Определение № 421 от 18.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1032/2022 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Орбита“ООД, гр.Враца, срещу решение №.139/21.12.21 по г.д.№.363/21 на ОС Враца – в частта, с която, след частична отмяна на реш.№.260307/19.05.21 по г.д.№.2991/19 на РС Враца, ответникът е осъден да плати на основание чл.200 КТ 15000лв. обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, ведно със законната лихва, считано от 5.08.16 до окончателното изплащане, със съответно произнасяне по разноските. Ответната страна Е. И. Б. оспорва жалбата; претендира разноски съобразно чл.38 ал.2 т.3 ЗА. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: С обжалваното решение е прието, че са налице предпоставките на чл.200 КТ за ангажиране отговорността на ответника като работодател на ищцата за репариране на претърпените от нея неимуществени вреди - болки и страдания вследствие на травматично увреждане, признато по надлежен ред /с разпореждане от №.38/15.08.16/ за трудова злополука. По делото няма спор, че Е.Б. е работила по трудово правоотношение при ответника на длъжност „пълнач“ в месопреработвателен цех до 3.07.17, като на 5.08.16, по време и по повод на извършваната работа, ръката й е била захваната от въртящите се части на вакуум-пълначната машина при порциониране на кайма в месарски цех, което е причинило неработоспособност - отрязване и счупване на пръсти на дясната ръка; налице е причинно-следствена връзка между признатата за трудова злополука и неимуществените вреди - болки и страдания, причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, търпени както към момента на травмата, така и впоследствие, отразили се негативно и върху психическото й състояние месеци наред /видно от приложените медицински документи, съдебно медицинска експертиза и гласни доказателства/. Установено е, че на ищцата е бил проведен инструктаж по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана /на 6.04.16 първоначален и на 1.07.16 периодичен/, както и че е била запозната срещу подпис и с правилата за здравословен и безопасен труд; в Инструкцията за безопасна работа с машини са въведени забрани за работника, сред които е и тази да не се работи с машината с отворен капак и да не се почиства с включен електромотор, а със Заповед от 6.04.16 във връзка с обучението на ищцата при постъпването й на работа е наредено В. П. да наблюдава работата й с оглед спазване на добрите хигиенни практики и безопасна и правилна работа с инвентара и да отговаря на въпросите, касаещи работата. Същият я наблюдавал няколко дни и не е забелязал по време на работа тя да бърка в машината /Св.П./; същевременно в дружеството имало писмени правила за работа с машината и всяка сутрин управителката задължително правила инструктаж на работниците – както за работата с машината, така и за процеса в работния ден /св.З. А. си спомня, че постоянно й казвали да внимава с машината, да не пипа и да не бърка в нея докато е включена и че преди сипване на нова партида кайма винаги трябва да я се изключи/. Процесната машината работи като се включва и изключва от червено копче отстрани, а след като се изсипе сместа, тя се задвижва чрез бутане на педал-фабрично монтиран-с бедрото при включено копче; работещият на машината винаги може да разбере дали тя е включена /както от положението на копчето, така и от шума, който издавала, когато е включена/; върху бункера, в който се слага каймата, е имало решетка, чието предназначение е било да се възпрепятства бъркането в него, но машината работила и без тя да е спусната, като самата машина е опасна /в бункера има механизъм с перка, която придърпва материала и го избутва по друг механизъм – към втора перка, която реже, като перките се задвижват от педала на машината; ако се бръкне в отвора, през който се слага материала, могат да се достигнат, макар и не много лесно, перките с ръка-св.П./. Съдът се е позовал на заключение на техническата експертиза, съгласно което: производственият процес с машината е автоматизиран с микропроцесорно управление, което към момента на злополуката е било повредено; машината има режим „аварийна програма“, при която се ползва коленния лост-педал /който е част от оборудването, предвидено от производителя/, и този режим се използва само когато поради определен дефект машината не може да се управлява от електрониката; за да се задвижат ротационно във вътрешността на бункера конструктивните елементи, съдържащи режещи ръбове, не е достатъчно да се задейства натисково коленния лост-педал, а е необходимо и червеният електрически ключ да бъде позициониран на позиция „включено“; при включено положение на въртящия се червен ключ /копче/ работи ел.мотор и възниква шум, който по съществото си е звукова индикация/сигнализация; производителят на процесната машина конструктивно е предвидил защита, като е разположил решетка върху отвора на бункера за зареждане на пълначната маса, която при отваряне да препятства задействането на машината, а при работеща машина да прекъсва нейната работа; върху машината, обаче, са извършвани определени конструктивни изменения-касаещи защитен изключвател, който е свързан с прекъсване на елзахранването за въртеливото движение на конструктивните елементи /перки/ в бункера, към момента на отваряне на предпазната решетка-капак – като именно тези изменения са позволили машината да бъде експлоатирана като технически неизправна и технически необезопасена-както към момента на възникване на злополуката, така и предходен период от време; налице е причинно-следствена връзка между доказаната техническа неизправност /неработещата техническа блокировка/ и възникването на злополуката на 5.08.16 – ако към тази дата процесната машина е била с технически изправна защита, касаеща отварянето на предпазната решетка на бункера, то злополуката с ищцата не би настъпила; наред с това, при спазване на писмените инструкции от пострадалата, не би настъпил инцидент, при който машината да отреже или откъсне пръста й; ако тя, преди да постави ръката си /“бръкване“/ в опасната зона /вътрешността на бункера/, е поставила червения въртящ се ключ /копче/ на позиция „изключено“; при тези обстоятелства причините за настъпване на злополуката са определени като технически неизправна /необезопасена/ машина /с отворена предпазна решетка на бункера при изключено положение на „червения“ електрически ключ /работещ ел.мотор// и извършените действия от страна на пострадалата – целево действие /“бръкване“/ в бункера с дясната ръка-за да добута/избута или извади остатък от пълнежната маса, което не съответства на писмените инструкционни изисквания, и нецелево действие-натиск на коленния лост-педал. Посочено е и, че във връзка с процесната злополука е образувано нахд №.1123/18 на РС Враца, по което с влязло в сила решение №.101/18.03.19 на основание чл.378 ал.4 т.1 НПК вр. с чл.78 ал.1 НК обвиняемите Е. Ц. П. и Ц. А. П.- управители на ответното дружество, са признати за виновни в това, че на 5.08.16 към 10.30ч. в [населено място], в цех за месопреработка, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, уредена от Закона за безопасни и здравословни условия на труд и Наредба №.7/23.09.99 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работно оборудване, представляващо източник на повишена опасност, са допуснали работа с месопреработваща машина /вакуум пълнителен автомат система Б. 752/ с нередовно електронно управление в режим на аварийна програма, изразяващо се в неработеща обезопасителна техническа блокировка против отваряне на предпазната решетка на фунията, при което са нарушили чл.4 ал.1 чл.4 ал.3 т.5-т.7, чл.6, чл.7 ал.1, чл.7 ал.3 т.1, чл.8 ал.1, ал.3-ал.5, чл.16 ал.1 т.2, т.5-т.6 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд и чл.173 ал.1, чл.179 ал.1 и ал.2 от Наредба №7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работно оборудване, и с това са причинили средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение движенията на десен крайник /травматична ампутация на втори пръст на дясна ръка, респ. трайно затруднение на хватателната функция, като затруднението е за цял живот“/, на Е. Б., назначена на работа в „Орбита“ООД на длъжност „пълнач“-престъпление по чл.134 ал.1 т.2 вр. с чл.129 ал.2 пр.2 вр. с ал.1 НК, като на основание чл.78а НК са освободени от наказателна отговорност и им е наложено административно наказание. Във връзка със спорните въпроси относно размера на дължимото обезщетение и наличието на съпричиняване при условията на чл.201 ал.2 КТ, въззивната инстанция е приела, че при съобразяване на установените с ППВС 4/68 критерии следващото се обезщетение трябва да се определи на 15000лв. - като същевременно не са налице основания за изключване или намаляване на отговорността на работодателя съобразно чл.201 КТ. Възникването на злополуката се дължи на две причини: технически неизправна /необезопасена/ машина /неработещата техническа блокировка, касаеща отварянето на предпазната решетка на бункера/ и извършените действия от страна на пострадалата работничка, които не съответстват на писмените инструкционни изисквания. Превенцията на риска от трудова злополука при работа с машини е отговорност и на двете страни по трудовото правоотношение, но ролята на работодателя е водеща. Надлежното обезопасяване на работните места и условията на труд е задължение в тежест на работодателя и включва система от мерки, само част от които се свеждат