността е определена за заемане по служебно правоотношение.Приел е, че с Наредбата за прилагане на класификатора на длъжностите в администрацията в сила от 1.7.12 г, приета с ПМС № 129 от 26.6.12 г е въведен нов класификатор на длъжностите на администрацията, като съгласно пар.9 от ПЗР служителите, заемащи по трудов договор длъжностите „главен митнически специалист, „старши митнически специалист” и „младши митнически специалист” се преназначават на длъжност „инспектор” в А. „М.” по служебно правоотношение по реда на пар.36 от ПЗР на ЗИД на закона за държавния служител.Следователно с приемането на новия единен класификатор компетентният за това орган- Министерски съвет е определил длъжността за заемане по служебно правоотношение.Наличието на такъв акт обосновава изводът за законосъобразното прилагане на предпоставките на чл.325 ал.1 т.12 от КТ и неоснователност на иска по чл.344 ал.1 т.1 от КТ. Настоящият съдебен състав намира, че по поставения процесуалноправен въпрос не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Допускането на обжалваното решение до касационен контрол е в зависимост от наличието на основания по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК.За да е налице соченото основание изложението следва да съдържа правен въпрос от значение за изхода на делото, който е разрешен противоречие с представената задължителна практика на ВКС.В разглеждания случай не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК, тъй като въззивният съд е определил правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване.Изложил е подробни мотиви с които е приел, че посоченото в уволнителната заповед основание –чл.325 ал.1 т.12 от КТ вр.пар.9 от Наредбата за прилагане на класификатора на длъжностите в администрацията в сила от 1.7.12 г, приета с ПМС № 129 от 26.6.12 г, е налице поради осъществяване на елементите от фактическия му състав като този въпрос е разрешен в съответствие с уеднаквената задължителна практика на ВКС, обективирана в решения по чл.290 от ГПК по приложението на чл.325 т.12 от КТ- № 530 от 29.6.2010 г на ВКС по гр.дело № 1654/2009 г на ВКС, Трето ГО, решение № 268 от 21.11.11 г на ВКС по гр.дело № 1414/2010 г на ВКС, Трето ГО.Съгласно тези решения за законото упражняване правото на уволнение по чл.325 т.12 от КТ е достатъчно длъжността да е определена за заемане от държавен служител при положение, че уволненото лице я е заемало по трудово правоотношение-т.е да е налице валиден адмиминстративен акт, който да я определя за в бъдеще като длъжност заемана по служебно правоотношение от държанвен сружител.Меродавна е обстоятелствената /текстова/част на заповедта, която съдържа причините за уволнението както и реалното им осъществянване в действителността. Поставения процесуалноправен въпрос не е разрешен в противоречие със задължителнанта практика на ВКС в представените решения по чл.290 от ГПК, поради което въиззивното решение не следва да бъде допуснато до касационен контрол. Воден от горните мотиви, върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО