Определение № 41 от 20.01.2021 г. на ВКС по т. д. № 557/2020 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. С. К. срещу решение №245 от 12.11.2019г. по в.т.д. №399/2019г. на Варненски апелативен съд, ТО. С него е потвърдено решение № 223 от 15.03.2019 г., постановено по т. д. № 578/2018 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е отхвърлен искът на М. С. К. за осъждане на С. И. Р. да заплати сумата от 55 000 лева, дължима по запис на заповед от 10.09.2015 г., с падеж – 16.11.2015 г., за което вземане е издадена заповед по чл. 417, т. 9 /нов т. 10/ от ГПК по ч. гр. д.№18407/2017г. по описа на Варненския районен съд, на основание чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415 от ГПК. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно и необосновано. Жалбоподателката поддържа, че решението е постановено още с доклада на съда, обективиран в определение №473/03.07.2019г., без да се спазят задълженията на въззивната инстанция да разгледа всички оплаквания във въззивната жалба. Твърди, че не е допуснато събиране на доказателства, относими към дадените от свидетелите показания, а именно записи от предизборни срещи, телевизионни репортажи, фактури, които установяват изпълнението на задълженията й по консултантския договор. Прави оплаквания, че съдът не е обсъдил обстоятелството, че ответникът е заплатил част от цената след сключване на договора и не е направил никакъв опит да го прекрати поради неизпълнение преди изтичане на срока му, което жалбоподателката счита за конклудентно действие по приемане на извършената от нея работа. Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. Касационната жалбоподателка поддържа, че съдът се е произнесъл по следните материалноправни и процесуалноправни въпроси, обуславящи изхода на спора: 1. Съществува ли задължение на въззивния съд да обсъди всички събрани доказателства и да изложи конкретни мотиви по всяко релевантно за спора доказателство в кориците на делото? 2. Неправилност на преценката на първа и втора съдебна инстанция за постановяване на решение при нарушение на тълкуването на общата воля на страните? 3. Правилно ли въззивният съд е обсъдил всички доводи в доклада, предхождащ първо по ред съдебно заседание, без да анализира извършените от ответника по иска конклудентни действия по приемане на извършената работа и обстоятелството, че в договора не е уговорен резултат, което от своя страна би могло да сочи на предубеденост на съдебния състав? Поддържа, че всички въпроси предоставят възможност и за нов прочит на съдебната практика на ВКС, с което са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Позовава се и на очевидна неправилност на обжалваното решение. Ответникът по касация С. И. Р. изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за безспорно установена връзката на посоченото от ответника каузално правоотношение, породено от консултантския договор от 10.09.2015г., с процесния запис на заповед, издаден на същата дата, поради което възраженията, основани на това правоотношение, биха имали за последица погасяването на задължението по менителничния ефект. С оглед на съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдебният състав на Варненски апелативен съд е намерил за недоказано пълното изпълнение на задълженията на изпълнителя по консултантския договор, по който е издаден записът на заповед от 10.09.2015г. Предвид горното е отхвърлил като неоснователен предявения положителен установителен иск за установяване на задължението по процесния запис на заповед. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение. Първият поставен от касационната жалбоподателка процесуалноправен въпрос е обуславящ за изхода на спора, но не е налице селективната предпоставка по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК, на която жалбоподателката се позовава. Съгласно задължителните разяснения в ТР №1/09.12.2013г. по тълк. дело №1/2013г. на ОСГТК на ВКС, както и постоянната практика на ВКС целта на въззивното производство е повторно разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на въззивната инстанция, аналогично на първата, е свързана с установяване релевантната фактическа обстановка, твърдяна от страните като осъществила се, чрез събиране, анализ и кредитиране на доказателствата и с подвеждане на доказаните факти под приложимата към тях материалноправна норма. Въззивният съд е задължен да мотивира решението си, като изложи свои изводи по съществото на спора, произнасяйки се и по всички поддържани във въззивната жалба и отговора защитни доводи и възражения на страните /решение № 183/21.11.2018 г. по т.д. №542/2018г. на ВКС, I т.о., решение №93/27.11.2020г. по т.д. №2013/2019г. на ВКС, I т.о., решение №125/15.01.2020г. по т.д. №1204/2018г. на ВКС, II т.о., решение №240/15.01.2019г. по т.д. №518/2018г. на ВКС, I т.о., решение №209/20.02.2018г. по т.д. №1096/2017г. на ВКС, I т.о., решение №112/28.10.2020г. по т.д. №2029/2019г. на ВКС, I т.о./. В този смисъл е и решение №210/09.02.2018г. по т.д. № 1115/2017 г. на ВКС, I т.о., в което е прието, че само след цялостна преценка на доказателствения материал – поотделно и в съвкупност, съдът, като приложи и последиците на тежестта на доказване в гражданския процес, може да посочи кои факти намира за установени и кои за недоказани. Обжалваното въззивно решение е постановено при обсъждане на доводите и възраженията на страните и на доказателствения материал в пълнота, поради което е изцяло съобразено със сочената практика на ВКС. Наличието на практика на ВКС, с която въззивното решение е съобразено, изключва соченото от жалбоподателката допълнителното основание за достъп до касация по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. Вторият въпрос съставлява твърдение за неправилна преценка на съда при тълкуване на общата воля на страните, а не въпрос по тълкуване на процесуалноправна или материалноправна норма, приложима към спора, съответно не отговаря на общия критерий за допускане на касационно обжалване. Правилността на изводите, до които съдът е достигнал въз основа на преценка на съдържанието на представените по делото писмени доказателства и действията на страните, не се обхваща от приложното поле на касационното обжалване. Според задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, въпросите, които имат значение за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства, са относими към касационните основания по чл.281 т.3 от ГПК и не подлежат на проверка в стадия за селекция на касационните жалби по реда на чл. 288 от ГПК Третият въпрос на касационната жалбоподателка е свързан с доводите й за извършено от ответника приемане на изпълнението на сключения между страните консултантски договор с конклудентни действия, което не е взето предвид от въззивния съд, но отново предполага проверка на правилността на фактическите констатации на съда и не съставлява правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК. Наред с това въпросът предполага задължение на съда да обсъди всички доводи на страните в доклада си в подготвителното заседание, а съгласно изричната разпоредба на чл.267 от ГПК в това заседание съдът не се произнася по правилността на обжалваното решение, а само по допустимостта на жалбата и по доказателствените искания на страните. Въззивният съд е задължен да се произнесе по всички поддържани във въззивната жалба и отговора защитни доводи и възражения на страните в мотивите на своето решение. Изцяло в съответствие с установения процесуален ред съставът на Варненски апелативен съд се е произнесъл с определението си по чл.267 от ГПК по всички заявени във въззивната жалба доказателствени искания, като подробно е аргументирал защо приема,че не са налице предпоставки за допускане на нови доказателства във въззивното производство. Неоснователни са и доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.2, пр.3 от ГПК. Според цитираната норма въззивното решение се допуска до касационно обжалване при очевидна неправилност, което като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция без извършване на касационна проверка по същество на обжалвания съдебен акт. Съдебната практика приема, че това са случаи на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия обратен, противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите констатации на въззивния съд поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. В настоящия случай не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в хипотезата на чл.280, ал.2, пр.3 от ГПК, тъй като касационната жалбоподателка не излага доводи за наличието на особени съществени пороци, водещи до очевидна неправилност. На ответника по касация не се следва да бъдат присъждани разноски, въпреки изричното искане в отговора на касационната жалба, доколкото не са представени доказателства за уговарянето и заплащането на адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд