Определение № 60355 от 15.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1958/2021 г.

Образувано е по касационна жалба, подадена от А. А. Х. против решение № 260197 от 12.02.2021г. по гр.д.№ 711/2020 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 3048 от 01.08.2018 г. по гр.д. № 16688 /2017 г. по описа на Пловдивския районен съд. С последното е допусната съдебна делба на апартамент с идентификатор ..... и гараж с идентификатор ...., и двата обекта, находящи се в [населено място], ж.р.“Т.“, бл. ... В, вх... между А. Х. и И. Д. И. при равни квоти, като не е уважено възражението на А. Х. за частична трансформация на лични средства в придобиването на апартамента и гаража. В касационната жалба са наведени оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Конкретните оплаквания на касатора са свързани с това, че е неправилен извода, че не е доказано дарение на лични средства от родителите му, внесени от майка му директно по сметка на ЖСК, че не са обсъдени гласните доказателства заедно с приетото като доказателство тефтерче, авторството на записванията в което е доказано при второто въззивното разглеждане на делото, че не са изпълнени задължителните указания на ВКС по тълкуването и прилагането на процесуалния и материалния закон. Според касатора тези нарушение са довели до необосновани изводи, че не е доказана частична трансформация и относно квотите на страните. Претендира делбата да се допусне при квоти: 113 931.5 / 2 432 693 ид.ч. за И. Д. И. и 2 318 761.5 / 2 432 693 за него. В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК се навеждат основанията по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1. Обвързан ли въззивният съд от указанията на ВКС, произтичащи от постановеното отменително решение по прилагането и тълкуването на закона и от задължителната сила на указанията за прилагане на материалния закон? 2. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички относими и допустими доказателства, поотделно и в тяхната взаимна връзка и зависимост, отнесено към доводите и възраженията на страните? 3. За кого е дарено даденото от родителите на единия съпруг. Ответницата по касация оспорва касационната жалба и допускането до касация. Счита, че по поставените въпроси, съдът се е съобразил със съдебната практика, поради което не е налице основанието по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК, тъй като указанията по прилагането на материалния и процесуалния закон са изпълнени, а ВКС не дава такива за изводите от доказателствата, всички те са обсъдени. Относно формулираният материално правният въпрос, ответницата счита, че той не определя изхода от спора, защото не са доказани предпоставките на твърдяната частична трансформация – придобивна стойност на апартамента и гаража и еквивалентни на нея преводи от родителите на касатора, а тефтерчето, макар да съставлява неподписан частен документ не доказва тези предпоставки, защото фактите по делото установяват влагане на средства за изплащане на вноските към ЖСК и от трите семейства – на съпрузите и на родителите на всеки от тях. Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното: Производството е образувано по предявен иск за делба от И. Д. И. против А. А. Х. по отношение на апартамент и гараж. Страните са бивши съпрузи, чийто граждански брак е сключен на 07.09.1991 г. и е прекратен с развод на 26.03.2013 г. С н.а. № .... и двата от 01.10.1999 г., съпругът А. А. Х. е признат за собственик на процесните апартамент и гараж, построени от ЖСК „Полет 3“. Това доказано с констативните нот. актове обстоятелство е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване. Ищцата е претендирала делбата да се допусне при равни квоти. Ответника е заявил в отговора на исковата молба възражение по чл. 23, ал.2 СК за частична трансформация, като е твърдял, че за жилището и гаража са платени общо 2 432 639 лв., от които родителите му са внеси свои средства с дарствено намерение спрямо него 2 204 830 лв., а останалата част от цената била заплатена от средства на бившите съпрузи. Х. не е доказал придобивната стойност на обектите от ЖСК, а тя не е посочена в констативните нот. актове по чл. 35, ал.2 ЗЖСК. За доказване на твърдението си, касаторът е представил тефтерче, в което са обозначени на две страници в три колони пореден номер, дата и числа. То не е прието като доказателство по делото от РС и от въззивната инстанция при първото разглеждане на делото от Пловдивски окръжен съд. С решение № 26 от 09.04.2020 г. по гр.д.№ 1764/2019 г. на ВКС, І гр.о. е отменено първото въззивно решение. В отговор на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, ВКС е приел, че тефтерчето е частен неподписан документ и като такъв е годно допустимо доказателство по ГПК. Посочил е, че преценката му като доказателство се извършва по вътрешно убеждение на съда при съобразяване и преценка и на останалите доказателства и обстоятелства по делото, а проверката му може да се извърши чрез други доказателствени средства. Посочено е, че пълното доказване може да стане и чрез косвени доказателства. ВКС е приел, че тефтерчето като документ има значение за спора, поради което следва да бъде прието и обсъдено, заедно с останалите доказателства и да се изследва авторството му. Дадени са задължителни указания, въззивният съд да започне от подготвителното заседание по чл. 267 ГПК, като се произнесе по доказателствените искания във въззивната жалба, да обсъди доказателствата – тефтерчето, ведно с оригиналните преводни платежни документи и свидетелските показания във взаимната им връзка и доводите и възраженията във въззивната жалба. Указано е, че възражението за частична трансформация изисква конкретна преценка на размера на всяка една от посочените отделна вноска за придобиване на апартамента и гаража. ВКС е посочил неотносимите към спора обстоятелства и доказателства предвид предмета на иска. При второто въззивно разглеждан на делото, съдът е изпълнил указанията, свързани с произнасяне по доказателствените искания, приел е тефтерчето като доказателство, приетата СГр.Е е установила, че то е писано от майката на касатора, тя е разпитана като свидетел и е обяснила какво означават записванията в него. С обжалваното второ въззивно решение, по същество, въззивният съд е приел, че не се касае за „същинско дарение“ по смисъла на чл. 225-227 ЗЗД от родителите на А. Х., които той да е вложил в изплащане на апартамента, а за „непряко дарение, изразяващо се в частично изплащане на негово задължение. Приел е, че източниците на средства, с които е изплатен апартамента са освен такива, които са съпружеска имуществена общност /СИО/ и от родителите на всеки от съпрузите, но фактически преводите в банката ги е правила майката на касатора. Този извод е формиран след анализ на дадените от нея свидетелски показания. Въззивният съд е приел, че не съществува презумпция, че дарението, което роднините на единия съпруг правят за придобиване на вещ по време на брака възмездно е с намерение да бъде надарен само този съпруг. Приел е, че по делото не е доказано какви са конкретните дарения на суми и че от обстоятелствата не може да се установи, че дарението е само за него. Позовал се е на показанията на св. Т. и Д.. Обсъдени са показанията на св. Т. Х., която е правила отбелязвания в тефтерчето за всички изплатени вноски, а пари за тях и носел и сина й и той и казвал и източника на средства. Оспорен е периода на съставяне на тефтерчето. Записванията в него не са подписани. Съдът е приел, че нито тефтерчето, нито показанията на майката на касатора установяват намерение за дарение към бившия съпруг – неин син, а с оглед процеса сега се твърди, че вноските са правени за него. Следващият довод, за да се отхвърли възражението за трансформация е, че бившият съпруг не е приел дарението – сумите не са предавани на него, а са внасяни от майка му, не е бил известен, че се надарява и какви са точно размерите на сумите. За този извод, съдът се е позовал на решение № 727/23.111.2010 г. по гр.д.№ 978/2010 г. на ВКС, ІV гр.о. Относно указанията да се анализира всяка конкретна вноска, въззивният съд е обсъдил тефтерчето, което е приел, че то е неподписан частен свидетелстващ документ, но тъй като съдържа изгодни за касатора факти, то не доказва трансформация, т.е. не доказват какви точно вноски по размер са внеси родителите на бившия съпруг с дарствено намерение към него. С тези мотиви е потвърдено решението на РС. По първия въпрос се твърди противоречие с Решение № 143/17.02.2020 г. по т.д.№ 2703/2017 г. на ВКС, І гр.о. и решение № 141 от 23.06.2016 г. по гр.д.№ 15/2016 г. на ВКС, 3 гр.о. И в двете решения се прието, че указанията на касационната инстанция по тълкуването и прилагането на закона са задължителни при новото разглеждане на делото, като те обхващат както материалния така и процесуалиня закон. Въззивната инстанция не се е отклонила от тази практика. Указанията на съда по тълкуването на процесуалния закон при отговора на правния въпрос са спазени. По приложението на материалния закон, ВКС не е давал указания, тъй като такива не са били включени в отговора на правния въпрос. Съдът е цитирал приложима към казуса казуална съдебна практика на ВКС, но тя не съставлява задължително указания. Затова по първият въпрос не се допуска касационно обжалване. По втория въпрос, съдебната практика е последователна, че въззивната инстанция следва да