до установяването на конкретни правила за безопасност, прилагани пряко от изложените на риска негови работници и служители, след инструктаж; когато с оглед превенцията на риска работодателят не е обезпечил конкретният технологичен процес с всички необходими мерки за обезопасяване, а е разчитал главно на инструкции и механизми, зависещи единствено от дисциплината, самоконтрола, уменията и опита на оператора в неговата работа, степента на съпричиняване на пострадалото лице се намалява, а съответно се увеличава отговорността на работодателя; когато трудовата злополука е настъпила в резултат на работа на необезопасени машини и съоръжения или без да е проведен точен инструктаж за технологичните правила и правилата за безопасност при работа, поведението на работника не може да се окачестви като груба небрежност, освен когато от обстоятелствата е било несъмнено ясно, че определени негови действия могат да доведат до злополука, увреждаща здравето му. В случая работодателят е извършил конструктивни изменения на машината, които са позволили тя да бъде експлоатирана като технически неизправна и технически небезопасна както към момента на възникване на злополуката, така и в предходен период от време, като е налице причинно-следствена връзка между доказаната техническа неизправност /неработеща техническа блокировка/ и възникването на злополуката на 5.08.16 – ако машината към тази дата е била с технически изправна защита, касаеща отварянето на предпазната решетка на бункера, то злополуката с ищцата не би настъпила. Освен това не е доказано, че от обстоятелствата е било несъмнено ясно, че бъркането с ръка на ищцата в бункера при неработещ въртящ се механизъм в дъното му може да доведе до злополука, увреждаща здравето й-действително машината е била включена в ел.верига и двигателят й е работил, но в момента, в който ищцата е бръкнала, въртящият се механизъм не е работил - тъй като задвижването му е ставала само посредством механичен лост /педал /, който не е бил натиснат; до злополуката, при така предприетото действие на ищцата, се е стигнало, тъй като несъзнавано /неволно/ е натиснала педала, след като ръката й вече е била в бункера в зоната на перките, и така е стартирано завъртането им. Няма данни за лекомислено и самонадеяно поведение, а проявеното невнимание може да се квалифицира като обикновена непредпазливост- не като груба небрежност. В обобщение е прието, че трудовата злополука е възникнала в резултат на работа с технически неизправна и технически необезопасена машина, поради което поведението на ищцата не може да бъде окачествено като груба небрежност и възражението по чл.201 КТ е неоснователно. Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът сочи основанието на чл.280 ал.1 т.1 ГПК във връзка с въпроси относно критериите за груба небрежност по чл.201 КТ /реш.№.281/15.03.21 по г.д.№.1092/20, ІV ГО, реш.№.60165/19.08.21 по г.д.№.3529/20, ІV ГО/ и задължението на въззивната инстанция да обсъди всички доказателства по делото /ТР 1/13, ОСГТК, реш.№.60144/25.01.22 по г.д.№.491/20, ІІ ГО, реш. №.18 по търг.д.№.1826/16, реш.№.144/18 по г.д.№.5100/17, ІІІ ГО, реш.№.27/15 по г.д.№.4265/14, ІV ГО/. Съгласно цитираната във връзка с първия въпрос практика отговорността на работодателя може да се намали при съпричиняване, когато работникът е съпричинил злополуката при груба небрежност - т.е. когато не е положена никаква грижа за безопасност, защото дори и най-небрежният би положил някаква грижа; в случай на знание от страна на пострадалия, че работодателят не е осигурил безопасни условия за изпълнение на работата, и, въпреки това, предприемане на изпълнението й, при липса на елементарно старание и внимание и пренебрегвайки основни правила за безопасност /т.е. когато не е положена дължимата грижа, каквато и най-небрежният би положил/, е налице съпричиняване; процентът на същото зависи от механизма на причиняване на трудовата злополука, като мислено се преценява тежестта на допринасяне за всеки от факторите, причина за настъпилата злополука, както и съотношението между причините, когато са повече от една, респективно има ли баланс между тях или някоя от тях е основна /т.е. съпричиняването се степенува в съответствие с обективното съотношение на допринасянето за трудовата злополука с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства/. Предвид изложеното и с оглед проверка на съответствието на приетото от въззивния съд с цитираната задължителната практика, по горепосочения въпрос следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. На касатора трябва да бъдат дадени указания за внасяне по сметка на ВКС на дължимата държавна такса в размер на 300лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,