Определение № 438 от 12.07.2022 г. на ВКС по т. д. № 552/2022 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. М. В., чрез процесуален представител, против Решение № 1526 от 14.10.2021г. по в.гр.д. № 1531/21г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено Решение № 260335 от 05.02.2021г. по гр.д. № 11306/2019г. на Варненски районен съд, в частта, с която по иск с основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр.чл. 9, ал.1 ЗПК и чл.99, ал.1 ЗЗД е признато за установено, че в полза на ищеца „ОТП Факторинг България“ЕАД съществува вземане срещу ответника А. М. В. за следните суми: - 9 987.47 лв., представляваща дължима главница по сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и ответника Договор за кредит за текущо потребление от 20.07.2009г. и Допълнително споразумение от 30.07.2010г., ведно със законната лихва върху падежиралата до 09.08.2012г. главница от 455.40 лв., считано от датата на подаване на заявлението - 09.08.2012г. до окончателното й погасяване, и върху вноските с падежни дати и погасителен план от 22. 08. 2012г. до 22.07.2019г., считано от датата на падежа – 22-ро число на месеца, до окончателното погасяване на задължението, както и сумата 832.91 лв., представляваща редовна лихва за периода 22.12.2011г. – 09.08. 2012г., които вземания са прехвърлени на ищеца съгласно сключен с „Банка ДСК“ ЕАД Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 22.11.2012г., които суми са предмет на Заповед за изпълнение № 61216/13.08.2012г., издадена по ч.гр.д. № 11611/2012г. по описа на ВРС.

В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност поради незаконосъобразност и непълнота на доказателствата на атакуваното въззивно решение, с искане за касирането му. Жалбоподателят излага доводи за неправилна преценка от въззивния съд на оплакванията му, че изпълнителният лист е издаден въз основа на неистински документ – счетоводно отразяване на банка ДСК, установяващо дата на предсрочна изискуемост - 24.02.2012г., поради забава в плащанията на главница/лихва над 90 дни, несъответно на банковите извлеченията, видно от които през цялата 2011г. до посочената дата са извършвани редовни ежемесечни плащания, обусловило позицията на ищеца, че се ползва от правото да направи кредита предсрочно изискуем с получаването на исковата молба, без да посочва за кой период и за коя неиздължена сума. В тази връзка твърди допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в оставяне без уважение на искането му за откриване на производство по чл.193 ГПК за установяване неистинността на изходящ от ищеца документ – извлечение от сметка, установяващ предсрочна изискуемост на вземането. Сочи неправилност на извода на решаващия съд за съществуването на валидно прехвърляне на вземането, тъй като не му е изпращано уведомление или е изпратено на погрешен адрес. Твърди допуснато от инстанциите по същество нарушение поради отказ да задължат ищеца да уточни периода, за който не е изплащан кредитът; сумата, която не е изплатена, поради която кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем, както и да представи доказателства за уведомяването на длъжника за настъпилата изискуемост и последствията от нея.

Допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК, поради значимостта на предмета на спора за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В тази връзка формулира следните въпроси:

1. „Когато изпълнителният лист, издаден на основание извлечение по сметки, което съдържа неверни данни за дължимата сума, следва ли по висящото установително производство да бъде открито такова по оспорване на извлечението?“

2. „Длъжен ли е съдът да изрази становище и мотиви преди постановяване на решението /в открито или закрито с.з./, когато отхвърля изрично направени възражения и доказателствени искания и порочно ли е такова решение, когато такова становище липсва и в мотивите на решението? Нарушава ли се правото на защита на страната, която е направила тези възражения и доказателствени искания?“

3. „Когато по делото се установи, че не е налице уведомяване за извършено прехвърляне на вземания, или се твърди уведомяване на друг адрес, може ли да се приеме, че е налице валидно извършена процедура по издаване на изпълнителния лист, при положение, че през това време са правени плащания по кредита?“

4. „Когато по кредит изплатената от длъжника сума е по-голяма от главницата и договорената лихва, следва ли да се издава изпълнителен лист за цялата сума по кредита – все едно, че не са правени никакви плащания?“

5. „Длъжен ли е ищецът в производство по установяване на вземането му, да посочи още с исковата молба: - периода, за който кредитът не е изплащан; - размера на сумата, която не е изплатена според него и поради която кредитът е обявен за предсрочно изискуем, посочвайки как е формирана тя – размера на главници, лихви и разноски; - да представи доказателства за уведомяването на длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост и последствията от нея; - допустимо ли е без да се посочат горните факти с исковата молба или с уточняващата такава, тези претенции и факти да се изясняват от Съдебно-счетоводна експертиза след като е изтекъл срокът за отговор на исковата молба?“

В срока по чл.287, ал.1 ГПК е депозиран отговор от ответника по касация „ОТП Факторинг България“ЕАД, който изразява становище за недопускане на обжалваното решене до касационен контрол и за неоснователност на касационната жалба. С отговора е поискано присъждането на разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, ІІ отделение, след като извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

За да постанови обжалвания резултат, съставът на Варненски окръжен съд е посочил, че пред Варненски районен съд са били предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл.9, ал.1 ЗПК и чл.99, ал.1 ЗЗД – за установяване в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца суми, предмет на издадена в полза на последния заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК. При постановяване на атакувания съдебен акт въззивният състав е приел за установено от фактическа страна, че в изпълнение на Договор за кредит за текущо потребление „Банка ДСК“ЕАД е отпуснала на А. М. В. кредит в размер на 10 000 лв., при съответни договорени условия досежно срок за издължаване и лихви, както и че въз основа на валидна цесия, следваща издаването на заповедта за изпълнение, ищцовото дружество обосновава легитимацията си по установителния иск. Изложени са съображения, че за валидността на договора за цесия е без значение уведомяването на длъжника, което има за цел да защити последния срещу ненадлежно изпълнение на задължението му на лице, което не е носител на вземането, по аргумент от установеното в чл.99, ал.3 и ал.4 ЗЗД. По спорния въпрос за уведомяването на длъжника за цесията, съдът е приел, че изходящото от цедента уведомление, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с връчването й, съставлява надлежно съобщаване на цесията, с което прехвърлянето на вземането е породило действие за длъжника на основание чл.99, ал.4 ЗЗД.

Относно възражението на длъжника за пълно погасяване на процесните вземания, позовавайки се на разясненията, дадени с ТР № 4/18. 06.2014г. по тълк.д. № 4/2013г на ОСГТК, т.9, въззивният съд е приел, че сумите, събрани по принудителен ред в изпълнителното производство, са на основание издадения съдебен акт – разпореждане за незабавно изпълнение, което не подлежи на проверка в исковия процес, като удовлетворяването на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите въз основа на издадения изпълнителен лист не представлява факт, който е от значение за спорното право.

За неоснователно е намерено поддържаното и във въззивното производство възражение на ответника относно издаването на изпълнителния лист въз основа на неистински документ – Извлечение от счетоводните книги на „Банка ДСК“ ЕАД, удостоверяващо невярно обстоятелство. Изложени са подробни съображения в подкрепа на извода, че документите по чл.417 ГПК не пораждат каквито и да било специални благоприятни последици в исковия процес – не се предвиждат различни правила относно доказателствената им сила, нито им се придава различно, правоувеличаващо значение именно и само поради факта, че са били в основата на учреденото заповедно производство, предхождащо исковия процес, в който съдът извършва цялостна проверка и съпоставка на доказателствата. След съвкупния анализ на събраните доказателства и преимуществено въз основа на приетото експертно заключение, установяващо размера на просрочените главници и лихви към момента на подаване на заявлението по чл.418 ГПК, съдът е приел за доказано само обективното основание за предсрочна изискуемост, действието на която е отречено към посочения момент, поради липса на уведомяване на длъжника, в който смисъл е и заявеното от ищеца в исковата молба. Настъпването на предсрочната изискуемост в случая е установено с връчване на исковата молба. Изложени са и допълнителни съображения досежно падежирането на вноските по целия кредит към датата на приключване на съдебното дирене в първа инстанция – 09.11.2020г., в съответствие с дадените в ТР № 8 от 02.04.2019г. по тълк. д. № 8/2017г. на ОСГТК на ВКС разяснения.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

Съгласно ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС касационен контрол на въззивното решение се допуска въз основа на осъществени обща и допълнителни предпоставки - формулирани в изложение към касационната жалба от значение за изхода на спора един или повече правни въпроси, разрешени от въззивния съд при сочена и обоснована хипотеза измежду визираните в т.т. 1-3 на чл.280, ал.1 ГПК. В съответствие с възприетото в т.1 от посоченото тълкувателно решение, от значение за изхода на спора са въпросите, които са били включени в предмета на делото, индивидуа- лизиран чрез основанието и петитума на иска, обусловили правната воля на съда. Разяснено е също, че не е налице тъждество между основанията за достъп до касационно обжалване и основанията по чл.281,т.3 ГПК, като при произнасяне по искането за допускане на обжалването касационният съд не може да се произнася по правилността на атакувания съдебен акт, нито по въпроси, които не притежават характеристиката на правни. В случая, поставените от касационния жалбоподател въпроси № 1,3,4 и 5 не са правни по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, а обективират поддържаните в касационната жалба оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт, възпроизведени в изложението при аргументирането им, поради което не могат да послужат като обща предпоставка за допускане на обжалването. Даването на отговор на въпросите предпоставя извършването на същинска касационна проверка за материална и процесуална законосъобразност и обоснованост на въззивното решение, каквато би могла да се реализира само в производството по чл.290 ГПК, но не и в селективната фаза.

Първият поставен въпрос, относим към доказателствената сила на счетоводен документ, послужил за издаване на изпълнителния лист, освен горните съображения, не е и обуславящ, тъй като е извън предмета на установяване в исковото производство по предявен иск по чл.422 ГПК. Формулиран по посочения начин третият въпрос е неясен и объркващ, насочен към валидността на „процедурата по издаване на изпълнителния лист“, която е извън предмета на спора. Предпоставилото въпроса несъгласие с извода на въззивния съд досежно уведомяването на длъжника за прехвърлянето на вземането, съответно за действието на цесията, е по правилността на съдебния акт, която е извън преценката в производството по чл.288 ГПК. Четвъртият въпрос, освен, че е фактически, е и некоректен, тъй като са смесени последиците на предсрочната изискуемост, на която кредиторът се е позовал в заявлението по чл.417 ГПК, и плащането на дълга в принудителното производство, което е след издаването на изпълнителния лист. Петият въпрос също е предпоставен от несъгласие с отказа на въззивния съд да уважи доказателствени искания на жалбоподателя, което е по правилността на обжалваното решение и не удовлетворява общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК.

Процесуалноправният въпрос под номер две, свързан със задължението на въззивния съд да извърши мотивирана преценка при отказ да допусне доказателствени искания, е важен, но в случая липсват данни за допуснато от решаващия съдебен състав отклонение от вменените му със закона и задължителната практика задължения. Въпросът съдържа внушение за неизпълнение на соченото процесуално задължение от въззивния съд, което се опровергава от съдържащото се в определението, постановеното в производството по чл.267 ГПК, произнасяне по доказателствените искания на жалбоподателя.

Освен по гореизложените съображения, касационното обжалване не следва да се допуска и поради недоказаност на допълнителните основания по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. Твърдяното противоречие със задължителна практика на ВС, ВКС, на актове на Конституционния съд на РБ или на Съда на ЕС, е бланкетно, без посочване на конкретни актове и съответното аргументиране. Единственият акцент в изложението на касатора е насочен върху твърдяното от него основание по чл.280, ал.1,т.3 ГПК, което също се явява бланкетно, поради непосочване на законова разпоредба, предпоставяща обсъждане точното прилагане на закона и развитие на правото. По никой от формулираните въпроси не се твърди да е налице неправилна, създадена поради неточно тълкуване, съдебна практика на Върховния касационен съд, която следва да бъде изоставена, не се поддържа да са настъпили изменения в правната уредба или обществените условия, които да налагат осъвременяване на съществуваща практика, не е обоснована непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, която да налага създаването на съдебна практика, в който смисъл са разясненията в ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС по тълкуването и прилагането на чл.280, ал.1,т.3 ГПК.

Поради изложените съображения, касационното обжалване не следва да бъде допуснато.

С оглед изхода на спора, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация разноски за касационното производство в размер на 200 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78, ал.8 ГПК

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл.288 ГПК