Определение № 50457 от 24.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1382/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. Й. В., чрез пълномощника й адвокат Н. Н., против решение № 104 от 16.12.2021 г., постановено по гр. д. № 198 по описа за 2021 г. на Окръжен съд – Монтана, с което е потвърдено решение № 260095 от 12.03.2021 г. по гр. д. № 1177/2020 г. на Районен съд – Лом за отхвърляне на предявения от В. Й. В. против Община Брусарци установителен иск за собственост по наследствено правоприемство от М. Я. М. на реституирани в стари реални граници нива с площ от 2.361 дка, поземлен имот с идентификатор № *** и нива с площ от 1.325 дка, поземлен имот с идентификатор ***, двете в местността „К. д.“, землището на [населено място]. Община Брусарци не е подала писмен отговор по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното: Въззивният съд е констатирал, че с първоинстанционното решение искът е отхвърлен, тъй като представеното от ищцата решение № 1Б от 23.12.1999 г. на ПК-Брусарци няма конститутивно действие, тъй като не е придружено със скица, като допълнително е изложил и съображения относно материалната му законосъобразност и относно липсата на права на ответната община, а доводите на ищцата във въззивната жалба са за недопустимо осъществен косвен съдебен контрол върху реституционното решение при липса на подаден отговор на исковата молба. Окръжният съд е приел, че ищцата претендира собственост въз основа на реституция по ЗСПЗЗ с решение от 23.12.1999 г., а общината – на основание чл. 19 ЗСПЗЗ, за което е съставила и актове за общинска собственост на 7.05.2019 и 25.04.2019 г. Имотите са определени като земи по чл. 19 ЗСПЗЗ и са предадени на общината с протоколно решение 1 от 11.09.2008 г. на Комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ, одобрено със Заповед № 95 от 12.09.2008 г. на Директора на ОД „Земеделие” съгласно чл.45в, ал.7 от ППЗСПЗЗ. Посочил е, че съгласно чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ решението на ОСЗ, придружено със скица, има силата на констативен нотариален акт за собственост. Влязлото в сила решение на ОСЗ, придружено от скица, е легитимиращ за правото на собственост документ в едно съдебно производство по спор за собственост. Липсата на скица към решението на ОСЗ лишава решението на ОСЗ от предвидения в чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ конститутивен и легитимиращ ефект за правото на собственост. В случай, че не е издадена скица към решението на ОСЗ, се приема, че административната процедура по възстановяване правото на собственост на земеделската земя не е завършена и съответно, че титулярите по решението на ОСЗ все още не са си възстановили правото на собственост върху тази земя. В случая решение № 1Б от 23.12.1999 г. на ПК-Брусарци е постановено след изменение на ЗСПЗЗ от ДВ бр. 45 от 1995 г., като същото не е придружено със скица и такава не е представена пред районния съд, въпреки че в първоинстанционното производство са дадени указания на ищцата да ангажира доказателства за правопораждащите факти с оглед твърдяното придобивно основание и тя е описала скица като приложение към исковата молба. Представените към въззивната жалба и приети от съда две скици за имотите от 8.05.2011 г. не са обсъдени, тъй като окръжният съд е приел, че не са налице условията на чл. 266, ал. 3 ГПК. Тези съображения за мотивирали извода на съда, че процедурата по възстановяване на собствеността не е завършена и ищцата не се легитимира като собственик на процесните имоти, без да обсъжда материалната законосъобразност на постановеното административно решение, както е сторил районния съд. Същевременно окръжният съд е посочил, че за да породи правните последици, към които е насочено - възстановяването на правото на собственост върху земеделска земя, решението на административния орган следва да отговаря на изискванията за валидност, едно от които е то да бъде подписано. Дали решението за възстановяване на правото на собственост върху земеделска земя по реда на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ е валидно, е въпрос и на фактическо установяване, след преценка за съответствие на административния акт със законоустановените изисквания Счел е, че процесните имоти са заявени за възстановяване на правото на собственост със заявление вх. № 01425А/20.02.1992 г. От доказателствата по делото обаче се установява, че това заявление не е разгледано и съответно за него не са издавани решения от ПК- Брусарци. В отговора на ОСЗ-Брусарци, конституирана първоначално като ответника по делото е посочено, че в представеното от ищцата решение е отбелязано, че се издава по преписка, образувана по заявление с вх. № 01425А/20.02.1992 г., както и че „в статичната информационна система, с която работи ОСЗ-Брусарци, е отбелязано че въпросното заявление с вх. № 01425А/20.02.1992 г. не е разгледано и съответно за него не са издавани решения от ПК - Брусарци“. От посоченото изявление в отговора на ОСЗ-Брусарци е видно, че е имало подадено заявление с вх. № 01425А/20.02.1992 г., който факт се потвърждава изрично. Т.е. налице е било подадено заявление за възстановяване на имотите, въпреки че към настоящия момент представеното решение от ищцата не се съхранява нито на хартиен, нито на електронен носител в ОСЗ-Брусарци. Действително решението на ОСЗГ, което не е придружено със скица, която го индивидуализира не поражда конститутивно действие понеже липсва определен, уточнен обект на собственост. Съгласно чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ само влязлото в сила решение, придружено със скица, удостоверява правото на собственост и има силата на констативен нотариален акт за собственост върху имота. В случая обаче на представеното решение от ищцата в първоинстанционното производство няма отбелязване кога е влязло в сила и не е заверено от издалата го поземлена комисия, а представлява заверено от страната ксероксно копие. Въпреки така изложените съображения, въззивният съд не им е отдал значение за изхода на спора, а е приел, че искът следва да се отхвърли, тъй като ищцата не е доказала да е завършена административната процедура по възстановяване на собствеността, поради липса на скици към решение № 1Б от 23.12.1999 г. на ПК-Брусарци. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК В. Й. В. се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса „ при положение, че първоинстанционният съд е изготвил непълен доклад по делото, като не е указал на ищеца, че следва да представи скица, за да установи обстоятелството, че правопоораждащият фактически състав, от който извежда правата си върху имотите, е завършен, като скиците са представени пред въззивния съд с оглед довод за непълнота на доклада на първоинстанционния съд, има ли основание въззивният съд да приеме, че не е допуснато процесуално нарушение по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК, както и по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса „при положение, че в срока на отговор на исковата молба ответникът не е релевирал твърдение за материална незаконосъобразност на процесното реституционно решение, може ли съдът в нарушение на принципа на концентрационното начало и процесуалните преклузии да изследва служебно материалната законосъобразност на решение на Поземлената комисия и да приема, че лицето, в полза на чиито наследници е възстановена собствеността, не е било собственик на земята към момента на обобществяването й, при положение, че ответникът въобще не оспорва този факт. Поставеният при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК въпрос е изцяло неотносим към мотивите на въззивния съд, който изрично е посочил, че не следва и не е обсъждал материалната законосъобразност реституционното решение по ЗСПЗЗ. Налице е основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с цел преценка съответствието на изводите на въззивния съд, че „указания на ищцата да ангажира доказателства за правопораждащите факти“ означава, че докладът на първоинстанционният съд не е непълен и съответно не са налице предпоставките на чл. 266, ал. 3 ГПК за приемане на доказателства във въззивното производство с тълкуването по решение № 171 от 17.09.2018 г. по гр. д. № 2813/2017 г., ІV г. о. на ВКС относно това дали при непълен доклад на първата инстанция и очевиден пропуск да се представи задължителен за установяване на претендираното право документ, е допустимо въззивното решение да се основава само на извода, обусловен от липсата на този документ. С оглед горните мотиви, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение