Определение № 857 от 23.02.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4855/2025 г.

Производството по делото е образувано по частна касационна жалба от Г. И. Й., приподписана от нейната дъщеря В. Б. (с юридическо образование), срещу определение №1424/07.10.2025г. по ч.гр.д. №553/2025г. на Окръжен съд – Шумен. В жалбата са изложени твърдения за неправилност на оспореното определение, поради нарушение на материалния закон и немотивираност. Насрещната страна Основно училище „Васил Априлов“, с Р., [община], Шуменска област, с писмен отговор, чрез адвокат М. В., оспорва жалбата. Твърди, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, тъй като жалбоподателката не е посочила обстоятелствата, които да обосноват приложението на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. В условие на евентуалност изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на направените по делото разноски. При извършената служебна проверка, настоящият съдебен състав намира, че жалбата е подадена в срок, от легитимна страна и е редовна, но е частично недопустима, като насочена срещу акт, който е изключен от касационен контрол. С обжалваното определение въззивният Шуменски окръжен съд е потвърдил решение № 98/30.05.2025 г. по гр.д. № 255/2023 г. по описа на Районен съд – Велики Преслав в частите, с които: 1/ е оставена без уважение молбата на Г. И. Й. за допълване на постановеното по делото решение № 43/07.03.2025 г., както следва: 1. за уважаване на предявения иск за разликата над присъдената главница в размер на 147 лв. до претендирания размер от 200 лв., представляваща допълнително трудово възнаграждение за 15.09.2020 г., както и за разликата над 41,31 лв. до претендирания размер от 55,77 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 16.09.2020г. до 02.06.2023г.; 2. за уважаване на предявения иск за разликата над присъдената главница в размер на 716,27 лв. до предявения размер от 1 004,39 лв., представляваща диференцирано заплащане за календарната 2020 г., съгласно Наредба №4/20.04.2017г. за нормиране и заплащане на труда, както и за разликата над присъдената 187,16 лв. до предявения размер от 267,47 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 15.01.2020г. до 26.01.2020г.; 3. за отхвърляне на предявения иск за разликата над 104 651,72 лв. до пълния предявен размер от 105 680,21 лв., представляваща брутни трудови възнаграждения за периода от 01.01.2021г. до 29.04.2024г., както и за разликата над сумата от 8 329,38 лв. до пълния предявен размер от 8 632,56 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 01.01.2021 г. до 29.04.2024 г.; 4. за отхвърляне на предявения иск за разликата над 2 148,81 лв. до пълния предявен размер от 3 477,03 лв., представляваща диференцирано заплащане за календарните 2021г., 2022г. и 2023г., съгласно Наредба №4/20.04.2017г. за номиниране и заплащане на труда, както и за разликата над 167,22 лв. до пълния предявен размер от 264,06 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата, начислена от падежа на всяко едно задължение до 02.06.2023г.; 5. за отхвърляне на предявения иск за разликата над 18 343,15 лв. до пълния предявен размер от 20 368,20 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за календарните 2021г., 2022г. и 2023 г. и за намаляване размера на отхвърления иск за заплащане на обезщетение за забавено плащане на главницата за сумата от 1 449,24 лв. на 1 074,89 лева. 2/ в частта, с която е оставена без разглеждане молбата на Г. И. Й. за отмяна на протоколно определение от 10.12.2024 г. за оставяне без уважение на искането за изменение на първоначално предявените искове по реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК, чрез добавяне на нови главни искове, както следва: 1. С правно основание чл. 222 от КТ за заплащане на сумата от 482,22лв., представляваща обезщетение за оставане без работа в периода от 22.11.2019г. до 30.11.2019г. (образувано от сбора на сумата от 342лв. – минимална работна заплата и 140,22лв. – клас прослужено време), ведно с обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на 174,63лв. за периода от 29.11.2019г. до 02.06.2024г., както и за заплащане на законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното ѝ изплащане; 2. С правно основание чл.224, ал.1 от КТ за заплащане на сумата от 3 272лв., представляваща обезщетение за платен годишен отпуск в размер на 20 работни дни за периода от 01.01.2024г. до възстановяването ѝ на работа – 29.04.2024г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 01.06.2024г. до окончателното ѝ плащане; 3. С правно основание чл.224, ал.1 от КТ за заплащане на сумата от 401,96лв., представляваща обезщетение за платен годишен отпуск в размер на 5 работни дни за периода от 22.11.2019г. до 31.12.2019г. и за заплащане на сумата от 141,96лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 31.12.2019г. до 02.06.2023г., както и за разглеждане на гореизброените претенции по същество от първостепенния съд по реда на чл.250 от ГПК, като недопустима. Съобразно разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 от ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000лв. по граждански дела, и до 20 000лв. по търговски спорове, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. Съгласно правилото на чл.69, ал.1, т.1 от ГПК цената на исковете за парични вземания е търсената сума, поради което част от тях (с изключение на исковете за заплащане на: сумата от 104 651,72 лв., представляваща брутни трудови възнаграждения за периода от 01.01.2021г. до 29.04.2024г., сумата от 8 329,38 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 01.01.2021 г. до 29.04.2024 г.; сумата от 18 343,15 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за календарните 2021г., 2022г. и 2023 г. и за сумата от 1 449,24 лв. на 1 074,89 лв.) са под определения в ГПК праг за касационно обжалване. Исковете са граждански и оценяеми, поради което съобразно разпоредбата на чл.280, ал. 3 ГПК, въззивното решение, постановено по тях, е изключено от касационен контрол. Съгласно изричната разпоредба на чл.274, ал.4 от ГПК, не подлежат на касационно обжалване и определенията, постановени по дела, решенията, по които не подлежат на обжалване, независимо дали попадат в обхвата на определенията по чл. 274, ал.1 ГПК. С оглед на това, определението на окръжния съд, с което е потвърдено решението на първостепенния съд за отхвърляне на молбата допълване на решението и частичното ѝ оставяне без разглеждане, не подлежи на обжалване и е влязло в сила от момента на обявяването му. Подадената срещу него частна касационна жалба е недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство да бъде прекратено. Погрешните указания на въззивния съд за обжалваемостта на постановения от него съдебен акт не са обвързващи за настоящия съдебен състав, който служебно следи за наличие на предпоставките за допустимост на касационното производство. По изложените съображения, съдът