Определение № 445 от 26.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3235/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от Ц. Л. Ц. от [населено място], чрез процесуален представител адв.Т., срещу въззивно решение №262706 от 26.04.2021г., постановено по в.гр.д.№3268/2021г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 14.12.2020г. по гр.д.№8995/2020г. на Софийски районен съд, с което са отхвърлени предявените от Ц. Л. Ц. срещу „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ и чл.224 КТ. Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.3 и ал.2, пр.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. В срока по чл.287, ал.2 ГПК е постъпил отговор от ответника по касационната жалба „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, чрез процесуален представител юрисконсулт А., с който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК намира следното: С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените от Ц. Л. Ц. срещу „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ за признаване за незаконно и отмяната на уволнението му, извършено със заповед № 591/22.01.2020г. на изпълнителния директор на „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД на основание чл.328, ал.1, т.10б КТ; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „служител по сигурността на информацията в ЕСО“ и за заплащане на обезщетение на основание чл.225, ал.1 КТ и по чл.224 КТ. Въззивният съд е приел, че уволнението е законно на приложеното от работодателя основание за уволнение - чл.328 ал.1 т.10б КТ, тъй като трудовото правоотношение е възникнало след като ищецът е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, като при уволнение по чл.328 ал.1 т.10б КТ е неприложима предварителната закрила по чл.333 КТ и оплакванията за незаконност на уволнението в тази насока са неоснователни. Настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване. Касационното обжалване се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки: да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото или независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. Обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е налице нарушение на императивна правна норма или на правен принцип, които да дават основание да се приеме, че същото е очевидно неправилно. Настоящият съдебен състав не намира обжалваното решение да е очевидно неправилно. Касационната инстанция извършва самостоятелна преценка на правилността на въззивното решение и в случай, че са нарушени правни норми и принципи, които нарушения го опорочат до такава значителна степен, че неправилността му произтича без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост, служебно или по искане на жалбоподателя го допуска до касационно обжалване. Настоящият съдебен състав не намира да са допуснати такива нарушения. Становището на жалбоподателя за очевидна неправилност е несъстоятелно. Според касатора очевидната неправилност на въззивното решение в случая е изразена „в допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, и по- специално на задължението на съда за произнасяне по правилността на съдебното решение в пределите, в които е бил сезиран с въззивната жалба“, като едновременно с неправилност се твърди „непълнота на потвърденото от въззивния съд първоинстанционно решение поради непроизнасяне по иска за присъждане на обезщетение на ищеца, дължимо му се по реда на чл.58, ал.1, т.1 от действащия в дружеството-ответник Колективен трудов договор, по който ищецът е страна и съгласно който при прекратяване на трудовото правоотношение с работници и служители, в групата на които попада ищеца, на същите се дължи обезщетение в размер на две брутни трудови възнаграждения, за които ищецът твърди и доказа и пред двете съдебни инстанции, че не са му били изплатени“. В първата част доводите са неоснователни, т.к. както се посочи касационно обжалване поради вероятна недопустимост на въззивното решение се допуска в случай, че неправилността му произтича без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост, което в случая не е налице. Във втората част доводите са неотносими към порок на въззивното решение, след като се твърди непълнота на първоинстанционното решение, която подлежи на отстраняване не по реда на инстанционния контрол, а от постановилия непълното решение съд по реда на чл.250 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателят сочи, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по поставения в изложението въпрос: “Субсидиарно приложимо ли е правото на предварителна защита срещу уволнение по реда на чл.333, ал.1, т.2 и т.3 КТ по отношение на работник или служител, отговарящ на условията за получаване на такава, ако се касае до случай, в който работодателят е упражнил правото си на едностранно прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.10б КТ спрямо работник или служител, пенсиониран по реда на чл.69 КС, но не отговарящ на условията за пенсиониране по реда на чл.69 КСО, т.е.е работник или служител, който е упражнил правото си на „ранно пенсиониране“. Според касатора „отговорът на поставения въпрос се налага във връзка с нуждата от прилагане на систематично тълкуване на правната норма на чл.328, ал.1, т.10б КТ от гледна точка на установения с разпоредбата на чл.8 КТ принцип за забрана на непряка дискриминация на работниците и служителите при осъществяване на трудовите им задължения, основани на тяхната възраст“. Касаторът само е посочил разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, но не е посочил и не е аргументирал поставеният въпрос да е от значение за точното прилагане на закона и да е от значение за развитие на правото. Съгласно т.4 на ТР №1/2009 от 19.02.2010г.г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Касаторът не е посочил съдебната практика по поставения въпрос, нуждаеща се от осъвременяване. Съгласно т.4 на ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая липсва обосновка в тази насока в изложението на основанието за допускане на касационно обжалване. Отделно от това, по приложението на чл.333 има установена и ненуждаеща се от промяна съдебна практика, че предварителната закрила за уволнение се прилага само за категориите работници и служители и на основанията, предвидени в чл.333 КТ; в чл. 333, ал.1 КТ са установени изчерпателно основанията за уволнение и кръгът на работниците и служителите, спрямо които се прилага предварителната закрила при уволнение. Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК, вр. чл.78, ал.3 ГПК на ответника по касация следва да се присъди сумата 100лв. – юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отд.