Определение № 56 от 08.02.2022 г. на ВКС по т. д. № 133/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3ГПК.

Образувано е по частната касационна жалба от страна на „Корпоративна търговска банка" АД (в несъстоятелност) ЕИК[ЕИК], подадена чрез двамата постоянни синдици против определение № 3133 на Софийския апелативен съд, ТК 9 с-в, от 21.09.2021 г., постановено по в. ч. гр. дело № 3501/2021 г., с което е потвърдено определение № 264560/21.09.2021 г. на Софийския градски съд, ТО, VI-15 с-в за прекратяване като недопустимо на първоинстанционното производство по т. д. № 912/2020 г. по предявения иск по чл. 59, ал. 5 от Закона за банковата несъстоятелност /ЗБН/ за обявяване за относително недействителни спрямо кредиторите на несъстоятелността на банката - частен касатор, на прихващания, обективирани в изявления до нея с вх. № 10005/29.X.2014 г. и вх.№ 10006/ 29.10.2014 г., отправени от страна на ответника „ИН ГРУП“ АД до банката, с вземания на последното, придобити от този ответник чрез цесия от трето, за процеса, лице.

Оплакванията в ЧЖ са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно определение в нарушение на материалния закон: въззивният съд неправилно се е позовал на на чл. 62, ал. 1 от ЗБН, доколкото 5-годишният срок, според частния касатор, е процесуален по своя характер и за него не се прилага обявената за противоконституционна норма в параграф 7 от ПЗР на ЗИД на ЗБН/обн. в ДВ бр.22/2018 г./, която касаела само преклузивните срокове за отменителните искове, и следователно срокът по чл.62 ал.1 ЗБН за предявяване на иск по чл.59 ал.5 ЗБН продължава да е петгодишен. Навеждат се и доводи за действие занапред на Решение №8/27.05.2021 г. по к.д. №9/2020 г. НА КС на РБ, за да се обоснове действието на петгодишния срок за предявяване на иска по чл.59 ал.5 ЗБН, който е бил спазен към датата на предявяването му-20.05.2020. Освен това, по същите съображения, за него се прилага чл. 3, ал. 1 на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.

В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК към частната касационна жалба допускането на касационно обжалване се обосновава с наличието на допълнителната предпоставка по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК: съставът на САС се е произнесъл по следните три правни въпроса, явяващи се от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото: 1./ „Предвиденият в чл. 62, ал. 1 ЗБН (обн. ДВ, бр. 22 от 2015 г., в сила от 24.III.2015 г., изм. ДВ, бр. 22/2015 г.) във вр. чл. 59, ал. 3 от същия закон 5-годишен срок какъв се явява по смисъла на чл. 3 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците (загл. доп. - ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.V.2020 г.): процесуален, давностен или друг, както и в коя от хипотезите на последния закон, попада този срок?";2./ „От кой момент продължават да текат спрените по време на извънредното положение срокове по смисъла на чл. 62, ал. 1 ЗБН, във вр. чл. 59, ал. 3 от същия закон - дали от момента, визиран в разпоредбата на § 13, ал. 1 към ЗИД на ЗМДВИП (обн. ДВ, бр. 34 от 9.IV.2020 г.) или от този, посочен в § 13 от ПЗР към ЗИД на Закона за здравето (ДВ, бр. 44 от 2020, в сила от 14.V.2020 г.)?"

3. Следва ли ищцовата банка да бъде осъдена да заплаща държавна такса в случай на прекратяване на съдебното производство, поради обявяване за противоконституционна на законова разпоредба, която е била действаща към датата на предявяване на иска.

По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответникът писмено е възразил чрез своя процесуален представител по допустимостта на частното касационно обжалване и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно определение.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, приема следното:

Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 3 ГПК.

За да постанови обжалваното определение, с което е потвърдил първоинстанционното разпореждане, с което е била върната исковата молба на основание чл.130 ГПК, въззивният съд се е позовал на следните констатации и съображения:

Производството по несъстоятелност на „КТБ“ АД е открито с решение от 22.04.2015 г. по т.д. № 7549/2014 на СГС. Съгласно чл.62 ал.1 ЗБН, в редакцията до изменението в ДВ бр.22/13.03.2018 г., срокът за предявяването на искове по чл.59 ал.3 и ал.5 ЗБН е бил двугодишен от датата на откриване на производство по несъстоятелност на банката и, в конкретния случай, е изтекъл на 22.04.2017 г. С изменението, цитирано по-горе, с пар.3 от ЗИДЗБН е уреден петгодишен срок за предявяване на исковете по чл.59,чл. 60 и чл. 60а ЗБН за попълване масата на несъстоятелността. Тази норма е приета и влязла в сила след изтичането на двугодишния срок, приложим за конкретния спор. В действителност, с пар.7 от ЗИДЗБН/ДВ бр.22/13.03.2018 г./ е изрично придадено обратно действие на нормата в новата редакция на чл.62 ал.1 ЗБН, т.е. петгодишният срок за предявяването на горните искове се прилага и за заварените правоотношения. Именно тази разпоредба, уреждаща обратно действие на нормата в новата редакция на чл.62 ал.1 ЗБН-пар. 7 от ЗИДЗБН/ДВ бр.22/13.03.2018 г./ е обявена за противоконституционна с Решение №8/27.05.2021 г. по к.д. №9/2020 г. НА КС на РБ и не представлява част от действащото право и не се прилага спрямо неприключили спорни правоотношения. Ето защо и при положение, че първоначално уреденият двугодишен срок за предявяване на настоящия иск по чл.59 ал.5 ЗБН е бил изтекъл още на 22.04.2017 г., т.е. преди изменението на чр.62 ал.1 ЗБН/ДВ бр.22/13.03.2018 г./ и преди датата на предявяването му- 20.05.2020 г. и с оглед неприлагането на разпоредбата, придаваща обратно действие на новоуредения петгодишен срок за предявяването на този вид искове, то настоящият иск, според въззивния съд, се явява недопустим.

Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. Липсата на формулиран, обуславящ изхода на спора въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, като ВКС не разполага с правомощия да извлича и формулира по своя преценка правен въпрос, доколкото това противоречи на диспозитивното начало в гражданския процес.

В случая, с оглед гореизложените съображения на въззивния съд, въз основа на които е формирана правораздавателната му воля, става ясно, че нито един от гореизложените три въпроса не се явява обуславящ изхода по конкретния спор за допустимостта на иск по чл.59 ал.5 ЗБН, с оглед срока за предявяването му. Съдът не е обсъждал изобщо, нито са му били наведени в ЧЖ доводи за приложимостта на чл. 3 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците (загл. доп. - ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.V.2020 г.), нито последният е приложим изобщо за процесния спор, доколкото се отнася за последващ на релевантния за спора период.

По отношение дължимостта на присъдената по ЧЖ държавна такса в размер на 15 лева, страната е следвало да поиска изменение на въззивното определение в частта за разноските по реда на чл.248 ГПК.

От изложеното следва, че не е налице основание по чл.280 ал.1,т.3 ГПК за допускане до касация.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение