Определение № 128 от 01.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1032/2011 г.

Производството е по допускане на касационно обжалване по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. В. Д. срещу решение от 28.04.2011г по гр.дело № 14553/2010г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 22.10.2010г на Софийски районен съд, в трудов спор са отхвърляни искове по чл. 344 ал. т.1 и т.2 и т.3 от КТ за незаконосъобразност на уволнение по чл. 328 ал.1 т.10 от КТ. В приложеното към жалбата изложение като основание за допускане на касационно обжалване се сочат всички основания на чл. 280 ал.1 от ГПК, по въпросите допустимо ли е при уволнение поради план за усъвършенстване на структурата на Б. извършването на подбор да не е задължение, длъжен ли е работодател, приложил разпоредбата на чл. 328 ал.1 т.10 КТ, да извърши подбор, когато лицата, отговарящи на изискването за пенсиониране, са повече на брой, отколкото длъжностите, които се съкращават. Доводите за задължителен характер на подбора в случая защитата подкрепя с решения №506/1999г по д.№510/1998г на ВКС,реш.№672/1988г гр.д№548/1988г на ВС и реш. №810/1992г ІІІ г.о ВКС, изтъква се и противоречие с ППВС №6/1959г и допусната дискриминация по смисъла на Директива 2000/78/ЕО. Противоречие с практиката на Върховния касационен съд се изтъква и по въпроса дали при изчисляване на трудовия стаж за пенсиониране по чл. 328 ал.1 т.10 КТ работодателят има право да включи период на майчинство без съгласието на служителя за това. Приложено е решение № 1299/2005г по гр.д№ 832/2003г ІІІ г.о, което според защитата противоречи на възприетото от Софийски градски съд по въпроса за установения осигурителен стаж. В отговор Институт за гората при оспорва да е налице противоречиво решаване на въпроса за основанието по чл. 328 ал.1 т.10 от КТ, приложенвата практика и поставените въпроси нямат отношение към основанието за прекратяване на правоотношението в случая След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Изложението по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК поставя въпроси за задължителния характер на подбора с оглед тезата на защитата, че при прекратяване на трудовото правоотношение, в трудовия спор за неговата законосъобразност е от значение не основанието, посочено от работодателя, а основание, което работника или служителя счита за приложимо. Подобна теза няма опора нито в съдебната практика, включително приложената, нито в Кодекса на труда и принципния ред, по която се упражняват субективните права. Принцип на трудовото право е, че при множеството уредени в Кодекса на труда основания за прекратяване на трудово правоотношение, избор на работодателя е на кое от тях да се позове и този избор определя предмета на спора за законосъобразност на уволнението. Освобождаването на ищцата от работа е на основание, което няма връзка с уредбата по чл. 329 от КТ, като на поддържания от защитата довод е отговорено,че работодателят има възможност да прецени кое свое право да упражни. В настоящия случай основанието за прекратяване на трудовото правоотношение е по чл. 328 ал.1 т.10 КТ ,което е предпоставило и решаващите изводи на съда ,в решаваща за изхода на делото насока, т.е съобразен е самостоятелният характер на конкретното прекратително основание. Връзка с предмета на делото има единствено въпросът следва ли работодателя да включи към осигурителния стаж един период на майчинство, без съгласието на служителя за това, но същият не е от решаващо значение. В конкретния случай относимостта на въпроса е предопределена от установеността на фактите и удостоверяването им по съответния ред. Ищцата не оспорва размера на удостоверения от НОИ осигурителен стаж (който във всички случаи е над 34 години) ,не е оспорено и приетото по делото заключение на вещо лице, но се оспорва правото на съда да преценява съответните факти в спора относно законовите предпоставки за пенсиониране по чл.68 ал.1 от КСО. Съдът обаче е длъжен да преценява относимите факти и даденото в тази връзка разрешение не е в противоречие с практиката на ВКС, включително с приложеното решение № 1299/2005г по гр.д№ 832/2003г ІІІ г.о .Защитата избирателно се позовава на част от мотивите в този акт ,но съдържащото се в приложението анотирано разрешение на правния въпрос от ВКС ІІІ г.о ,като цяло не подкрепя тезата на касатора: фактите са обективни и щом са установени, работодателят може да се позове на тях, като упражни правото си по чл. 328 ал.1 т.10 от КТ и без значение е дали работникът желае това. Именно упражняването на конкретното право е преценено като законосъобразно и в случая противоречие с практиката на ВКС не е налице. В изложението липсва и съдържателен довод за основание по смисъла на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК. Ответникът в производството не е установил разноски в настоящето производство ,което на този етап на произнасяне е по допускане на касационнатата жалба. Предвид гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.