Определение № 208 от 16.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4269/2016 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Министерството на земеделието и храните, чрез процесуалния му представител М. П. против решение № 393 от 01.03.2016 г., постановено по в. гр. д. № 517/2015 г. на Апелативен съд – София, ГО, 7 – ми състав, с което е потвърдено решение от 30.07.2014 г., постановено по гр. д. № 251/2013 г. на Видинския окръжен съд. С последното е отхвърлен предявеният от Държавата, представлявана от Министъра на земеделието и храните против Л. А. П. иск за прогласяване нищожност на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД на сключения между тях договор № 1 от 26.02.2009 г. за покупко – продажба на недвижим имот № 003307, находящ се в землището на [населено място] с ЕКАТТЕ 05195, общ. Бойница, представляващ стопански двор с площ от 91 925 дка в местност „Есен“ поради противоречие с императивни правни норми и с което е отхвърлен предявеният от Държавата, представлявана от Министъра на земеделието и храните против [фирма] ревандикационен иск по чл. 108 ЗС за признаване правото на собственост по отношение гореописания недвижим имот и предаване владението върху същия. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение, поради противоречие с материалния закон и процесуалните правила, както и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди се, че мотивите на съдебното решение са в пряко противоречие с нормата на закона – чл. 24, ал. 1, чл. 10б, ал. 5 и чл. 27, ал. 10 ЗСПЗЗ, както и с чл. 45, ал. 10 ППЗСПЗЗ и е необосновано тъй изводите на съда не кореспондират с приетите доказателства по делото. С касационната жалба се представя и изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване. Ответникът по касация Л. А. П., чрез адвокат С. С. е подал писмен отговор в законоустановения срок, в който се излага становище за неоснователност на жалбата. Писмен отговор е постъпил и от [фирма], [населено място], чрез адвокат П. Р., в който се подържа, че не са налице основанията за допускане до касация на обжалваното решение. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение с оглед правомощията по чл. 288 ГПК, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Независимо от процесуалната допустимост на жалбата, обусловена от редовността й, при въведената факултативност на касационното обжалване, за да се допусне такова, следва да са удовлетворени допълнителните изисквания, регламентирани в чл. 280 ГПК. Жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор, да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото. Досежно този въпрос следва да е обоснован и изпълнен един или няколко от допълнителните критерии по чл. 280, ал.1, т. 1, 2 и 3 ГПК. В случая тези изисквания на закона са изпълнени по отношение на въпроса: „Земите, които не подлежат на възстановяване и върху които Държавата запазва правото си на собственост (съгласно чл. 10б, ал. 5 и чл. 24, ал.1 ЗСПЗЗ, включително и държавната собственост върху земите от бившите стопански дворове на организациите по пар. 12 от ПЗР и по пар. 29 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, върху които са разположени сгради и/или съоръжения от тяхното имущество, както и за незаети със сгради и съоръжения или прилежащи площи към тях, негодни за земеделско ползване и неподлежащи на възстановяване), произтича ли по силата на самия закон – „ex – lege”, или, правото на собственост за Държавата се поражда от момента на произнасяне, с решение на компетентната общинска служба земеделие по чл. 45, ал. 1 ППЗСПЗЗ вр. чл. 18ж, ал. 1 и чл. 27, ал. 1 ППЗСПЗЗ“ „Конститутивен или констативен е ефектът на решенията на ОСЗ (бивши поземлени комисии) по чл. 45, ал. 1 ППЗСПЗЗ вр. чл. 18ж, ал. 1 и чл. 27, ал. 1 ППЗСПЗЗ за установяване на земите останали държавна собственост и приложимо ли е към този вид решения тълкуването на закона, дадено в ТР № 1 по т. д. № 11/1997 г. на ОСГК на ВКС, относно решенията на ОСЗ, с които се възстановява правото на собственост на гражданите върху земеделски земи?“ В обжалваното решение тези въпроси са разрешени в противоречие с тяхното разрешаване с други решения, които нямат задължителен характер и по конкретно с Р №100/15.01.2015 г., по гр.д. №3142/2014 г. на Софийски апелативен съд и Р №681/02.11.2009, по гр.д. № 1154/2008 г. на ВКС, І г.о., постановено при усл. на пар.2,ал.3 ГПК във вр. чл.218а ГПК/ отм./, които решения са представени от касатора. С оглед на това по отношение на тях е изпълнено основанието по чл.. 280,ал.1,т.2 ГПК и на това основание касационното обжалване следва да се допусне. Доколкото е налице създадена съдебна практика, на която касаторът се позовава не е изпълнено визираното в изложението основание по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК. Същевременно решенията не съставляват задължителна практика, поради което не е изпълнено и другото посочено основание по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК. По изложените съображения въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване при усл. на чл. 280,ал.1,т.2 ГПК. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение