Определение № 4315 от 10.09.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3282/2025 г.

Производството е по чл. 288 във вр. с чл. 280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Община Аксаково, против решение № 337 от 27.03.2025 г. по в. гр. д. № 55/2025 г. по описа на Окръжен съд - Варна, с което е потвърдено първоинстанционно решение по гр. д. № 9200/2023 г. на Районен съд - Варна с отхвърлен отрицателен установителен иск за собственост с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска отмяна на решението. Претендира разноски.

Обосновава искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, като навежда специалните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК, при формулиране на следните правни въпроси:

1. Когато съдебното решение, с което е признато правото на възстановяване на земеделски земи в полза на правоимащите е представено в Общинска служба „Земеделие“ (ОСЗ) след обнародване в Държавен вестник на обявление, че е изготвен проект на плана за земеразделяне, поради което собствениците имат право на обезщетение по тяхно искане с равностойни земи от общинския поземлен фонд по реда на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, то следва ли възстановяването на определените със съдебното решение по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ земеделски земи да се извърши в нови реални граници – с план за земеразделяне, или задължително е необходимо възстановяването на земеделски земи да се извърши въз основа на план за обезщетение, изработен за територията на общината върху определените за обезщетяване имоти от общинския и държавен поземлен фонд. Поддържа, че по този въпрос е налице специалната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, поради липса на съдебна практика по въпросите, свързани с приложението и тълкуването на нормите на чл. 10б, ал. 2 ЗСПЗЗ, чл. 19а ЗСПЗЗ, чл. 18д и чл. 19, ал. 8 и сл. ППЗСПЗЗ;

2. Достатъчно ли е за да се приеме, че е налице равностойност на възстановените земи по смисъла на пар. 1к ДР ППЗСПЗЗ само приблизително съвпадение по площ на възстановените имоти и съгласие на правоимащите с местонахождението на реституираните имоти, за да се приеме, че не се опорочава реституционната процедура, в която е постановено решението на ОСЗ за възстановяване. Твърди се хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК поради липса на съдебна практика относно приложението и тълкуването на нормите на пар. 1к ДР ППЗСПЗЗ, както и на Наредба за реда за определяне на цени на земеделски земи, приета с ПМС № 118 от 26.05.1998 г., които в тази част се посочва, че са неясни и се нуждаят от тълкуване;

3. Материално законосъобразно ли е решение на ОСЗ, определящо за възстановяване чрез план за земеразделяне на равностойна по количество и качество земя, когато същото не е предпоставено от предетапно решение в рамките на обезщетителна процедура. Посочва се наличие на хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС, обективирана в решение № 129 от 07.11.2019 г. по гр. д. № 3187/2018 г. на ВКС, І г. о., и

4. При упражняване на косвения съдебен контрол върху индивидуален административен акт следва ли съдът да съобрази практиката на ВАС. По този въпрос се твърди наличие на специалната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като са изложени съображения, че въззивният съд не е съобразил практиката на Върховния административен съд, а именно: решение № 10211 от 25.10.2007 г. по адм. д. № 6353/2007 г. на ВАС, решение № 16757 от 19.12.2011 г. по адм. д. № 3770/ 2011 г. на ВАС и решение № 6758 от 09.03.2015 г. по адм. д. № 13824/2014 г. на ВАС.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответниците по касационната жалба - Д. Ж. Д., И. С. Г., Я. Г. Г., П. Г. Т., Г. Я. Г., Н. Ж. Д., Л. Ц. М. и С. Ц. К., чрез процесуалния им представител, в който излагат съображения за липса на поддържаните в нея основания за допускане до касационен контрол на въззивното решение, а при евентуалност - за неоснователност на касационната жалба. Претендират разноски.

След образуване на касационното производство ответникът Н. Ж. Д. е починал и тъй като негов наследник по закон е единствено ответникът Д. Ж. Д. (видно от удостоверение за наследници от 30.06.2026, представено заедно с препис-извлечение от акт за смърт с нарочна молба), който участва в производството на самостоятелно основание, последният по арг. от чл. 227 ГПК встъпва в правата на починалия ответник (негов брат).

Върховният касационен съд, състав на Второ г. о., като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл. 280 ГПК, поддържани в изложението, констатира следното:

Касационната жалба е редовна и допустима. Подадена е от надлежна страна, чрез пълномощник с редовно учредена по производството представителна власт, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 от ГПК.

С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционно решение № 3705 от 23.10.2024 г. по гр. д. № 9200/2023 г. по описа на Районен съд – Варна (РС – Варна), с което е отхвърлен предявеният от Община Аксаково против Д. Ж. Д., Н. Ж. Д., Л. Ц. М., С. Ц. К. и Г. Я. Г., последният починал в хода на въззивното производство и заместен от конституираните негови наследници И. С. Г., Я. Г. Г. и П. Г. Т., отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за установено, че последните не са собственици на следните недвижими имоти в землището на [населено място]:

1. поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в землището на [населено място], м. „К.“, с площ от 3 230 кв. м (съответстващ на имот по КВС № *), при граници: имоти с идентификатори *, *, *, *, * и *;

2. поземлен имот с идентификатор № ***, находящ се в землището на [населено място], м. „К.“, с площ от 2 523 кв. м, (съответстващ на имот по КВС № *), при граници: имоти с идентификатори *, *, *, *, * и *;

3. поземлен имот с идентификатор № ***, находящ се в землището на [населено място], м. „К.“, с площ 11 016 кв. м (съответстващ на имот по КВС № *), при граници: имоти с идентификатори *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, * и *;

4. поземлен имот с идентификатор № ***, находящ се в землището на [населено място], м. „К.“, с площ 3 000 кв. м (съответстващ на имот по КВС № *), при граници: имоти с идентификатори *, *, *, *, *, * и ***;

5. поземлен имот с идентификатор № ***, находящ се в землището на [населено място], м. „К.“, с площ 1 126 кв. м (съответстващ на имот по КВС № *), при граници: имоти с идентификатори *, *, *, *, * и *;

6. поземлен имот с идентификатор № ***, находящ се в землището на [населено място], м. „К.“, с площ 199 кв. м (съответстващ на имот по КВС № *), при граници: имоти с идентификатори *, *, * и *;

7. поземлен имот с идентификатор № ***, находящ се в землището на [населено място], м. „К.“, с площ 6 941 кв. м (съответстващ на имот по КВС № *), при граници: имоти с идентификатори *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, * и *;

8. поземлен имот с идентификатор № ***, находящ се в землището на [населено място], м. „К.“, с площ 2 517 кв. м (съответстващ на имот по КВС № *), при граници: имоти с идентификатори *, *, *, *, *, *, *, * и ***;

9. поземлен имот с идентификатор № ***, находящ се в землището на [населено място], м. „К.“, с площ 3 531 кв. м (номер по КВС *), при граници: имоти с идентификатори *, *, *, * и ***, и

10. поземлен имот с идентификатор № ***, находящ се в землището на [населено място], м. „*“, с площ 2 519 кв. м (съответстващ на имот по КВС № *), при граници: имоти с идентификатори *, *, *, * и ***.

