Определение № 60442 от 02.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3788/2020 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на „Хюндай хеви индъстрис Ко България“ АД, със седалище и адрес на управление в гр. София, чрез юрк. М. Й., против решение № 4396 от 21 юли 2020 г., постановено по гр.д. № 10189/2019 г. по описа на Софийския градски съд, с което се потвърждава протоколно решение № 116832, постановено в публичното съдебно заседание на 16 май 2019 г. по гр.д. № 8276/2019 г. по описа на районния съд в гр. София за признаване за незаконно извършеното със заповед № 262/2018 г. уволнение на Н. И. С. от заеманата при касатора длъжност „крановик“ в сектор „Поддръжка ПР-ВО трансформатори“ към отдел „Производство ТР“, считано от 11.12.2018 г., за възстановяването на С. на работа на заеманата преди уволнението длъжност и за осъждането на работодателя да заплати на С. сумата от 6275,62 лева обезщетение за оставането й без работа за периода 11.12.2018 г.-16.05.2019 г., ведно със законната лихва от 08.02.2019 г., и в тежест на касатора са присъдени разноски. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение страда от всички пороци по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Оспорва се изводът на съда, че спрямо ищцата назначената комисия за извършване на подбор е действала в непълен състав (шест от десет членове), както и че касаторът със събраните доказателства не установява, че ищцата най-малко отговаря на заложените в чл. 329, ал. 1 КТ критерии в сравнение с останалите девет служители на същата длъжност, които са оставени на работа; съдът неправилно ценил доказателствата, че дружеството е разделено на две отделни и независими една от друга дирекции/производства „Трансформатори“ и „Стъпални регулатори“ и че идеята на работодателя е да се назначат 10 членове, които да работят по компетентност в двете отделни и независими една от друга дирекции/производства, и формално е прието без анализ на представените документи и гласни доказателства, че от тях не става ясно че предприятието е разделено по посочения начин; работодателят е поискал назначаване на експертиза за изясняване на соченото обстоятелство, но съдът необосновано отказал, и въпросът останал неизследван и от въззивния съд. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се твърди, че са налице въпроси, разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Ответницата Н. И. С., с адрес в [населено място], представлявана от адв. В. Д., в отговор на касационната жалба оспорва наличието на основание за допускане на касационното обжалване, а по същество твърди, че жалбата е неоснователна. Във връзка с посочените във въззивната жалба оплаквания за законосъобразното упражняване от страна на работодателя на потестативното му право за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение по реда на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, и за извършване на подбора в границите, установени от закона съобразно критериите по чл. 329, ал. 1 КТ, въззивният съд съобразява, че по силата на щатното разписание, в сила към 30.11.2018 г., за длъжността „крановик“ са съществували 10 щатни бройки; с взето на 28.11.2018 г. решение на съвета на директорите на дружеството са намалени щатните бройки от 600 на 570 служители, като за длъжността на ищцата е решено да бъде съкратена една щатна бройка, което е отразено в щатното разписание, в сила от 27.12.2018 г. Прието е, че решението за съкращаване в щата е взето валидно от управителния орган на работодателя и е извършено реално. По законосъобразното извършване на подбора, тъй като се съкращава една от съществуващите в щата десет на брой еднородни длъжности, което предпоставя извършването на подбор като част от правото на уволнение, се възприема, че контролът за законосъобразност при подбора не се изчерпва с формалното прилагане на критериите по чл. 329, ал. 1 КТ, а обхваща проверката на приетите от работодателя и оспорени от работника оценки по същите критерии. Съобразено е, че със заповед на изпълнителния директор е определена комисия от 10 членове за извършване на подбор между работниците, които се съкращават по решението на Съвета на директорите, като подборът се извърши при критериите: притежавано образование, допълнителна квалификация, професионален опит, ниво на изпълнение и качество на извършената работа, практически умения, свързани с изискванията на изпълняваната работа, личностните качества и способност за вземане на решения при изпълнение на поставените задачи. От представения протокол на комисията за извършване на подбора и вземане на решение за съкращаване на длъжността на ищцата, комисията е заседавала в непълен състав от 6 членове, които само са подписали решението, вместо определените със заповедта на изпълнителния директор 10 членове, поради което съдът е приел извършения подбор за незаконосъобразен. Отделно от това е посочено, че работодателят, чиято е доказателствената тежест, не установява, че именно ищцата най-малко отговаря на заложените в чл. 329, ал. 1 КТ критерии в сравнение с останалите 9 служители, като са съобразени и получените от нея оценки; липсата на необходимото образование за ищцата е следвало да бъде взето предвид от работодателя при назначаването й на работа, а не да обосновава съкращаването в щата. Касационният съд приема, че не се обосновава допускането на касационното обжалване по уточнените от настоящия съдебен състав въпроси. На първо място се твърди, че в противоречие с практиката на ВКС според определение № 496 по гр.д. № 4709/2017 г., ІІІ г.о., е разрешен въпросът изводът за законност на уволнението следва ли да се основава на материалните и процесуалните изисквания на КТ, или може да произтече от други закони. С цитираното от касатора определение на касационния съд, постановено в процедурата по селекция на касационните жалби за достъпа им до касационно обжалване, обжалването не е допуснато. Соченият съдебен акт на ВКС, тъй като с него не се разрешава материалноправен спор по същество, не изпълнява изискването на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК да е установена практика на ВКС по съответния правен въпрос. Отделно от това, в соченото определение на ВКС действително се приема, че изводът за законност на уволнението при това основание произтича от материалните и процесуални изисквания на Кодекса на труда, а не от други закони, и че предвиденото в чл. 13, ал. 3, т. 2 и 3 ЗФУКПС не се възприема в практиката на ВКС като част от изискванията за законосъобразно прекратяване на трудовото правоотношение при основанието на чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ за длъжност в предприятие със статут на второстепенен разпоредител на бюджетни кредити. В процесния случай съдът не е обосновал решението си с изисквания от други закони извън КТ, и доколкото при спор за законност на извършен подбор процедурата по осъществяване на подбора, включително работата на комисията, ако работодателят е избрал да възложи осъществяването на процедурата на такава, се подлага на преценка, е достигнал до заключението за непълен състав на осъществилата подбора комисия при несъответствието на членствения й състав, определен от работодателя, и реално осъществилия работата по подбора състав на комисията. Ето защо, дори и да беше посочен съдебен акт, обективиращ практика на ВКС по поставения правен въпрос, този въпрос не би бил обуславящ изхода на спора и не би довел до допускане на касационното обжалване. На второ място се твърди, че по въпроса преценката по кои показатели да бъде извършен подборът за всяка специфична дейност предоставена ли е изцяло на работодателя или може да бъде контролирана от съда, в обжалваното въззивно решение е дадено тълкуване в противоречие с практиката на ВКС според решение № 52 по гр.д. № 3627/2014 г., ІV г.о. В соченото решение се приема, че право на работодателя е да определи кой работи по-добре и има по-висока квалификация, като законодателят е посочил общо критериите за оценка, без да определя тяхната тежест. Преценката по кои показатели да бъде извършен подборът за всяка специфична дейност е предоставена изцяло на работодателя и не може да бъде контролирана от съда; съдът може да проверява само обективното съответствие на оценката по приетите от работодателя показатели с действителните качества на работника. И този въпрос самостоятелно не е обусловил изхода на спора, тъй като основното заключение на съда по законосъобразността на прекратяването на трудовото правоотношение е свързано с констатирания непълен състав на комисията по подбора. Едва в допълнение към основния извод съдът сочи, че работодателят, чиято е доказателствената тежест, не установява, че именно ищцата най-малко отговаря на заложените в чл. 329, ал. 1 КТ критерии в сравнение с останалите 9 служители. Накрая се поставя въпросът за задълженията на съда да назначи експертиза в случай, че е сторено оплакване във въззивната жалба за допуснато процесуално нарушение във връзка с установяване на твърдян от страната факт в първоинстанционното производство. По този въпрос важат разясненията, дадени от ВКС в т. 3 на ТР № 1/2013 г., ОСГТК – ако във въззивната жалба се съдържа оплакване за допуснато от съда процесуално нарушение, което да е попречило на използването на съответното доказателствено средство, включително пропуск служебно да се назначи експертиза за изясняване на релевантни за делото въпроси, то не е необходимо въззивникът да е поискал назначаването на експертиза за установяване на съответния факти и да е определил задачата на вещото лице; когато възникне необходимост да бъде установен даден факт във връзка с въведено във въззивната жалба оплакване, въззивният съд служебно назначава експертиза и определя задачата й на разноски на страната, която носи тежестта да докаже съответния факт. Доводът на касатора се гради върху оплакването във въззивната жалба, че първоинстанционният съд неправилно и формално ценил представените по делото доказателства за работа на комисията по извършване на подбора съгласно разделението на дружеството на две отделни и независими една от друга дирекции/производства, а идеята на работодателя била кристално ясна и потвърдена от разпитан свидетел – назначените десет членове на комисията да работят по компетентност в двете отделни дирекции/производства; съдът освен това неоснователно отхвърлил искането да се назначи експертиза, която да потвърди или отрече факта, че заводът е разделен на две отделни производства, абсолютно независими едно от друго. Оплакването за допуснато съществено нарушение на съдопроизводството е неоснователно и въпросът не води до допускане на касационното обжалване. Това е така, защото подборът е оспорен от ищцата с довода за неспазване на изискването за неговата обективност съобразно критериите, заложени в закона и КТД, в отговор на което работодателят е посочил, че със съответната заповед е определен състава на комисията по извършване на подбора, определени са критериите и показателите за него. След представяне на доказателства от работодателя, ищцата е посочила, че подборът е извършен от орган в състав, който не е определен със заповедта за съставяне на комисия, при което в откритото съдебно заседание процесуалният представител на работодателя е пояснил, че заводът е отделен на две отделни дирекции и затова в заповедта са посочени общо десет членове на комисията, които са общо за двете дирекции съгласно разпределението, както и че двете комисии за двете дирекции са действали като „абсолютна цялост“. Сторено е искане, ако съдът счита, че има някаква неяснота за разпределянето на завода в две отделни части според щатните разписания, то да се назначи експертиза, която да установи компетентността на лицата и разпределението на дирекции в дружеството. По това искане съдът приема, че смисълът на щатните разписания и на заповедта за назначаване на комисия по подбора не следва да се разяснява от вещо лице след анализ на производствената организация на работодателя, тъй като въпросите трябва да са ясни и да си личат от заповедите и протоколите. Предвид изложеното, е ясно, че спор за това какви производства съществуват при работодателя и каква е организационната му структура, не се е развил. Спорът се е ограничил до това следвало ли е комисията по извършване на подбора да прави преценката си по критериите на чл. 329, ал. 1 КТ спрямо подложените на подбор работници в пълния си състав или в две отделни подкомисии съобразно работата на всеки от членовете в отделното производство, за установяването на което правилно първата инстанция е приела, че специални знания не са нужни, а, дори и след оплакване в тази връзка във въззивната жалба, за въззивния съд не е била налична необходимост да изслушва експертно заключение. При този изход на спора е основателно искането на ответницата за присъждане на сторени по договор за правна защита и съдействие за касационното производство разноски в размер на 1000 лева. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,