Определение № 408 от 16.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1376/2010 г.

ВКСIV гражданско отделение16.03.2011 г.

Диспозитив

НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение № 300/24.06.2010 г. на СОС, постановено по гр.д. № 464/2010 г. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от М. Д. Б. срещу въззивно решение № 300/24.06.2010 г. на Софийския окръжен съд, постановено по гр.д. № 464/2010 г. Излага доводи за противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Насрещната страна Основно училище „Св. Св. К. и М.”,[населено място] не е отговорило в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: Предявени са искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ. С въззивното решение те са отхвърлени. Повдигнати са следните въпроси кога е задължително извършване на подбор, дефинитивно ли са определени в чл. 329 КТ критериите, които работодателят следва да приложи при извършването му, респективно – допустимо ли е прилагането на други, наред с икономическите и отразява ли се това на неговата законосъобразност; подлежи ли на съдебен контрол извършения подбор. Даденият от въззивния съд по тях отговор не противоречи на приложените към изложението съдебни решения на състави на Върховния касационен съд Р-1931-2006-ІІІ ГО, Р-1845-1999-ІІІ ГО, Р-188-2007-ІІІ ГО. В обжалваното решение е установено, че е извършено съкращение на щата в училището чрез намаляване броя на длъжностите „преподавател в начален курс”. Работодателят е бил длъжен да извърши подбор между всички учители, заемащи тази длъжност, което е и сторил, а и това не се оспорва от самия касатор. Подборът е извършен по 11 показателя: образователен ценз, професионална квалификация и допълнителна квалификация; организация и провеждане на образователно-възпитателния процес, работа в екип за създаване на подходяща образователно-възпитателна среда и др., работа с деца и ученици, работа с деца и ученици за участие и заемане на призови места в общински, областни, регионални, национални и международни състезания, конкурси и олимпиади, работа в методически обединения и подпомагане на новопостъпили учители, разработване и реализиране на проекти; получени професионални отличия, награди или наказания, трудова характеристика. Работодателят е определил комисия по извършването на подбор, подробно е определил критериите за оценка във връзка с изброените показатели и е определено на колко точки съответстват, като максималния брой за оценка е 100. При така установеното, въззивният съд е приел, че работодателят е извършил подбор при оценка квалификацията на сравняваните учители според образователния им ценз, придобита професионална квалификация и допълнителна квалификация, както и по-доброто справяне с работата съобразно другите конкретно определени показатели, които действително имат отношение към този критерий. Не е установено подборът да е извършван по показатели, които са извън приложното поле на чл. 329, ал. 1 КТ, нито работодателят да е злоупотребил с права. Въззивният съд, както и съставите в приложените решения са приели, че подборът подлежи на съдебен контрол. В случая той е изцяло упражнен – работодателят е доказал извършването на подбора, критериите, по които са оценявани служителите и конкретните факти, въз основа на които са давани оценките по всеки един от изброените показатели, като е доказал в съдебното производство, че М. Б. се справя най-лошо при изпълнение на работата в сравнение с останалите учители, поради което и получената от ней най-ниска обща оценка 51 е обективна. В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване. Мотивиран от горното, съдът

Цитирани разпоредби

8