Определение № 1770 от 16.06.2026 г. на ВКС по т. д. № 888/2026 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от „Клинър“ ООД със седалище в [населено място] - чрез адв. И. М., срещу решение № 108 от 26.03.2026 г. по в. т. д. № 378/2025 г. на Апелативен съд - Пловдив. След извършено електронно разпределение с протокол за избор от 29.04.2026 г. за докладчик по делото е определена съдия Иванка Ангелова, която е член на ІІ-ри състав на Второ отделение при Търговска колегия на Върховен касационен съд, заедно със съдия Бонка Йонкова и съдия Петя Хорозова. След извършване на електронното разпределение по делото е постъпила молба с вх. № 11498/03.06.2026 г., с която „Клинър“ ООД, представлявано от адв. И. М., е поискало съдия Бонка Йонкова да бъде отстранена от разглеждане на делото поради наличие на основания по чл. 22, ал. 1, т. 5 и т. 6 ГПК, свързани с участието й като член на съдебния състав, постановил определение № 650 от 15.11.2019 г. по т. д. № 462/2019 г. по описа на ВКС, Търговска колегия, Второ отделение. В молбата се поддържа, че тъй като страните по двете дела са идентични, „в предмета на делото стои все същият договор от 26.03.2009 г. за възлагане на обществена поръчка с възложител [община] и изпълнител „Клинър“ ООД“, подадената от „Клинър“ ООД искова молба „касае отново същия договор и в частност текстовете относно индексацията на цената по договора“ и производството по несъстоятелност също е свързано с тълкуване на клаузи от договора, като молбата за откриване на производството се основава на недопуснатото до касационно обжалване решение № 336/28.11.2018 г. по в. т. д. № 558/2018 г. на Апелативен съд - Пловдив, за „Клинър“ ООД се поражда обосновано съмнение относно обективността на съда в лицето на съдия Йонкова. Твърди се, че чрез участието си като член на съдебния състав, който не е допуснал касационно обжалване на посоченото решение, съдия Йонкова вече е приела и изразила мотиви в полза на ответника [община], включително като е тълкувала договора от 26.03.2009 г. в негова полза; че „у съдията неизбежно е изградена предубеденост от делото, по което същата е била член на съдебния състав и вече е отсъдила в полза на [община], като така съществува риск за предубеденост при произнасяне относно определението за допускане и по-късно решението по съществото на спора“; че изискването за безпристрастност не може да бъде постигнато, след като „съдията вече е изразил мотиви в полза на ответника по касационната жалба и в настоящия случай има риск да прецени правилността на обжалваното решение именно поради тези по-ранни убеждения, а не самостоятелна независима преценка на обстоятелствата по настоящото дело“. За да се произнесе по искането, с което е сезиран, съставът на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, съобрази следното: Съгласно чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК не може да участва като съдия по делото лице, относно което съществуват други обстоятелства (извън посочените в т. 1 - т. 5 на чл. 22, ал. 1 ГПК), които пораждат основателно съмнение в неговото безпристрастие. Целта на разпоредбата на чл. 22 ГПК е да осигури и да гарантира на страните разглеждане на делото от обективен и безпристрастен съд. В константната практика на Европейския съд по правата на човека се приема, че за целите на чл. 6, § 1 ЕКЗПЧ безпристрастността на съда трябва да се преценява според субективен подход, който отчита личното вътрешно убеждение на съдията, т. е. дали той не е проявил лично пристрастие или предубеденост по конкретно дело, и според обективен подход, който се състои в това да се определи дали съдът е предложил, по - специално чрез състава си, достатъчно гаранции, за да се изключи всяко основателно съмнение относно неговата безпристрастност от гледна точка на външния наблюдател (в този смисъл решение от 04.10.2018 г. по дело „Илнсехер срещу Германия“, жалба № 10211/12 и № 27505/14, решение от 23.04.2015 г. по дело „Морис срещу Франция“, жалба № 29369/10, решение от 04.06.2024 г. по дело „Б. срещу България“, жалба № 6219919 и др.). Отстраняването на съдия от разглеждането на конкретно дело на основание чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК е наложително тогава, когато съществуват достатъчно обективни данни за проявено от съдията пристрастие или предубеденост при разглеждане на определено дело и/или при постановяване на определен съдебен акт, за предварително изразяване на позиция относно изхода на делото преди постановяване на крайния съдебен акт или за други негови действия, с оглед на които за външния наблюдател и в частност за страните по делото се пораждат основателни съмнения в безпристрастността му. След запознаване със съдържанието на определение № 650/15.11.2019 г. по т. д. № 462/2019 г. на ВКС, ІІ т. о., постановено от състав съдия К. Е. - председател (докладчик по делото), съдия Бонка Йонкова и съдия Евгений Стайков (членове), съдия Бонка Йонкова преценява, че не се счита за предубедена или заинтересована от изхода на инициираното с касационната жалба на „Клинър“ ООД дело като последица от участието си в съдебния състав по т. д. № 462/2019 г. С посоченото определение не е допуснато касационно обжалване на решение № 336 от 28.11.2018 г. по т. д. № 558/2018 г. на Апелативен съд - Пловдив, с което е отменено решение на Окръжен съд - Пловдив по т. д. № 403/2017 г. и е осъдено „Клинър“ ООД да заплати на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД на [община] сума в размер на 339 531.19 лв., представляваща платено без основание възнаграждение по договор за обществена поръчка № 11-ДУ-15/26.03.2009 г. за сметосъбиране, сметоизвозване и поддържане на чистотата на обществените места на общината за периода от 01.09.2011 г. до 31.12.2016 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба, като са отхвърлени предявените от „Клинър“ ООД срещу [община] насрещни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. От мотивите към определението е видно, че при постановяването му съставът на касационната инстанция не е разглеждал и не се е произнасял по съществото на спора за съществуване на присъденото с въззивното решение парично вземане на [община], в т. ч. и относно съдържанието на договора за обществена поръчка от 26.03.2009 г., сочен като основание за възникване на вземането. За да постанови произтичащия от определението правен резултат, съдебният състав е извършил преценка единствено дали са налице поддържаните в изложението към касационната жалба на „Клинър“ ООД основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Касационно обжалване на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не е допуснато по съображения, че първият поставен в изложението към касационната жалба въпрос - за задължението на въззивния съд да обсъди всички доводи на страните от значение за решението по делото, е относим към правилността на обжалваното решение, която е предмет на касационния контрол и не се преценява в производството по чл. 288 ГПК, а вторият въпрос - дали изменението на размера на минималната работна заплата съгласно правомощието на МС по чл. 244, ал. 1 КТ представлява основание за промяна на договор за обществена поръчка, респ. представлява ли държавно регулирана цена, не е обусловил изхода на делото, тъй като не е бил предмет на обсъждане от въззивната инстанция. Основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК - очевидна неправилност на обжалваното решение, е отречено по съображения, че очевидната неправилност е обоснована с оплаквания за неправилност на решението поради противоречие със закона, които не покриват изведените в практиката критерии за „очевидност“, а подлежат на преценка в случай, че касационно обжалване бъде допуснато. Предмет на обжалване с касационната жалба на „Клинър“ ООД, по повод на която е образувано настоящото дело, е решение на Апелативен съд - Пловдив, с което е отменено решение № 354 от 08.11.2022 г. по т. д. № 288/2021 г. на Окръжен съд - Пловдив и е обявена неплатежоспособността на „Клинър“ ООД с начална дата 07.12.2018 г., като е открито производство по несъстоятелност на дружеството с последиците по чл. 630, ал. 1 ТЗ. Обжалваното въззивно решение е постановено в производство за повторно разглеждане на делото, след като с решение № 191 от 11.07.2025 г. по т. д. № 126/2024 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, е отменено предходно решение на Апелативен съд - Пловдив и делото е върнато на въззивния съд за разглеждане от друг негов състав с указания за назначаване на нова съдебна финансово - икономическа експертиза с цел изследване на актуалното финансово - икономическо състояние на длъжника „Клинър“ ООД към датата на изготвяне на заключението и извършване на преценка дали с притежаваните краткотрайни активи и с оглед на тяхната ликвидност дружеството може да покрие краткосрочните си задължения. В мотивите към решението е посочено, че молителят в производството по чл. 625 и сл. ТЗ [община] се легитимира като кредитор на длъжника „Клинър“ ООД с изискуемо вземане, произтичащо от търговска сделка - договор за обществена поръчка № 11-ДУ-15 от 26.03.2009 г., което е установено с влязло в сила решение (недопуснатото до касационно обжалване с определение № 650/15.11.2019 г. по т. д. № 462/2019 г. на ВКС, ІІ т. о., решение по т. д. № 558/2018 г. на Апелативен съд - Пловдив). При така установените обстоятелства настоящият състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че не съществуват обективни причини, пораждащи основателно съмнение в безпристрастността на съдия Бонка Йонкова при селектиране на касационната жалба на „Клинър“ ООД и при разглеждане на жалбата по същество в случай, че обжалваното с нея решение бъде допуснато до касационно обжалване. Вземането на [община], признато и присъдено с недопуснатото до касационно обжалване въззивно решение, не е било предмет на обсъждане в стадия на производството по чл. 288 ГПК, приключило с недопускане на решението до касационно обжалване, поради което не може да се приеме, че чрез участието си в съдебния състав по т. д. №462/2019 г. съдия Йонкова се е произнесла и „отсъдила“ в полза на [община]. Съществуването на вземането и договорът, от който произтича то, няма да подлежи на обсъждане/преценка и в рамките на производството по т. д. № 888/2026 г., тъй като от една страна вземането е установено с влязло в сила съдебно решение и възможността за неговото изследване е преклудирана от забраната на чл. 299 ГПК, а от друга страна, с оглед съдържанието на отменителното решение на касационната инстанция и дадените с него указания, при повторното касационно обжалване могат да се разглеждат само въпроси и оплаквания по чл. 281, т. 3 ГПК, относими към изводите на въззивния съд във връзка с финансово - икономическото състояние на длъжника, не и въпроси относно активната материалноправна легитимация на кредитора. Отстраняването на съдия Йонкова при отсъствие на субективна предубеденост и заинтересованост от изхода на делото и на обективни обстоятелства, от които може да възникне съмнение в нейната безпристрастност, би довело до заобикаляне на принципа за случайно разпределение на делата и до недопустимия правен резултат касаторът „Клинър“ ООД сам да избере състава на касационната инстанция, който да разгледа жалбата му, под предтекст, че се съмнява в безпристрастността на съдия, определен за участие в делото като последица от извършено електронно разпределение на делата. По изложените съображения искането на „Клинър“ ООД за отстраняване на съдия Бонка Йонкова от разглеждането на т. д. № 888/2026 г. на основание чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК следва да бъде оставено без уважение. Искането за отстраняване на съдия Йонкова на основание чл. 22, ал. 1, т. 5 ГПК също следва да се остави без уважение, доколкото по отношение на последната не се твърдят и не се установяват обстоятелства от кръга на изброените в т. 5 на чл. 22, ал. 1 ГПК. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, ІІ-ри състав на Второ отделение,