Определение № 697 от 22.12.2022 г. на ВКС по т. д. № 2701/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на А. Н. Д. и К. Х. М., синдици на „Корпоративна търговска банка“ АД (в несъстоятелност), двамата управляващи и представляващи банката, срещу Определение № 2348 от 21.09.2022г. по в.ч.гр.д. № 2590/2022г. на Апелативен съд – София, с което е била оставена без уважение частната им жалба срещу Определение № 261591 от 10.06.2022г. по т.д. № 1460/2017г. на Софийски градски съд. С определението на състава на Софийски градски съд е била оставена без уважение молбата на касаторите от 29.04.2022г. за поправка на допусната очевидна фактическа грешка в определението, постановено в съдебно заседание на 09.12.2020г., за прекратяване на производството по т.д. № 1460/2017г. по отношение на „Корпоративна търговска банка“ АД (в несъстоятелност) в качеството й на ответник по исковете на синдиците по чл. 59, ал. 3 и чл. 59, ал. 5 от ЗБН.

Оплакванията на касаторите в подадената жалба са, че въззивното определение е постановено в противоречие с процесуалните правила. Излагат се подробно обстоятелствата относно извършените в хода на т.д. № 1460/2017г. съдопроизводствени действия.

Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК касационното обжалване на въззивното определение е допустимо поради произнасянето на въззивния съд по материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са от съществено значение за точното прилагане на закона, от решаващо значение за производството по несъстоятелност на „Корпоративна търговска банка“ АД (в несъстоятелност), както и за развитие на правото - основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.

Конкретно формулираните от касаторите въпроси са:

1. Налице ли е правно основание и допустимо ли е съдът служебно да заличи страна ищец по предявен иск по висящо съдебно производство, без да е сезиран от страните и без да се мотивира за това?

2. Подлежи ли на поправка по реда на чл. 247 от ГПК постановеното съдебно определение, с което ищецът, който е предявил съдебният иск, е заличен като страна, при вече образувано и висящо съдебно производство във фаза на събиране на доказателствата и приемане на счетоводна експертиза?

3. При условие, че е допусната очевидна фактическа грешка при постановяване на определението на съда от 09.12.2020г. по т.д. № 1460/2017г., като съдът не е вписал, че заличава „Корпоративна търговска банка“ АД (в несъстоятелност) само като ответник по делото – по исковете по чл. 59, ал. 3 и ал. 5 от ЗБН, длъжен ли е съдът по своя инициатива по чл. 247, ал. 1 от ГПК да поправи допуснатата очевидна фактическа грешка?

4. Приложима ли е редакцията на текста по чл. 253 от ГПК за изменение на определенията, които не слагат край на делото от същия съд, вследствие допусната грешка, ако съдът е бил сезиран с това искане в съдебно заседание без да е налице писмена молба?

5. Длъжен ли е бил въззивният съд, който е сезиран с частна жалба, да се произнесе по всички въпроси, които са поставени в частната жалба и са от съществено значение за правилното решаване на правния спор, или следва да се ограничи само конкретно относно изложеното в определението от първоинстанционния съд, предмет на обжалване?

От насрещната страна по жалбата З. Ж. Б. е подаден отговор, с който частната касационна жалба се оспорва като недопустима и неоснователна.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе по реда на чл. 288 от ГПК, констатира следното:

Първоинстанционното производство е било образувано въз основа на предявени при условията на евентуалност искове по чл. 26, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 44 от ЗЗД и чл. 59, ал. 2 от ЗБН на „Корпоративна търговска банка“ АД (в несъстоятелност) и по чл. 59, ал. 5 и чл. 59, ал. 3 от ЗБН на синдиците на банката срещу З. Ж. Б.. Като ответник по исковете по чл. 59, ал. 5 и чл. 59, ал. 3 от ЗБН допълнително е била конституирана и несъстоятелната банка.

Със становище от 03.02.2020г. З. Ж. Б. е поискал заличаване на банката като ответник, като се е позовал на Тълкувателно решение № 1/2019 от 20.12.2019г. по тълк. дело № 1/2019г. на ОСТК на ВКС, с което е прието, че в производството по предявени искове по чл. 59, ал. 3 и ал. 5 от ЗБН надлежни страни са синдикът на обявената в несъстоятелност банка и извършилият прихващането кредитор, но не и банката като самостоятелен правен субект в процесуалното й качество на ответник по иска.

Искането, което не е било оспорено от синдиците и банката, е било прието основателно от първоинстанционния съд и в открито съдебно заседание на 09.12.2020г. производството по отношение на „Корпоративна търговска банка“ АД (в несъстоятелност) е било прекратено.

С молба от 09.02.2021г. касаторите са поискали уточняване от страна на съда, че заличаването на несъстоятелната банка с определението от 09.12.2020г. е като страна ответник по исковете, което обстоятелство не е отразено изрично в протокола от съдебно заседание.

С определение от съдебно заседание на 02.03.2022г. първоинстанционният съд е отказал да измени определението от 09.12.2020г., тъй като то е влязло в сила.

Частната жалба на касаторите срещу това определение е била оставена без разглеждане съгласно Определение № 288 от 15.04.2022г. по в.ч.т.д. № 277/2022г. на Апелативен съд – София. Няма данни определението на този съд да е било обжалвано.

С молба от 29.04.2022г. касаторите са поискали поправка на допусната в определението от 09.12.2020г. очевидна фактическа грешка – не е добавено, че се прекратява производството по отношение на „Корпоративна търговска банка“ АД (в несъстоятелност) в качеството й на ответник по т.д. № 1460/2017г.

Молбата е била отхвърлена с определение от 10.06.2022г. на първоинстанционния съд. От състава на съда е било прието, че не е налице хипотеза на чл. 247 от ГПК, тъй като не е допусната очевидна фактическа грешка – няма противоречие между мотиви и диспозитив, а волята на съда е ясно и категорично изразена и касае исковите претенции, по които ответник е несъстоятелната банка.

Срещу определението е била подадена частна жалба, съдържаща оплакване, че е налице неправомерно прекратяване на производството по отношение на исковете по чл. 26, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 44 от ЗЗ и чл. 59, ал. 2 от ЗБН, по които банката е ищец; изложените от първоинстанционния съд мотиви изрично са визирали прекратяване на производството по отношение на банката като ответник по исковете по чл. 59 от ЗБН, но определението от 09.12.2020г. трябва изрично да се допълни – че производството се прекратява по отношение на този ответник, така както е било протоколирано в протокола от откритото съдебно заседание.

С обжалваното определение от 21.09.2022г. по в.ч.гр.д. № 2590/2022г. на Апелативен съд – София частната жалба на касаторите е била оставена без уважение. Прието е било, че очевидна фактическа грешка е всяко несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на съответния акт. В случая не се констатира такъв порок, тъй като в мотивите на определението от 09.12.2020г. ясно е отразено, че производството следва да се прекрати по отношение на ответника „Корпоративна търговска банка“ АД (в несъстоятелност) и няма основание да се счита, че постановявайки прекратяване, съдът е имал предвид качеството ищец на банката.

Частната касационна жалба по делото е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страни с интерес от обжалването.

При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1, вр. чл. 274, ал.3, т. 2 от ГПК не се установява основание за допускане на касационно обжалване на обжалваното определение, както и не се установява вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното определение, за да бъде определението допуснато до касация при условията на чл. 280, ал. 2 от ГПК.

Формулираните от касаторите въпроси по чл. 280, ал. 1 от ГПК нямат връзка с изхода на делото пред въззивния съд, при което не удовлетворяват общия критерий по чл. 280, ал. 1 от ГПК.

Във връзка с първия формулиран въпрос - въззивният съд изобщо не се произнасял допустимо ли е съдът служебно да заличи страна - ищец по предявен иск по висящо съдебно производство, нито на такъв въпрос е даван положителен отговор. Напротив, изрично в обжалваното въззивно определение е посочено, че няма основание да се счита, че постановявайки прекратяване, първоинстанционният съд е имал предвид качеството ищец на банката. В този смисъл е било отговорено и на основното оплакване на касаторите във въззивната жалба – дали без допускане на поправка на очевидна фактическа грешка в определението от 09.12.2020г. може да се счита, че производството по исковете по чл. 26, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 44 от ЗЗД и чл. 59, ал. 2 от ЗБН, при които ищец е банката, е прекратено.

Във връзка с поставения втори въпрос - въззивният съд не е отричал приложимостта на разпоредбата на чл. 247 от ГПК, при което въпросът също не е обуславящ изхода на делото.

Третият формулиран от касаторите въпрос е предпоставен от невярното твърдение за възприемане от въззивния съд, че е допусната очевидна фактическа грешка при постановяването на определението на Софийски градски съд от 09.12.2020г. по т.д. № 1460/2017г., за което първоинстанционният съд дължи по своя инициатива да поправи тази грешка. Въззивният съд изобщо не е потвърждавал такива обстоятелства. Напротив, прието, че няма допусната очевидна фактическа грешка.

Същото е по отношение на четвъртия поставен въпрос – в обжалваното въззивно определение съдът не е обсъждал разпоредбата на чл. 253 от ГПК като приложима.

Петият формулиран от касаторите въпрос е общ и хипотетичен и така отново не може да бъде определен като такъв от значение за изхода на спора. Нито в изложението на касационните основния, нито в касационната жалба са посочени конкретно въпроси, които да са били поставени в частната въззивна жалба, да са от съществено значение за правилното решаване на правния спор и по които въззивният съд не се е произнесъл, ограничавайки се само относно изложеното в определението на първоинстанционния съд.

Касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело като израз на диспозитивното начало в гражданския процес и този въпрос не може да се извежда от съда. Върховният касационен съд може от обстоятелствената част на изложението в приложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК само да конкретизира, да уточни и да квалифицира правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело, а непосочването на такъв въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. В този смисъл е разрешението по т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС на РБ, приложимо и към частните касационни жалби съответно на чл. 274, ал. 3 от ГПК.

Не е изпълнена и допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК за касационното обжалване, също съгласно тълкуването в Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. (т.4), дори при съобразяване на възприетото в решението, че точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите.

В частната касационна жалба касаторите са направили искане на основание чл. 251, ал. 5 от ГПК да се постанови тълкуване на протоколно определение от заседанието на Софийски градски съд от 09.12.2020г. по т.д. № 1460/2017г., а именно: произнесъл ли се е съставът на Софийски градски съд, че заличава „КТБ“ АД (в несъстоятелност) като страна ищец в производството по т.д. № 1460/2017г. на Софийски градски съд. По аргумент от чл. 251, ал. 1 от ГПК компетентен да се произнесе по искането е Софийски градски съд.

Воден от горното съдът