За да постанови решението, въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че с влязло в законна сила на 08.05.2008 г. решение № 1137 от 04.04.2008 г. по гр. д. № 3066/2007 г. на РС - Варна е прието за установено по отношение на ОСЗГ - Аксаково, при участието на Община Аксаково, че наследниците на Г. Г. П., б. ж. на [населено място], общ. Аксаково, имат право да възстановят собствеността върху следните недвижими имоти в землището на [населено място], общ. Аксаково: 1) нива с площ от 6.6 дка, находяща се в местност „К. К.“; 2) нива с площ от 7.6 дка, находяща се в местност „Т. п.“; 3) нива с площ от 2.9 дка, представляваща част от една цяла нива с площ от 5.9 дка, находяща се в местност „К.“; 4) нива с площ от 3.3 дка, находяща се в местност „К.“; 5) нива с площ от 4.8 дка, находяща се в местност „Е.“; 6.) нива с площ от 9.2 дка, находяща се в местност „К.“; 7) нива с площ от 4.4 дка, находяща се в местност „Я. п.“; 8) нива с площ от 5.8 дка, находяща се в местност „Ю.“; 9) нива с площ от 11.5 дка, находяща се в местност „Я. т.“; 10) нива с площ 4.5 дка находяща се в местност „М. Т.“, и 11) нива с площ от 23.7 дка, находяща се в местност „Ч. г.“, на основание чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ. С молба вх. № 3565 от 29.07.2008 г. (л. 252 - 253) Г. Я. Г. е сезирал началника на ОСЗГ при Община Аксаково с искане да бъде изпълнено посоченото съдебно решение и на наследниците да бъде възстановено правото на собственост върху посочените имоти, при условията на чл. 11, ал. 4 ЗСПЗЗ, като бъдат настанени по възможност върху земи по чл. 19, ал. 4, т. 2 ЗСПЗЗ в землището, в което наследодателят им е имал имоти. Съгласно протокол № 14759 от 17.10.2008 г., на основание чл. 18ж, ал. 2 ППЗСПЗЗ, ОСЗ - Аксаково е признала и определила за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи с план за земеразделяне на посочените в решението имоти с посочена за възстановяване обща площ от 84.300 дка, при условията на чл. 15, ал. 2 ЗСПЗЗ. В мотивите на решението е отразено, че имотите попадат под разпоредбата на чл. 25, ал. 3 ППЗСПЗЗ и се възстановяват по реда на чл. 19 или чл. 10б ЗСПЗЗ. С последваща молба вх. № 5667 от 23.12.2008 г. (л. 270) Г. Я. Г. е поискал от ОСЗГ - Аксаково да бъде настанен на имоти, находящи се в землището на [населено място] и [населено място], общ. Аксаково, както следва: 1) ПИ № , м. „К.“, с площ от 8.086 дка; 2) ПИ № , м. „К.“, с площ от 2.784 дка; 3) ПИ № , м. „К.“, с площ от 3.734 дка; 4) ПИ № , м. „К.“, с площ от 1.126 дка; 5) ПИ № , м. „К.“, с площ от 0.392 дка; 6) ПИ № , м. „К.“, с площ от 3.198 дка; 7) ПИ № , м. „К.“, с площ от 2.523 дка; 8) ПИ № , м. „К.“, с площ от 14.017 дка; 9) ПИ № , м. „О. р.“, с площ от 46 дка, и 10) ПИ № , м. „К. п.“, с площ от 2.518 дка. С решение № 23/27а от 12.01.2009 г. за определяне на имотите, предоставени като обезщетение със земи от държавния (общинския) поземлен фонд в землището на [населено място], общ. Аксаково, ОСЗ - Аксаково е предоставила на наследниците на Г. Г. П. правото на собственост върху земи с обща площ 38.454 дка, както следва: 1) изоставена нива с площ от 2.520 дка, находяща се в местност „К. п.“, десета категория, представляваща имот № * по плана за земеразделяне; 2) изоставена нива с площ от 8.086 дка, находяща се в местност „К.“, десета категория, представляваща имот № * по плана за земеразделяне; 3) изоставена нива с площ от 2.784 дка, находяща се в местност „К.“, десета категория, представляваща имот № * по плана за земеразделяне; 4) изоставена нива с площ от 3.734 дка, находяща се в местност „К.“, седма категория, представляваща имот № * по плана за земеразделяне; 5) изоставена нива с площ от 1.126 дка, находяща се в местност „К.“, седма категория, представляваща имот № * по плана за земеразделяне; 6) изоставена нива с площ от 0.392 дка, находяща се в местност „К.“, седма категория, представляваща имот № *; 7) изоставена нива с площ от 3.273 дка, находяща се в местност „К.“, десета категория, представляваща имот № * по плана за земеразделяне; 8) изоставена нива с площ от 2.523 дка, находяща се в местност „К.“, десета категория, представляваща имот № * по плана за земеразделяне, и 9) изоставена нива с площ от 14.017 дка, находяща се в местност „К.“, десета категория, представляваща имот № * по плана за земеразделяне. Неразделна част от решението са заверени скици на посочените имоти с № № *, *, *, *, *, *, *, *, *. С решение № 23/27а от 12.01.2009 г. за определяне на имотите, предоставени като обезщетение със земи от държавния (общинския) поземлен фонд в землището на [населено място], общ. Аксаково (л. 288), ОСЗ - Аксаково е предоставила на наследниците на Г. Г. П. и правото на собственост върху изоставена нива от 46.000 дка, находяща се в местност „О. р.“, седма категория, представляваща имот № * по плана за земеразделяне. Решението е придружено със скица на имот № *, представляваща неразделна част от него. На 21.01.2009 г. наследниците на Г. Г. П. са въведени във владение на имотите, описани в решенията на ОСЗ - Аксаково, съгласно съставените 2 бр. протоколи с № М789 (л. 277, 290).

С протоколно решение № 3 от 12.05.2009 г. (л. 104) на нарочна комисия по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ, назначена със заповед № РД-09-253 от 01.12.2008 г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ - Варна, са определени имотите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ по землища за [община] съгласно приложения № 1 към решението, вкл. и за земите в землище К. (л. 107). Съдът е приел за установено, че ответниците Г. Я. Г., Д. Ж. Д., Н. Ж. Д., Л. Ц. М. и С. Ц. К. са наследници на Г. Г. П. (починал 1967 г.), а последният е наследник (син) на Г. П. (починал 1927 г.) и П. Г. П. (починала 1934 г.). От приетото заключение на допуснатата съдебно-техническа експертиза (л. 137 и сл.) съдът приел, че за процесните имоти е в сила КККР със заповед за одобрение № 300-5-74 от 15.09.2003 г. и заповед № РД-18-96 от 28.12.2015 г. на изпълнителния директор на Агенция по кадастъра. Посочено е, че е налице пълна идентичност между процесните ПИ с идентификатори № № * и * по действаща КК и посочените в реституционното решение стари поземлени имоти с № № * и *. За останалите посочени в решението имоти е налице промяна, отразена в изготвените комбинирани скици за ПИ с идентификатори № № *** (* стар), *** (* стар), *** (*стар), *** (* стар), *** (* стар), *** (* стар), *** (* стар) и *** (* стар). Прието е за установено, че за земите в м. „К.“ липсват данни да е одобрен план за земеразделяне, като същите към момента на одобряване на плана за земеразделяне на [населено място] през 1999 г. и на [населено място] през 2000 г. са попадали в землището на [населено място] и едва през 2003 г. са прехвърлени към землището на [населено място] въз основа на съдебно решение № 895 от 20.06.2003 г. на ВКС. Съгласно заключението не е налице идентичност между имотите, посочени в решение № 1137 от 04.04.2008 г. по гр. д. № 3066/2006 г. на РС - Варна, всички находящи се в землището на [населено място], и тези, възстановени с решение № 23/27а от 12.01.2009 г. на ОСЗ - Аксаково, намиращи се в землището на [населено място]. От допълнителното заключение се изяснявало, че съгласно приложение № 1 към протоколно решение № 3 от 12.05.2009 г. на комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ като земи - общинска собственост в землището на [населено място], са определени ниви по КВС в масиви 10, 14, 15, 16, 17, 19, 20, 21, 22, 27, 29, 30, 31, 33, 35, 37, 51, 52, 55, 58, 61, 63, 65, 66. Имотите - предмет на решението на РС - Варна, попадали в следните масиви по КВС, където са налице следните земи – общинска собственост от фонда, а именно:

• нива с площ от 6.6 дка в местност „К. К.“ попада в масив 31, където съгласно решението на комисията общинска собственост по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ са имоти * (22 421 кв. м), *, *, *, *, * и *;

• нива с площ от 7.6 дка в местност „Т. п.“ попада в масив 42, където съгласно решението на комисията няма земи - общинска собственост по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ;

• нива с площ от 2.9 дка, като част от нива с обща площ от 5.9 дка в местност „К.“, попада в масив 27, където съгласно решението на комисията общинска собственост по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ е имот * с площ от 1.584 дка;

• нива с площ от 3.3 дка в местност „К.“ попада в масив 17, където съгласно решението на комисията общинска собственост по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ са имоти * с площ от 6.502 дка, както и имоти *, *, *, *, *, *, * с начин на трайно ползване нива или лозе, а освен това има пасища, мери и други имоти (около 44), посочени в приложението към решението;

• нива с площ от 4.8 дка в местност „Е.“ попада в масив 17, където съгласно решението на комисията общинска собственост по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ са имоти * с площ от 1.597 дка и имот * с площ от 5.917 дка;