обсъди относимите към спора доказателства и доводи на страните във връзка със заявеното във въззивната жалба и отговора към нея. От изложеното за съдържанието на въззивното решение е видно, че това изискване е спазено. Оригиналните вносни документи сочат като вносител касатора, но тъй като са направени по време на брака, не опровергават презумпцията на чл. 21, ал.3 СК дори да се приеме, че майката е подпълвала вносните бележки. В показанията си тя обяснява, че синът й е носел парични суми, за да ги внася тя, защото имала повече свободно време, а е установено, че родителите на бившата съпруга не са живели в Пловдив. Същата свидетелка обяснява, че сумите били както от тях, така и от сватовете и от съпрузите. Представени са ксерокопия от квитанции, в който като вносител е отразена майката Т. Х., но от тях не са представени оригиналите, въпреки задължението за това към представилата ги страна. Общият размер на внесената с тези квитанции сума е 99871 неденоминирани лв. и е незначителна по смисъла на чл. 23, ал.2 СК спрямо твърдяната придобивна цена на двата обекта. При приетото от въззивният съд за доказателствената сила на тефтерчето за установяване на заявеното възражение от касатора за частична трансформация и отразеното в оригиналните вносни бележки, че вносител е касатора, не се е налагало анализ на отразените цифри в него и съпоставянето им с вносните бележки. Отделно от това при недоказана придобивна цена на обектите, предмет на иска за делба е невъзможно да се прецени и еквивалентността на извършени плащания от трето лице с дарствено намерение към някой от съпрузите, което е необходимо, за да се докаже пълна или частична трансформация. В този смисъл не се констатира необсъждане на относими към спора доказателства и доводи, поради което по вторя въпрос не се допуска касационно обжалване. По третия въпрос: За кого е дарено даденото от родителите на единия съпруг, касатора се позовава на Решение № 727/23.11.2010 г. по гр.д.№ 987/2010 г. на ВКС, ІV гр.о. Това решение е цитирано и от въззивния съд. То разглежда казус, при който парични средства, набрани по жилищноспестовен влог са прехвърлени от родителите на единия съпруг на него по банков път. Прието е, че „когато е извършено безвъзмездно прехвърляне на правата чрез ДСК, то представлява дарение. Титулярът на правата след прехвърлянето е лицето, което се явява в положението на надарен. Тази дейност обаче е била нормативно регулирана - съгласно чл.19 ал.1 от НКДДСК (отм.), притежателят на жилищноспестовния влог може да прехвърли правата по него както на свой низходящ по права линия от първа степен, така й на негов съпруг (който се явява роднина по сватовство от втора степен). Правата по влога са делими – могат да се прехвърлят частично, включително може да се прехвърли целият влог по равно на низходящият и на съпруга му. Затова е прието, че „когато титулярът решава да прехвърли правата само на низходящият си, той очевидно цели да облагодетелства само единия от съпрузите, а не семейството като цяло. Ако другият съпруг твърди, че е подарено и нему или че прехвърлянето е възмездно, това са твърдения в негова доказателствена тежест…“. Настоящия казус не е такъв защото не са прехвърляни парични средства, натрупани по жилищноспестовен влог или дори от друг влог от партидата на родителите към партида на сина, а се касае до внасяни от майката на бившия съпруг средства, събирани от семейството на съпрузите и на родителите на всеки от тях. Всички оригинални вносни бележки са с вносител – съпруга А. Х.. Свидетелката Х. заявява, че това е нейния почерк, но това не доказва произхода на внесените средства и това, че са на нея и съпруга й. Самата тя обяснява, че синът й й носел на нея средствата тя да ги внася. Отметката в личното тефтерче на майката на касатора „нас“ не е достатъчна, за да докаже извънсемеен произход на средствата / конкретно собственост на родителите/, внасянето им по сметка на ЖСК и дарственото намерение към касатора и само към него дори да се преценяват заедно със свидетелските показания на авторката на тези отметки – майка на касотра. Предвид изложеното, цитираното от касатора решение не е по аналогичен казус и не доказва основанието по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК, т.е. и по този материлано правен въпрос не е налице основание за допускане до касация. По изложените съображения не се допуска касационно обжалване, Съобразно този резултат, на ответницата по касация следва да се присъдят претендираните от нея деловодни разноски в доказаният с договорът за правна помощ размер 600 лв., за които е отразено, че са изплатени в брой. поради което Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение