Определение № 60689 от 25.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 573/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. Х. Н. срещу въззивно решение от 06.11.2020 г. по гр.д. № 2089 /2020 г.. на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено решение на Бургаския районен съд, с което са отхвърлени искове по чл.344,ал.1,т.1,т.2 и т.3 КТ на жалбоподателката срещу Община Бургас. Насрещната страна Община Бургас в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване. Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно по искове с правно основание чл.344,ал.1,т.1,т.2 и т.3 КТ, за което не е предвидено ограничение за касационно обжалване. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че трудовото правоотношение между страните за длъжността „председател ОСНВ“ е възникнало на основание избор. Изборът, като основание за възникване на трудово правоотношение е фактически състав, който се състои от две волеизявления – вота на избирателното тяло (общинския съвет) и съгласието на избрания, в резултат на което възниква правоотношението между избраника и съответния работодател, специфичното е, че избирателното тяло не е страна по трудовото правоотношение. Съобразно чл.83,ал.1 КТ, чл.15,ал.1 от Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП) и чл.15,ал.3 от Правилника за организацията и дейността на националния съвет по наркотичните вещества (ПОДНСНВ) председателят на общинския съвет по наркотичните вещества се определя с решение на общинския съвет. Въззивният съдът е приел, че към датата на сключване на трудовия договор (15.05.2008 г. за длъжността секретар ОСНВ) и допълнителното споразумение по чл.119 КТ към него (от 09.01.2012 г. за длъжността председател ОСНВ) не е имало решение на общинския съвет, каквото е било изискването, но с приемането на решението от 31.01.2012 г. този порок е бил отстранен. С решение от 28.01.2017 г. общинският съвет е освободил ищцата от заеманата длъжност. С влязло в сила решение по административно дело е прието, че оспореното решение на общинския съвет е законосъобразно. Именно това решение е послужило като основание за работодателя да постанови оспорената заповед и в съответствие с разпоредбата на чл.338 КТ да прекрати трудовото правоотношение с ищцата без предизвестие. В заповедта за уволнение е посочено основанието, на която е издадена, тя е мотивирана и връчена на ищцата срещу подпис. Така въззивният съд е формирал извод, че уволнението не е незаконно, поради което и исковете са неоснователни. По наличието на основания за допускане на касационно обжалване: В представеното изложение за допускане на касационно обжалване по чл.284,ал.3,т.1 ГПК във връзка с фактически твърдения и довод за неправилност на обжалваното решение, поради това, че завареното трудово правоотношение за неопределено време не може да се трансформира в изборно трудово правоотношение за избор, който не е проведен, жалбоподателката твърди, че по този въпрос въззивният съд е допуснал противоречие с решение от № 334 от 31.05.2010 г. по гр.д. № 559 /2009 г. на ВКС, III г.о., което представлява основание за допускане на касационно обжалване. Както беше посочено по-горе, въззивният съд е приел, че трудовото правоотношение е възникнало въз основа на сложен фактически състав, който включва избор (с решение на общинския съвет), т.е., че изборността на длъжността не е възникнала по силата на закон след сключването на трудовия договор, а преди това, поради което въпросът не е обуславящ. Не е допуснато и противоречие с посоченото съдебно решение, в което е разгледана различна хипотеза – за трансформиране на конкретна длъжност в изборна (по смисъла на чл.83 КТ) по силата на закона по заварено трудово правоотношение (когато длъжността е станала изборна по силата на закона след сключването на трудовия договор за нея). Съответно и разгледаният в посоченото съдебно решение правен въпрос е различен – дали се трансформира в изборно по силата на закона трудовото правоотношение на заместник изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“, заварено от разпоредба на т.2 на чл.19,ал.1 от Закона за подпомагане на земеделските производители /нова – ДВ, бр.18 /2006 г./, на което е даден отрицателен отговор: с посочената законова разпоредба длъжността се предвижда да се заема чрез избор в бъдеще, което не се отразява на начина, по който е възникнало завареното трудово правоотношение и на начина, по който може да бъде прекратено. В обжалваното решение е разгледана хипотеза, в което ищцата е назначена на двете последователни длъжности (секретар и председател ОСНВ) при действието на ЗКНВП, в сила от 1999 г. и на ПОДНСНВ, приет с ПМС №10 /17.01.2001 г., в сила от 2001 г., като за избора и на длъжността председател на ОСНВ е прието решение на общинския съвет. Поради изложеното настоящият състав приема, че не са осъществени основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК. С оглед изхода от спора жалбоподателката няма право на разноски, а насрещната страна не претендира разноски и не е представила доказателства, че е направила такива. Поради това разноски не следва да се присъждат. Воден от изложеното съдът