Определение № 6001 от 19.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2567/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Уърлд Гейм“ ЕООД със седалище в [населено място], подадена чрез адв. М. С., срещу решение № 5012 от 02.10.2023 г. по в. гр. дело № 4985/2023 г. на Софийски градски съд. С него е потвърдено решение от 24.10.2022 г. по гр. д. № 1896/2022 г. на Софийски районен съд, с което са уважени предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ на А. Д. М. за признаване за незаконно и отмяна на неговото уволнение, предприето на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ със заповед № 444/15.11.2021 г. на работодателя, както и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност. Работодателя е осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 10 740,84 лв.,представляваща обезщетение за оставането му без работа поради уволнението за периода 15.11.2021 г.-15.05.2022 г., на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225 КТ. Прието е за установено по делото, че между страните в настоящото производство е възникнало безсрочно трудово правоотношение по силата на трудов договор, сключен на 01.07.2020 г., като ищецът е заемал длъжността „техник електронна техника“ при ответника. По реда на чл. 329, ал. 1 КТ е сформирана комисия със Заповед № 104 А-О/01.10.2021 г. на управителя на дружеството, която да извърши подбор между служителите заемащи горепосочената длъжност.Въз основа на представения от комисията протокол от 07.10.2021 г. работодателят, представляван от законния си представител, е упражнил право да прекрати трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ, поради намаляване на обемана работа. По делото са изслушани свидетелски показания на част от членовете на комисията и на единствения останал работник на длъжността„техник електронна техника“. Те заявяват, че в следствие на наложените противоепидемични мерки обема на работата в дружеството на ответника е намалял, поради което се е наложило на заеманата длъжност да остане само един работник. За да отмени уволнението въззивният съд е приел, че констатацията на управляващия орган за намаления обем на работата не е достатъчна да докаже правопораждащия факт.В мотивите на обжалвания акт се посочва, че законосъобразността на уволнението при намаляване на обема по чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ изисква да е намаляла работата, с чието изпълнение пряко е свързана трудовата функция на уволнения работник/служител.Съдът посочва, че при това основание за уволнение трябва да бъде изследван въпросът как се отнася намаляването на обема на работата към конкретната дейност, осъществяване чрез определени трудови функции От приетите по делото доказателства съдебния състав е приел за установено, че въведените противоепидемични мерки са оказали влияние върху заетостта на пряко заетите с игралните зали служители, но това не се отнася за работата на видео отдела. Организацията на работата в ответното дружество била такава, че се е осъществявало 24 часово наблюдение.В подкрепа на тези изводи съда е отбелязал, че ищецът е назначен на работа след въвеждането на първите и най-ограничителни мерки,както и факта, че няколко месеца преди уволнението размерът на трудовото му възнаграждение е бил увеличен. С оглед на тези си изводи въззивният съд е преценил уволнението като незаконосъобразно, а предявените по реда на чл. 344, ал. 1 КТ искове за основателни и е потвърдил първоинстанционното решение. В касационната жалба касаторът оспорва решаващите изводи на съда, като заявява, че въззивното решение е неправилно, отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК. Във връзка с основанията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване се позовава единствено на предпоставките по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК – очевидна неправилност. Твърди се, че изводите на въззивната инстанция,че работодателят не е доказал съществуването на обективна връзка между намаляването на обема на работа на дружеството и изпълняваната от ищеца длъжност са необосновани. Ответникът по жалбата А. Д. М., чрез адв. Р. Н., заявява в писмен отговор, че същата не обективира изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, а разгледана по същество е неоснователна. Претендира разноски. След преценка на изложените обстоятелства, Върховен касационен съд, III г. о., счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Не се констатира въззивното решение да е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл трето ГПК. Като самостоятелно основание за допускане до касационен контрол тази квалифицираща степен на порочност е изводима от съдържанието на въззивни решения, при които законът е приложен в неговия противоположен, несъществуващ или отменен смисъл, нарушени са основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, или видимо от мотивите на съдебното решение се касае за явно и грубо нарушаване на основните логически, опитни правила при формиране на решаващи изводи на съда, а това не се констатира от Върховен касационен съд в настоящия случай. Приложимото право се съдържа в нормите, изтъкнати в решението и основополагащите за процеса правила са спазени. При приетите за установени фактически констатации относно правнорелевантните факти решаващите изводи на съда по предмета на спора са логични и съобразени с установената съдебна практика по приложението на Кодекса на труда. От мотивите към обжалваното решение е видно, че съдебният състав е извършил самостоятелна преценка на доказателствата и е формирал разрешението си по спорния предмет след обсъждане на всички доводи на страните.При констатация за неустановеност на твърдяното от работодателя намаляване на обема на работа, свързано с изпълняваните от ищеца трудови функции, следва да се приеме, че за него не е налице правото да предприеме уволнение на основанието по чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ. В този смисъл е и константната съдебна практика обективирана в решение № 703 от 17.11.2010 г. по гр.д.№ 90/2010 г. на ВКС, III г.о., решение № 29 от 08.02.2011 г. по гр.д.№ 265/2010 г. на ВКС, IV г.о., решение № 270 от 02.06.2011 г. по гр.д.№ 1661/2010 г. на ВКС, IV г.о. и др. Касаторът не е изложил доводи за наличие на предпоставки за допускане на касационното обжалване в приложното поле на някоя от хипотезите по чл. 280, ал. 1 ГПК, нито е формулирал конкретен правен въпрос от значение за изхода на делото по смисъла задължителните указания, дадени с т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 год., ОСГТК. При това положение, след като очевидна неправилност на въззивното решение не се констатира, същото не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. В полза на ответника по жалбата следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция, установени в размер на 1 200 лв. съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 07.03.2024 г. Предвид гореизложеното, ВКС, състав на III г. о.