• нива с площ от 9.2 дка в местност „К.“ попада в масив 47, където съгласно решението на комисията няма земи - общинска собственост по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ;

• нива с площ от 4.4 дка в местност „Я. п.“ попада в масив 56, където съгласно решението на комисията няма земи - общинска собственост по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ;

• нива с площ от 5.8 дка в местност „Ю.“ попада в масив 58, където съгласно решението на комисията общинска собственост по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ са имоти * с площ от 6.543 дка и имоти *, *, *, * и *;

• нива с площ от 11.5 дка в местност „Я. т.“ попада в масив 53, където съгласно решението на комисията няма земи - общинска собственост по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ, и

• нива с площ от 23.7 дка в местност „Ч. г.“ попада в масив 42, където съгласно решението на комисията няма земи - общинска собственост по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ.

Въззивният съд е посочил, че ищецът основава правото си на собственост върху процесните имоти на чл. 19 ЗСПЗЗ в редакциите, действали до изменението с ДВ - бр. 13 от 2007 г. Ответниците установили придобиването на правото на собственост върху процесните имоти по силата на приключила в тяхна полза земеделска реституция - решение № 23/27а от 12.01.2009 г. на ОСЗ - Аксаково (формално две решения с този номер и дата, но за имоти в две землища), с което са определени за възстановяване 9 бр. изоставени ниви с обща площ 38.454 дка в землището на [населено място], общ. Аксаково, и една изоставена нива с площ 46.000 дка в землището на [населено място], общ. Аксаково.

Спорният по делото въпрос въззивният съд е счел, че се свежда до материалната законосъобразност на реституционното решение, оспорена от ищеца с възражение за допуснати нарушения на ЗСПЗЗ, предвид несъответствието по местонахождение и площ на имотите, посочени в съдебното решение по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ, и възстановените такива. При упражняването на косвен съдебен контрол върху решението на административния орган, съдът се позовал на задължителните указания, дадени в т. 3 от Тълкувателно решение № 2 от 25.VI.1996 г. по гр. д. № 2/96 г. на ОСГК на ВКС, съгласно които предмет на иска по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ е правото на възстановяване на собствеността върху земеделските земи; със съдебното решение се признава или отрича това право, а самото възстановяване се извършва от Общинската поземлена комисия по местонахождение на имота, с оглед ролята й на единствен орган, овластен да се произнася по възстановяването. Посочил е, че на основание чл. 11, ал. 2, изр. последно ЗСПЗЗ именно поземлената комисия има правомощието да определи и земите, върху които се възстановява собствеността, при спазване изискванията на закона. Посочено е във въззивното решение, че според чл. 11, ал. 4 ЗСПЗЗ (ред. изм. - ДВ, бр. 43 от 2008 г., действаща към момента на постановяване на решението на ОСЗ), когато съдебното решение е представено в общинската служба по земеделие след обнародването в „Държавен вестник“ на обявлението, че е изготвен проект на плана за земеразделяне, собственикът се обезщетява при условията и по реда на чл. 10б, ако не може да бъде обезщетен със земите по чл. 19. В този смисъл е и чл. 21, ал. 3 ППЗСПЗЗ (ред. изм. - ДВ, бр. 31 от 2003 г.). Въззивният съд е приел, че настоящият случай попада в приложното поле на цитираната норма, доколкото съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза планът за земеразделяне на [населено място], където са се намирали подлежащите на реституция земи, е одобрен през 1999 г., а съдебното решение, с което е признато правото на възстановяване, е от 2008 г. Разяснил е, че съгласно чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ (ред. изм. - ДВ, бр. 43 от 2008 г.), при невъзможност за възстановяване на собствеността в съществуващи или възстановими стари граници, собствениците имат право на обезщетение по тяхно искане с равностойни земи от общинския поземлен фонд. Съдът е посочил, че съгласно пар. 1к ДР ППЗСПЗЗ това са земи с равни стойности за декар, определени по реда на Наредба за реда за определяне на цени на земеделските земи, приета с ПМС № 118 от 26.05.1998 г. Прието е, че в съответствие с чл. 17, ал. 1 ЗСПЗЗ (ред. изм. - ДВ, бр. 43 от 2008 г.) възстановяването на правото на собственост върху земеделски земи в нови реални граници се извършва върху равностойни по количество и качество земи, съответно намалени в случаите на чл. 15, ал. 3 ЗСПЗЗ по възможност в местностите, където са се намирали имотите на заявителите, притежавани и преди образуване на трудовокооперативни земеделски стопанства, държавни земеделски стопанства или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации. Новите реални граници се определят с плана за земеразделянето. Възстановяването на собствеността се извършва с решение на общинската служба по земеделие въз основа на влезлия в сила план за земеразделяне. Въззивният съд е посочил и че изискванията към плана за земеразделяне са определени в чл. 23а ППЗСЗПП, сред които и собственикът да получи равностойна по количество и качество земя по възможност в местностите, където са се намирали имотите му, като в случаите, когато отделен собственик има земи в една и съща местност, те се предоставят на едно място. Последното изискване е регламентирано и в чл. 17, ал. 5 ЗСПЗЗ. От анализа на цитираните разпоредби въззивната инстанция е направила извод, че възстановяването на собствеността в нови реални граници с план за земеразделяне се извършва чрез предоставяне на правоимащите на равностойна по количество и качество земя, като точното ѝ местонахождение не е задължително да съвпада с това на притежаваните преди колективизацията земи (за разлика от възстановяването в съществуващи или възстановими на терена стари реални граници). Въз основа на това въззивният съд е приел, че в разглеждания случай възстановяването на определените със съдебното решение по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ земеделски земи, намиращи се в посочените местности в землището на [населено място], е следвало да се извърши в нови реални граници - с план за земеразделяне. Доколкото по делото е установено, че в масиви 42, 47, 53 и 56 в землището на [населено място] (където попадат пет от подлежащите на възстановяване общо единадесет броя ниви с обща площ 56.4 дка) липсват свободни земи - общинска собственост по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ, и няма данни дали наличните свободни земи от фонда в същото землище (но в други масиви) са равностойни на притежаваните от наследодателя на ответниците преди колективизацията, въззивната инстанция е счела, че възстановяването на равностойни земи в друго землище не опорочава реституционната процедура. Приела е, че общата площ на възстановените имоти (84.454 дка) почти е съвпадала с тази по изпълняваното съдебно решение (84.300 дка), като са реституирани изоставени ниви десета и седма категория. Голяма част тези земи се намирали на едно място (35.935 дка в местност „К.“ и 46 дка в местност „О. р.“), което е изцяло в изпълнение на изискванията на чл. 17, ал. 5 ЗСПЗЗ и чл. 23а ППЗСЗПП. Констатирано е още, че правоимащите са изразили съгласие с местонахождението на реституираните имоти, като сами са заявили желание за настаняване в тях. Ето защо при упражнения косвен съдебен контрол въззивният съд не е установил нарушение на законоустановените правила за възстановяване чрез плана за земеразделяне на равностойна по количество и качество земя, което да обоснове положителен извод за материална незаконосъобразност на оспореното решение на ОЗС - Аксаково.

Съдът е констатирал, че последното решение е придружено със скици на възстановените имоти, съответно същите са били индивидуализирани надлежно и административният акт е породил своето конститутивно действие. Поради това реституционната процедура е завършена и ответниците са се легитимирали въз основа на нея като собственици на процесните имоти. С оглед на тези мотиви предявеният срещу тях отрицателен установителен иск е приет за неоснователен. Поради съвпадение на крайните изводи на двете инстанции, въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение.

При тези мотиви в обжалваното въззивно решение е налице поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за неговото допускане до касационно обжалване по повдигнатия трети въпрос, който касае процедурата по обезщетяване с равностойни земи от общинския поземлен фонд. Налице е специалната предпоставка за допускане до касационно обжалване за проверка съответствието на обжалваното въззивно решение по този въпрос с разрешението, дадено в решение № 129 от 07.11.2019 г. по гр. д. № 3187/2018 г. на ВКС, І г. о.

Тъй като обжалваното въззивното решение се допуска до касационен контрол, жалбоподателят дължи държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 127.82 евро (равностойност на 250 лева) - арг. от чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

По изложените съображения Върховен касационен съд, състав на Второ г. о.