Определение № 618 от 28.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1435/2011 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Т.-м. п. ц., В., представляван от директора Д. С. И. – Д. чрез адв. Р. Д. Д. от АК - В. срещу въззивно решение № 1039/29.07.2011 г. на Варненския окръжен съд, постановено по гр.д. № 1315/2011 г. Излага доводи за неправилност. Насрещната страна К. В. С. чрез адв. А. Д. от АК – В. е отговорил в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване. Моли за присъждане на съдебноделоводни разноски. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: Предявени са искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ. Те са уважени. Въззивният съд е установил, че страните са били в трудови правоотношения, като К. С. е заемал длъжността „заместник директор” в Оперно-филхармоничното дружество, В.. На 02.08.2010 г. между министъра на културата и С. С. С. е сключен трудов договор, по силата на който последният е назначен на длъжността „директор” в Т.-м. п. ц., докато тя бъде заета въз основа на конкурс. Утвърдено е и ново щатно разписание в сила от 09.08.2010 г. К. С. е уволнен на 15.11.2010 г. „поради обединяване на два културни института – Драматичен театър „С. Б.” и Оперно-филхармоничното дружество”; в същото време е посочена и нормата на чл. 328, ал. 2 КТ. В исковото производство работодателят поддържа, че С., като заемащ ръководна длъжност е уволнен поради сключване на договор за управление на предприятието, а и длъжността му не е предвидена по новия щат. Съдът е приел, че заповедта за уволнение е незаконна. Съгласно Постановление № 152 на МС от 28.07.2010 г. за преобразуване на държавни културни институти, което е относимо за преобразуването на драматичния театър и оперно-филхармоничното дружество в [населено място], трудовите правоотношения на работниците и служителите се уреждат при условията и по реда на чл. 123 КТ. Следователно, обединяването на двете юридически лица само по себе си не може да е основание за прекратяване на договора. При положение, че в резултат на организационната и структурна реформа има промяна и в щата, то тогава може да се приложи евентуално хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, която, обаче не е основание за уволнението на С.. Съдът още е изложил и съображения, че посоченият в заповедта за уволнение на С. текст от КТ също не може да послужи като основание за прекратяване на трудовия договор с него. Договорът на лицето, представляващо работодателя, не е за възлагане на управление и има характеристиките на трудов договор. Изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК точно възпроизвежда касационната жалба. По същество е дадено от страната тълкуване на съдържанието на трудовия и на мандатния договор и виждането на работодателя за приложното поле на чл. 328, ал. 2 КТ. Правният въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, на който се обосновава искането за допускане на касационно обжалване /уточнен от съда/ е за приложното поле на чл. 328, ал. 2 КТ. К. не се е обосновал с допълнителните условия по някоя от хипотезите по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. От съдържанието на изложението и с оглед правомощието на съда да квалифицира процесуалните действия на страните, следва да се приеме, че касаторът поддържа наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съставът на Върховния касационен съд намира, че повдигнатия материалноправен въпрос е от значение за постановения от съда резултат, но разглеждането му по същество не се налага с оглед точното приложение на закона и за развити на правото. Правната норма – чл. 328, ал. 2 КТ е ясна и не създава противоречие при прилагането й. Съществува обилна и непротиворечива съдебна практика на Върховния съд и Върховния касационен съд, включително и по реда на чл. 290 ГПК, която се явява задължителна по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Напр. в Р-26-2011-ІV ГО и Р-101-2012-ІV ГО ВКС е изяснено, че правото за уволнение по чл. 328, ал. 2 ГПК не може да се прилага по аналогия, е само за случаите, в които работодателите са сключили договор за управление на предприятието. В Р-718-2010-ІІІ ГО е отговорено, че договор за управление по смисъла на чл. 328, ал. 2 КТ може да се сключи само от работодател, който развива стопанска дейност. В този смисъл разпоредбата е неприложима за органи на изпълнителната власт, както и за организации с държавни функции, с нестопанска цел, за централна или местна администрация, за органи на местно самоуправление. В съдебната практика, включително в цитираната по-горе е възприето, че с договора за управление се възлага конкретна бизнесзадача за срока на договора, с конкретни икономически показатели, което е същностното съдържание на договора. Осъществяването на така очертаните цели се очаква от ръководителя и неговия ръководен екип. Предвижданията на длъжностната характеристика на заеманата длъжност не могат да заместят тези същностни елементи от договора, нито самата длъжност като такава може да определи, че сключения договор е за управление. Разрешението, дадено в обжалваното въззивно решение не противоречи на възприетото в съдебната практика тълкуване на чл. 328, ал. 2 КТ. Няма твърдения, нито основания да се приеме, че утвърдената задължителна практика по повдигнатия правен въпрос се нуждае от осъвременяване, нито че трябва да бъде променена поради неточното й тълкуване. В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване. К. следва да заплати на насрещната страна сторените в инстанцията съдебни разноски – 600 лв. заплатен адвокатски хонорар. Мотивиран от горното, съдът