Определение № 4906 от 30.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1119/2024 г.

Производство по чл.288 ГПК. Образувано по касационна жалба на „АВТО ЮНИОН СЕРВИЗ“ ЕООД, представлявано от управителя К. Ж., чрез адвокат М. Й. от АК-София срещу решение № 6103 от 29.11.2023 г. по в.гр.д.№ 8397/2023г. на Софийски градски съд, с което се отменя решение от 27.03.2023г. по гр.д.№ 79038/2018г. на Софийски районен съд и вместо това са уважени исковете на С. Г. Г. против „АВТО ЮНИОН СЕРВИЗ“ ЕООД, на основание чл.344, ал.1, т.1, т.2, и т.3 КТ, да се признае за незаконно уволнението му със Заповед № 181/19.10.2018 г. на управителя на дружеството, на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ, да бъде възстановен на заеманата от него преди уволнението длъжност „Бояджия-МПС“ и за обезщетение поради незаконното уволнение, за периода от 22.10.2018 г. до 22.04.2019 г., в размер на 12 000 лева, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост, а в изложение към жалбата се поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпросите: 1/„Счита ли се за законосъобразно проведен подборът в хипотезата на чл.328, ал.1, т.2, пр.1 КТ, ако в едно от доказателствата /поименно щатно разписание/ е допусната очевидна техническа грешка и противоречи на всички останали доказателства, свързани с подбора?“ 2/„С какви доказателствени средства, работодателят следва да докаже подбора и може ли законосъобразността на подбора да се установява чрез разпит като свидетели на лица, които нямат преки впечатления от работата на работници от закритата част от предприятието, но са били ангажирани с процедурата за подбор?“ 3/„Длъжен ли е въззивният съд служебно да събере доказателствата които се събират служебно от съда, ако тези доказателства са необходими за служебно прилагане на императивно материално правна норма или ако съдът е допуснал процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е неизяснено от фактическа страна?“ От С. Г. Г. чрез адвокат В. Б. от АК-София е подаден писмен отговор, в който оспорва доводите в касационната жалба, като твърди, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. За да постанови решението, въззивният съд приема, че ищецът е заемал длъжността „Бояджия-МПС“ по трудов договор при ответника, прекратен със Заповед № 181/19.10.2018г., на основание чл.328 ал.1 т.2 КТ – поради закриване на част от предприятието. Съдът е установил, че на 21.09.2019 г. работодателят е взел решение да закрие част от предприятието и е одобрил ново щатно разписание, в сила от 17.10.2018 г., в което е премахната една щатна бройка от досегашните 12, за длъжността на ищеца с код по НКПД 7232-1002. С протокол от 18.10.2018 г., комисия е извършила подбор между работниците на тази длъжност, с изключение на М. Н. И.. Според мотивите на съда, по делото се установява реално закриване на част от предприятието /автосервиз „Юг“/, но няма пречка да се извърши подбор измежду работници и служители на длъжности, които са близки или сходни със съкращаваните, независимо дали трудова дейност е била осъществявана в закритата част на предприятието. Във връзка със съкращаваната длъжност в поименното щатно разписание от 17.10.2018 г., според съда, работодателят е длъжен да извърши преценка на притежаваното образование, професионална квалификация и ниво на изпълняваната работа между участниците, като при оспорване на подбора по чл.329 КТ, следва да бъде установена истинността на приетите оценки, по отделните показатели, за което са допустими всички доказателствени средства. При преценката за законосъобразност, въззивният съд е приел, че по делото не се доказва в подбора да са участвали всички заемащи длъжността на ищеца и липсват доказателства за обстоятелствата, послужили като основание за формиране на оценката за професионални качества и нивото на изпълняваната работа, поради което уволнението е незаконно, а предявените искове по чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 КТ основателни. При проверка на основанията по чл.280, ал.1 ГПК, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване, тъй като поставените в изложението въпроси не са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, в хипотезите на чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК. Отговорът на първия повдигнат въпрос, счита ли се за законосъобразно проведен подборът в хипотезата на чл.328, ал.1, т.2, пр.1 КТ, ако в едно от доказателствата /поименно щатно разписание/ е допусната очевидна техническа грешка и противоречи на всички останали доказателства, свързани с подбора, е свързан изцяло с обсъждане на събраните по делото доказателства и по същността си представлява оспорване на фактическите изводи на съда в обжалваното решение. В този смисъл, въпросът не покрива изискванията за правен въпрос, като общо основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като повтаря доводите за неправилност на крайния извод в решението, че при съвкупната преценка на доказателствата, извършеният подбор е незаконосъобразен. Твърдението за очевидна техническа грешка в поименното щатно разписание са конкретни, но имат отношение към правилността на съдебния акт и поради това не обосноват допускане на касационно обжалване в приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК. Въпросът, с какви доказателствените средства работодателят следва да докаже подбора и може ли законосъобразността да се установява чрез разпит като свидетели на лица, които нямат преки впечатления от работата на работници от закритата част от предприятието, но са били ангажирани с процедурата за подбор, е разрешен последователно в съдебната практика на ВКС. В ТР № 3/16.01.2012г. по тълк.