Определение № 226 от 19.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5724/2015 г.

Производството е по допускане на касационно обжалване, по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] чрез пълномощник адв. Д.М. срещу решение №294 от 01.07.2015г по гр.дело № 1309/2015г. на Окръжен съд - Стара Загора съд, с което в обжалваната част, по отношение законосъобразността на наложено на ищеца в трудовия спор наказание „дисциплинарно уволнение” ,е потвърдено решение №213 от 09.03.2015г на РС Стара Загора за неговата отмяна. Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи чл. 280 ал.1 т.1 ГПК. Формулиран е въпрос за изискванията, обуславящи правилното приложение на чл. 193 КТ. Налице е противоречие с реш. № 205/2010 по гр.д № 267/2009 на ВКС. В отговор ответникът по жалбата М. К. В. оспорва основанието за допускане до касационно обжалване, тъй като конкретен правен въпрос не е посочен Претендира разноски. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. В изложението е фомулиран твърде общ въпрос, като не се пояснява коя от разпоредбите на чл. 193 ,ал. 1 - 3 КТ и съответно кое от изискванията ,обуславящи правилното приложение на закона има предвид касатора. Съответно, неподрепен с никакви съображения е и доводът за противоречие с цитираната практика на ВКС. В случая по делото дисциплинарното наказание е било наложено на ищеца за пет различни нарушения, като работодателят е поискал обяснения само по две от тях, а по останалите безспорно не е поискал обяснения и не е изслушал работника преди да наложи наказанието Въззивният съд не се е позовал на формалното основание по чл.193, ал.2 КТ за да отмени оспорваното дисциплинарно уволнение, а е разгледал спора по същество касателно нарушенията,за които обяснение е било поискано. На свой ред по същество е приел, че те не са извършени. При тези обстоятелства оспорваното от работодателя разрешение на въззивния съд няма връзка с отговора на правен въпрос, даден в приложеното реш. № 205/2010 по гр.д № 267/2009 на ВКС.Обосновка на основанието по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК също липсва в изложението, но по-същественото е, че въпросът не е конкретен и свързан с решаващите изводи на съда, в решаваща за изхода на делото насока ,което е общо изсикване по чл. 280 ал.1 ГПК. Поначало се дължат разноски на ответника по жалбата, но ако е доказано плащането им .В приложения договор за правна помощ адвокатско възнаграждение е посочено като уговорено, не като платено .Няма и списък на разноските, отделно приложен, или като част от съдържанието на депозирания отговор. Поради това разноски на ответника по жалбата не се присъждат (ТР №6/2012 по т.д № 6/2012 ОСГТК, т.1) Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.