Определение № 13 от 05.01.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1396/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 1262 от 22.11.2024г. по гр.д. № 1543/2024г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 260014 от 14.03.2024г. по гр.д. № 15336/2020г. на Варненски районен съд за отхвърляне на предявените от Г. Г. К. против К. Н. Н. и Х. В. Н. искове с правно основание чл. 109 за осъждане на ответниците: 1/ да преустановят въздействието и премахнат излъчваните миризми и газове, шум и вибрации от въздуховодите на собствения им обект за търговска дейност № 4, представляващ самостоятелен обект с идентификатор *****, ситуирани на покрива на жилищна сграда с идентификатор ****, като: а/ удължат въздуховодите до необходимата височина - над нивото на покрива на сградата с идентификатор ****, с цел ефективно отвеждане на миризмите - над нивото на 4-тия етаж, без да засягат правото на собственост на ищеца и б/изолират въздуховодите по подходящ начин, съобразно установените строителни правила и практики в изграждането и функционирането на вентилационните системи в сградите, с каменна вата; 2/ да преустановят и премахнат излъчвания шум, генериран в откритото търговско пространство на заведението - с маси и столове, ситуирано във вътрешния двор на ПИ с идентификатор ***, представляващо отворена тераса на заведението, покрита с лек покрив със ЗП от 170 кв.м. и от ситуираната на тротоара на [улица]маса-плот, над нормативно установения по закони извън установените часове в собствения на ответниците обект за търговска дейност № 4, представляващ самостоятелен обект с идентификатор ***** като: а/ изолират откритото търговско пространство, ситуирано във вътрешния двор - ПИ с идентификатор ***, съставляващо прилежащата отворена тераса на заведението, покрита с лек покрив със ЗП от 170 кв.м., по подходящ начин съобразно строителните нормативи и правила, а при невъзможност - да премахнат това пространство; б/ премахнат пространството, ситуирано на тротоара на [улица]с маса-плот и озвучаването му с музика. Касационната жалба е подадена от ищеца Г. Г. К. чрез пълномощник адв. М. Д.. Претендира се допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Ответниците по касационната жалба К. Н. Н. чрез адв. Х. Х. и Х. В. Н. чрез адв. Р. З., подават два отделни отговора, с които изразяват становище за недопускане на касационно обжалване, а по същество за неоснователност на жалбата. Претендират присъждане на направените разноски. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. Производството е по предявени искове по чл.109 от ЗС от Г. Г. К. против К. Н. Н. и Х. В. Н. за осъждането им да извършат конкретни действия, с които да премахнат шума, миризмите и вибрациите, излъчвани от притежавания от ответниците търговски обект - ресторант, които достигат до жилищните обекти на ищеца в съседната жилищна сграда. Твърди се, че от два броя въздуховоди от заведението, отведени на покрива на сградата, чиято височина достига етажа, на който се намират обектите на ищеца, се излъчва миризма от приготвяната храна, която прониква в апартаментите на ищеца и пречи на упражняването на правото му на собственост. Твърди се също, че по време на работа вентилационната система на заведението е източник на траен шум и вибрации, които също създават дискомфорт за живеещите в имотите на ищеца. От отворената част на заведението, разположена във вътрешния двор и от маса-плот, разположена на тротоара, също се генерира шум, който е над допустимия и също пречи на ищеца на упражнява правото си на собственост. Ответниците на първо място възразяват срещу пасивната си легитимация, защото експлоатацията на търговския обект се осъществява от юридическо лице. Изтъкват също, че заведението работи от 1997г. и ищецът е бил наясно с този факт към момента на придобиване на имотите си. Оспорват твърденията за шум и за негативно въздействие от вибрации и миризми. Първоинстанционният съд е отхвърлил предявените искове. За да постанови обжалваното решение за потвърждаване на първоинстанционния акт, въззивният съд е установил следното: Ищецът е собственик от 2004г. на самостоятелни обекти - жилище № 1 и жилище № 2 в сградата на [улица] [населено място], разположена в ПИ с идентификатор ***. Ответниците са собственици от 2017г. на съседния поземлен имот с идентификатор ***, на два апартамента в сградата на „Р.“ № * и на обект за търговска дейност с идентификатор **** на същия адрес. С договор за наем от 01.01.2020г. ответниците са отдали търговския обект под наем на „Бирабар 2018“ЕООД, представлявано от управителя К. Н. Н.. През 2018г. за обекта е издадено удостоверение за търпимост и е одобрена схема по чл.56 ЗУТ за разполагане на преместваеми модули - 8 бр. с площ по 15 кв.м. в УПИ *, кв.117, ПИ ***, [улица]. От свидетелските показания на посочените от двете страни свидетели К. К. и Р. К. (на ищеца), С. Ц. и Е. Д. (на ответниците), както и от заключенията на приетите по делото съдебно-технически експертизи, съдът е приел, че не са доказани извършени от ответниците неоснователни въздействия върху имота на ищеца. Първите двама свидетели са обитавали апартаментите на ищеца за периоди от по една-две седмици няколко пъти годишно. Според тях в големия апартамент откъм [улица]откакто в съседния имот заработило заведението се повишили нивата на шум, чува се шум от вътрешния двор и от масата на тротоара, както и от вентилационната система; усещали се миризми на готвено, особено на терасата. Свидетелите потвърждават, че самата улица е натоварена и оживена и от нея също има шум. Вторите двама свидетели живеят в сградата на ищеца, единият над апартамента на ищеца, а другият - под него. Според тях не е имало миризми или шум от заведението; не са се оплаквали и други съседи. Свидетелят Д. е домоуправител и сочи, че само ищеца има оплаквания от шум и миризми; според него ищецът живее в чужбина и се прибира за по две-три седмици, така че апартаментите му не се обитават постоянно. Приетата първоначална и допълнителна техническа експертизи описват покрива на сградата и положението на въздуховодите. Дават мнение, че въздуховодите не отговарят напълно на противопожарните правила, но по отношение на миризмите, шума и вибрациите - не са усетили такива и нямат конкретни забележки, освен препоръката да бъдат удължени, без за това да е налице нормативно изискване. Приети са и две експертизи - единична и двучленна, за замерване на шума. Измерването е в апартамент в сградата на ищеца, но на по-нисък етаж, в непосредствена близост до вентилационната система. Констатирано е, че няма превишаване нивата на шум, нито вибрации. Според експертите въздуховодите са изпълнени в съответствие с правилата за намаляване на шума и вибрациите; при свързването е използван силикон, за да се намалят миризмите. Възражението на ответниците досежно легитимацията им да носят отговорност по исковете, съдът е намерил за неоснователно. Когато се касае до пречки за упражняване правото на собственост, произтичащи от съседен имот, то легитимиран да отговоря по иска по чл.109 ЗС е както собственикът на имота, така и лицето, което ползва същия или извършва дейност в него, като поддържа съответното състояние. Въззивният съд е кредитирал показанията на свидетелите Ц. и Д., които не съдържат вътрешни противоречия и съответстват на експертните заключения. Тези лица живеят постоянно в сградата, в която се намират и имотите на ищеца, и те са единодушни по въпроса, че не са имали смущения, свързани с функционирането на заведението в имота на ответниците, свързани с прекомерни миризми, шум или вибрации, както и че никой друг от живущите в сградата, с изключение на ищеца, не е имал подобни оплаквания. Съдът е отчел, че свидетелите на ищеца не са постоянно живущи в сградата, а са посещавали имота за кратки периоди. Те са ползвали апартамента откъм [улица], като е ноторно известно, че в района има значителен шум от оживената улица, от пазара и детската площадка, а според свидетелите - и от електронни игри, разположени в близост. Съдът е възприел изводите на експертизите, че нивата на шум от заведението не надвишават нормативно допустимите за дневно, вечерно и нощно време, както и че вентилационната система (включително въздуховодите) е изградена съобразно законовите изисквания и проектната документация по начин, който не допуска разпространението на прекомерни шумове, вибрации и миризми, включително при положени от страна на собствениците усилия за допълнителна изолация. Фактът, че вещите лица са измервали шума не в апартаментите на ищеца, а в друг обект, разположен на по-нисък етаж, съдът е счел, че не дава отражение върху резултатите, тъй като измерването е по-близо до двигателя на вентилационната система. Според експертите шумовете и вибрациите се поглъщат още в рамките на търговския обект, а разпространението им намалява с височината на етажите, т.е. същите следва да са по-силни в обекта, в който реално е извършено изследването, отколкото в обектите на ищеца. По отношение на въздуховодите, които излизат на нивото на апартаментите на ищеца, вещите лица са разяснили, че важи горния извод, защото шумът се произвежда от двигателя на вентилацията, а не от самите въздуховоди. Въззивният съд е приел, че дори и да се е налице някакво въздействие от процесното заведение в насока на създаване на фонов шум или нерегулярно наличие на миризми, то това не установява създаването на пречки за ползване на имота на ищеца по предназначение, по-големи от обикновените. Поради това е отхвърлил иска. При преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд намира следното: За обосноваване достъпа до касационно обжалване се визират основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК по въпросите: 1/ относно задълженията на съда да прецени всички доказателства и доводи на страните, както и конкретно, ясно и точно да изложи в решението си върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка, а ако по делото са събрани противоречиви доказателства, мотивирано да каже защо и на кои вярва, на кои не, кои възприема и кои не; 2/ необходимо ли е въззивният съд да излага в решението си собствени мотиви; 3/ може ли въпреки липсата на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в решението на въззивния съд, да се приеме, че последният се е възползвал от възможността си по чл. 272 ГПК. Поставят се и въпроси относно: задълженията на въззивния съд да събере доказателствата, които се събират служебно от съда /експертиза, оглед, освидетелстване/, при въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение, или ако тези доказателства са необходими за служебно прилагане на императивна материалноправна норма; за задълженията на въззивния съд в съответствие с правомощието, произтичащо от чл.17, ал.2 ГПК да упражни инцидентен контрол за законосъобразността на индивидуален административен акт (удостоверението за търпимост), което незаконосъобразно не е сторил. Твърди се, че разрешаването на тези въпроси е в противоречие с практиката на ВКС, посочена от касатора, както и с практиката на ЕСПЧ - решение от 25.11.2010 г. по дело "М. и други срещу България", с което е възприето че всеки има право на зачитане на неговия личен живот и жилище". Горните въпроси не са в състояние да обосноват допускане на касационно обжалване. Първата група свързани въпроси, отнасящи се до задължението на въззивния съд да обсъди в мотивите на решението си всички доказателства, доводите и възраженията на страните, са решени в съответствие с практиката на Върховния касационен съд, включително посочената от касатора, според която при постановяване на решението си въззивният съд следва да обсъди и вземе предвид всички относими за спора доказателства, да обсъди становищата и доводите на страните, да формира въз основа на тях изводи за установеността на релевантните за спора обстоятелства в рамките на предмета на проверката по чл. 269 ГПК. В случая въззивната инстанция е съобразила тези правни разрешения. Обсъдени са в съвкупност релевантните за спора доказателства, включително свидетелските показания, като съдът надлежно е посочил на кои дава вяра и защо, а именно на тези, които имат трайни и непосредствени впечатления и които са подкрепени и от останалите доказателства. С това съдът е изпълнил процесуалното си задължение във връзка с преценка достоверността на гласните доказателства ( чл. 172 ГПК ). Въззивният съд е обсъдил и приетите експертизи; също мотивирано е посочил защо им дава вяра и по-конкретно защо счита, че извършеното измерване на шума в апартамент под този на ищеца, не дава неблагоприятно отражение на резултата, а напротив - същото е по-благоприятно за ищеца. Следва да се посочи, че визираното в чл. 12 ГПК задължение на съда да прецени всички доказателства по делото не означава задължение за тяхното поименно посочване и изброяване, респ. необсъждането на конкретни аргументи и доводи на страната в производството може да обоснове наличие на основание за допускане на касационно обжалване само ако това би имало значение за крайния извод на съда за основателността на предявения иск. Въззивният съд не е препратил към мотивите на районния съд, а е изложил собствени фактически и правни изводи, като е дал отговор и на наведените във въззивната жалба доводи и възражения. Втората група въпроси са свързани с оплакванията, че решаващите правни изводи на съда са необосновани и направени при неизяснени фактически обстоятелства поради неуважените от въззивния съд на направените доказателствени искания: 1/ за назначаване на комплексна експертиза от архитект, инженер по вентилация и инспектор по обществено здраве; 2/ за задължаване на ответниците да представят проектна документация по част ОВК. Варненски окръжен съд мотивирано е отказал събирането на тези доказателства първо с определението си по чл. 267 ГПК, а след това и в съдебно заседание. Отчел е, че на подобни въпроси вече са отговорили приетите експертизи, както и че вещите лица са се запознали с проектната документация. Поради това нарушение на разпоредбите на чл. 266 ГПК не се разкрива. По делото са приети четири експертизи и в съдебните заседания е извършван подробен и обстоен разпит на вещите лица във връзка с дадените заключения. В мотивите на съда е направено разграничение между посоченото от вещите лица А. и Н., че въздуховодите не отговарят на правилата за противопожарна безопасност и констатацията на тези вещи лица, както и на вещите лица П. и Ч., че от въздуховодите не се усещат вибрации, шум и миризми. Именно второто е от значение за изхода на спора. По искането за извършване на косвен съдебен контрол върху удостоверението за търпимост, издадено за обекта на ищците, съдът също е изложил конкретни съображения: че релевантно за спора е не дали са спазени правилата на ЗУТ за строежа и поставяне на преместваеми обекти, а дали от заведението се генерира шум, вибрации и миризми над допустимите. Ето защо основание за касационен контрол и по тази група въпроси липсва. Не е налице и основанието по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК. От една страна, посоченото от касатора решение е на ЕСПЧ, а не на Съда на Европейския съюз, каквито решения визира разпоредбата. От друга страна съдебният акт не разкрива несъответствие с решението на ЕСПЧ по дело "М. и други срещу България", доколкото е прието, че правото на жилище и на неговото спокойно ползване, не е нарушено от неоснователни действия на ответниците. По предявения иск по чл. 109 ЗС доказателствената тежест за установяване на засягането на правото на собственост се носи от ищеца и при неуспешно доказване на такова засягане искът с основание е отхвърлен. Предвид изложеното следва да бъде отказано допускане на касационно обжалване. В полза на ответниците следва да се присъдят направените от тях разноски за адвокатско възнаграждение, заплатено от всеки от тях в размер на по 1500лв. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.