д.№ 3/2011г., ОСГК на ВКС, приема, че преценката на работодателя по чл.329, ал.1 КТ - кой от работниците и служителите има по-висока квалификация и работи по-добре, подлежи на съдебен контрол в производството по иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ. Според мотивите на решение № 188/10.05.2012 г. по гр.д№ 428/2011 г., ІV г.о., работодателят може да извърши преценката за квалификация и качество на работа, като използва различни способи, включително и ползване на помощни комисии и не е длъжен да оформя в писмен вид нито техните заключения, нито процеса на оценка. В същото решение се приема, че въпрос на доказване е дали действително е извършен подбор и между кои работници или служители, както и дали оценката по отделните показатели съответства на професионалните качества и нивото на изпълнение на възложената работа. Допустими са всички доказателствени средства, включително свидетелски показания, както и протоколи от работата на помощни комисии по подбора. Протоколите са частни писмени документи, които нямат обвързваща съда материална доказателствена сила, така че с оглед възраженията и доводите на противната страна, работодателят следва да установи по пътя на пълно главно доказване фактите и обстоятелствата, имащи отношение към извършването на подбора. В същия смисъл, решение № 174/15.07.2013г. по гр.д.№ 1357/2012г., ІІІ г.о. приема, че необходимостта при оспорване от страна на ищеца в трудовия спор на дадената в резултат на подбора оценка, съдилищата да насочат обстоятелственото изследване върху обективното съответствие на оценката с действителните качества на работника, а не върху обстоятелства, свързани с избора на участващите в комисията по подбора лица при работодателя, персоналният състав на комисията и нейното конституиране или документиране като помощен орган, които обстоятелства не са пряко относими. Последните могат да имат значението на осигурена предпоставка при подбора да бъдат дадени информирани оценки за това кой работи по-добре, в резултат на която информираност оценките да бъдат и обосновано обективни - резултат от прилагането на еднакви спрямо всички оценявани служители критерии, съответни на съдържанието на закона. Установяването на условието или процеса на подготовка не доказва изискуемия от закона резултат, същевременно не е пречка за неговото положително доказване, изразяващо се в установено съответствие на приетите от работодателя показатели по законоустановените критерии с действителните качества на работника или служителя, обосновано със събрана за участниците в подбора информация. Събирането на информация в конкретна форма при работата на комисията е вътрешно организационен въпрос, т.е. свидетелите могат да имат преки наблюдения върху работата на работника, но това не е задължително условие и основание на съда да приеме, че извършеният подбор е незаконен. Въззивният съд, в случая, е достигнал до извод, като е възприел мотивите, че формата на извършване на подбора е въпрос на работодателска преценка, но доказването му при оспорване, както на неговото извършване, така и на останалите въпроси - включването в подбора на всички необходими участници, прилагането на законовите критерии, обективното съответствие на оценката по отделните показатели на обективно проявените професионални качества и квалификация /подготовка/ на работника или служителя, с оглед на възложената работа e допустимо с всички доказателствени средства. Последният въпрос не обуславя допускане на касационно обжалване, доколкото в отговора на въззивната жалба липсват доводи за допуснати процесуални нарушение, въз основа на които да се приеме, че съдът е длъжен служебно да събира доказателства в подкрепа на твърденията на едната от страните по делото. В случая, въззивният съд е приел, че при оспорване на заповедта за уволнение, тежестта на доказване на законността на уволнението е на работодателя, който следва да установи, че е налице не само посоченото основание за прекратяване на трудовото правоотношение на работника, но и законосъобразността на проведения подбор по чл.329 КТ, което в случая е недоказано. Тези изводи са в съответствие с установената практика на ВКС, че при иск за отмяна на уволнението по чл.344, ал.1 КТ, ищецът всъщност оспорва законността на всички изложени от работодателя основания за прекратяване на трудовия му договор и съответствието на фактическите обстоятелства в уволнителната заповед с изискванията на материалния и процесуалния закон, поради което този въпрос също не обуславя допускане на касационно обжалване в приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение