Определение № 50147 от 16.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2330/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Военномедицинска академия със седалище в гр.София, представлявана от генерал-майор проф.В. М., подадена чрез процесуалния представител адв.С. срещу решение № 429 от 4.3.2022 г по гр.дело № 9659/21 г на СГС, ГО, Четвърти „А“ въззивен състав, с което е отменено решение № 20249237/11.11.2020 г по гр.дело № 66698/19 г на СРС, 179 състав и определение от 21.5.21 г и вместо него е постановено друго, с което на основание чл.87 КТ, по иск предявен от К. В. К. срещу Многопрофилна болница за активно лечение към Военномедицинска академия, е отменено решението по т.2 от Протокол № 10 от заседанието на Академичния съвет от 11.7.2017 г, с което проф.Д. е избрана за ръководител на Катедра по „Пневмология, фтизиатрия и ендокринология и болести на обмяната в МБАЛ-София, ВМА и касаторът е осъден да заплати на ответника по касация разноски в размер на 1550 лв. В касационната жалба се подържа, че обжалваното решение е недопустимо, неправилно, постановено при нарушение на процесуалния и материалния закон. Ответникът по касационната жалба К. В. К. оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран чрез процесуалния му представител адв.Г. К..Счита, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол.Претендира разноски сторени в производството пред ВКС в размер на 1500 лв, представляващи възнаграждение за един адвокат. С обжалваното въззивно решение е прието, че със заповед № 931/26.6.2017 г на началника на ВМА е разпоредено провеждането на избор за ръководител на катедра „Пневмология, фтизиатрия и ендокринология и болести на обмяната“.При проведеното тайно гласуване проф.К. е получил 5 гласа, а проф.Д.-3 гласа, което е обективирано в протокол № 10 от 11.7.2017 г.На проведеното заседание на 11.7.17 г Академичният съвет не е утвърдил избора, а е провел нов такъв, при който за проф.Д. са гласували 16 члена на съвета, а за проф.К.-6. Прието е, че статутът на ВМА не е на висше училище и не попада в обхвата на Закона за висшето образование, а се урежда в ЗОВСРБ и Правилника за устройството и дейността на ВМА.Последната е лечебно заведение по чл.5 ал.1 от Закона за лечебните заведения към Министерството на отбраната и извънболничната и болнична помощ и осъществява военнонаучна и военноизследователска дейност.В съответствие с нормата на чл.37 ал.2 от Правилника за устройството и дейността на ВМА /приет с ПМС № 312 от 21.11.16 г, обн.ДВ бр.96 от 2.12.16 г в сила от 1.2.2017 г/, действащ към момента на провеждане на избора, ръководителят на катедрата е лице, хабилитирано в съответното научно направление, което се избира с тайно гласуване за срок от 4 години от съответния катедрен съвет, като изборът се утвърждава от академичния съвет на ВМА.Съгласно чл.14 ал.6 т.8 от Правилника, Академичният съвет е органът, който избира ръководителите на катедри с тайно гласуване с обикновено мнозинство от присъстващите.В случай, че никой от предложените не получи необходимото мнозинство, в 7-дневен срок се провежда нов избор между двама от кандидатите с най-много гласове.Прието е, че длъжността „ръководител на катедра“ е трудова, а при обявяване на кандидата за избран, възниква трудово правоотношение на основание чл.86 КТ.Особеност на избора като основание за възникване на трудовото правоотношение е, че в неговото възникване взема участие един орган-избирателно тяло, а в случая това е Катедрен съвет.Решението на катедрения съвет пораждащо избора с отложено действие, като отлагателно условие е утвърждаването от КС.Приетото решение за избор на ръководител катедра е незаконосъобразно, тъй като Академичният съвет е разполагал с правомощие да утвърди или не предложението на Катедрения съвет за привеждане на решението в съответствие със закона, а не да проведе нов избор. Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение намира следното: Съгласно разпоредбата на чл.357 КТ трудови са споровете между работника и служителя от една страна и работодателя от друга относно възникването, съществуването, изпълнението и прекратяването на трудовите правоотношения.Изборът е едно от основанията за възникване на трудово правоотношение, а уредбата му се съдържа в чл. 83 - 88 КТ и се прилага субсидиарно, само доколкото в закон, акт на Министерски съвет или устав на обществена организация не е предвидено друго /арг. чл. 88, ал. 2 КТ /. С решение № 93 от 3.7.2015 г, постановено по гр.дело № 5507/14 г на ВКС, Трето ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК е прието, че изборът като самостоятелно основание за възникване на трудовото правоотношение е налице тогава, когато въз основа на него съответното лице заема платена длъжност, респективно не формира такова основание по глава V, раздел III КТ, когато чрез избор на лицето се възлага да изпълнява безвъзмездно определена функция, без заплащане с оглед изпълнявана длъжност.Не е необходимо съответният акт да определя изрично длъжността като подлежаща на заемане по трудово правоотношение, достатъчно е да се урежда заплата за нейното изпълнение, когато по съдържание се престира труд, включително управленски.Безспорно е по делото, че длъжността „ръководител катедра „Пневмология, фтизиатрия и ендокринология и болести на обмяната“ не е щатно обезпечена със заплащане на възнаграждение /в този смисъл уточнението на л.32 от адм.дело № 8875/2017 г. на АССГ, 25 състав, депозирано от процесуалния представител на самия ищец-адв.Р. П./.В този смисъл е и твърдението на Военномедицинска академия. При това положение и с оглед възприетото с решение № 93 от 3.7.2015 г, по гр.дело № 5507/14 г на ВКС, Трето ГО изборът в настоящият случай не е послужил като самостоятелно основание за възникване на трудовото правоотношение и следователно не формира основание за неговото възникване по глава V, раздел III КТ. При преценка допустимостта на касационното производство настоящият състав на Върховен касационен съд, III г. о., намира следното. Касационната жалба е процесуално недопустима.Съгласно правилото на чл.280 ал.3 т.3 ГПК не подлежат на касационно обжалване въззивните решения по трудови спорове, с изключение на решенията по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ и по искове за трудово възнаграждение и обезщетения по трудово правоотношение с цена на иска над 5000 лв.Настоящото производството не съставлява спор за обезщетение по трудово правоотношение, нито пък касае искове за отмяна на уволнението, възстановяване на заеманата длъжност и присъждане на обезщетение по чл.344 ал.1 т.3 ГПК вр.чл.225 ал.1 КТ.Следователно това производство е двуинстанционно, а касационната жалба срещу въззивното решение да се остави без разглеждане поради недопустимост на касационния контрол. Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, Трето ГО