Определение № 3069 от 09.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1783/2026 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Рила Милк Мес“ ЕООД, [населено място], област К., чрез адв. Н. Б., против решение № 544/30.10.2025г. постановено по в.гр.д. № 1000/2025г. по описа на Окръжен съд Благоевград, с което е уважен предявения срещу касатора от Л. С. Г. иск по чл. 344, т.1 КТ като е отменено незаконното й дисциплинарно уволнение, извършено със заповед № 42/04.10.2024г. на управителя на „Рила Милк Мес“ ЕООД. Касаторът обжалва решението като постановено в нарушение на материалния закон, процесуалния закон и необосновано. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се позовава на основанието на чл. 280, ал.2, предл.3то ГПК – очевидна неправилност; на това на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса: “ Води ли до немотивираност на дисциплинарната заповед за уволнение, когато са налице множество ежедневни, безспорно констатирани и установени нарушения от страна на работника/ служителя и задължително ли е те да бъдат описани всяко едно поотделно – с точна дата и час от работодателя?“, и бланкетно - на основанията по чл. 280, ал.2, предл.1 и 2ро ГПК – нищожност и недопустимост на въззивното решение. Насрещната страна по жалбата – ищецът Л. С. Г.,чрез адв. Н. Л., възразява срещу наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване и оспорва оплакванията в касационната жалба. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение. Съдът намира за допустима касационната жалба, а по искането за допускане на касационно обжалване прецени следното: Въззивният съд е установил от фактическа страна, че с оспорената заповед е прекратено трудовото правоотношение между страните, по силата на което ищцата е заемала длъжността „продавач-консултант“ в магазин в [населено място]; какви са задълженията на ищцата по длъжностната й характеристика; че с докладна записка от 13.08.2024г. е доведено до знанието на управителя на дружеството работодател, че при контролен преглед на камерите на дружеството в зоната на касата на магазина са установени съмнителни действия при маркиране на продажба от страна на ищцата, поискан е обстоен преглед на камерите и ревизия за установяване наличности/ липси за периода 01.07.2024г.-26.08.2024г.; че е наредена инвентаризация на 27.08.2024г., при която са констатирани липси за периода в размер на 13120, 36 лева; че е образувано ДП № 242/24г. по описа на ОДМВР Благоевград за престъпление по чл. 201, ал.1 НК, което е висящо; а в отговор на поискани писмени обяснения от ищцата, тя е заявила, че подържа дадените обяснения от 04.09.2024г. пред служител на МВР Благоевград. Въззивният съд е пресъздал показанията на разпитаните по делото свидетели; обясненията на ищцата по чл. 176 ГПК и заключението на СПЕ относно авторството на оспорената заповед и други, изходящи от работодателя, документи. За да определи уволнението за незаконно, въззивният съд е намерил за основателно оплакването на ищцата, че уволнителната заповед е немотивирана. Този извод е предпоставен от съобразяване съдържанието на заповедта, съгласно което най – тежкото дисциплинарно наказание е наложено за извършено нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в „присвояване на суми от продадени стоки собственост на „Рила Милк Мес ЕООД“, което представлява недобросъвестно и неточно изпълнение на трудовите задължения на ищцата, на възложената й работа и злоупотреба с доверието на работодателя - чл. 190, ал.1, т.3, т.4 КТ и чл. 187, ал.1, т.3, предл.1 КТ. Така описаното нарушение е намерено за лишено от конкретика, доколкото не е посочено кога и как е извършено, дали е еднократно или системно. За неоснователни са счетени доводите на ответника за мотивираност чрез посочване на правното основание за уволнението и за саниране на порока по чл. 195 КТ в хода на съдебното производство чрез доказване на нарушенията на трудовата дисциплина. Допускането на касационно обжалване на въззивното решение предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно даденото в т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Не съществува вероятност въззивното решение да е нищожно или недопустимо, а касаторът не обосновава основанието на чл. 280, ал.2, предл.3то ГПК. То е частен случай на неправилността по чл. 281, т. 3 от ГПК и е налице, когато съдът е допуснал видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален или явна необоснованост, които са съществени до такава степен, че могат да бъдат констатирани директно, пряко от съдържанието на въззивния акт, без анализ на доказателствата и на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните. Касаторът извежда очевидната неправилност със същите доводи, с които обосновава в касационната си жалба неправилността на решението и наличието на касационните основания по чл.281 ГПК. Тези доводи изискват проверка по съществото на спора, каквато в производството по чл.288 ГПК не може да бъде извършвана. Твърдения за квалифицирана неправилност касаторът не е релевирал. По тълкуването на чл. 195, ал. 1 ГПК е формирана трайна съдебна практика по чл. 290 ГПК - решение № 377/26.10.2011 г. по гр.д. № 1962/2010 г. на IV г.о., решене № 322/07.11.2012 г. по гр.д. № 278/2011 г. на III г.о. на ВКС и др. / което изключва хипотезата на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК/, според която, за може работникът/ служителят да има възможност да разбере причината, поради която трудовото правоотношение е прекратено, а съдът да може да извърши проверка дали уволнението е законосъобразно, от съдържанието на уволнителната заповед трябва да следва несъмнен извод за същността на фактическото основание за прекратяване на трудовото правоотношение; заповедта трябва да бъде мотивирана по начин, че да са ясни съществените признаци на съставляващото нарушение на трудовата дисциплина деяние от обективна страна, времето и мястото на извършването му. В случаите, когато мотивите са изложени в друг писмен документ, към който заповедта препраща /с което само по себе си не се нарушава чл. 195, ал. 1 ГПК/, този документ също следва да е станал достояние на работника/ служителя. Въззивният съд се е съобразил изцяло с цитираните разрешения, приемайки уволнението за незаконно на формално основание – нарушение на чл. 195, ал.1 КТ, поради което и не е изложил мотиви във връзка с доказването на дисциплинарното нарушение. В заключение, не са налице заявените основания за допускане на обжалваното решение до касационно обжалване. На ищеца се следват сторените в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение, които са в размер на 750 евро. Така мотивиран, съдът