Определение № 351 от 27.01.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3239/2025 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано e по касационна жалба на „Алекс ОК“ Е. срещу въззивно решение № 121 /18.03.2025 г. по гр.д. № 86 /2025 г. на Русенския окръжен съд в частта, с която отменено решение № 1357 /17.10.2024 г. по гр.д. № 6061 /2023 г. на Русенския районен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от И. Г. И. срещу „Алекс ОК" Е. насрещен иск с правно основание чл.128, ал.2 КТ за сумата 5 560 лева, представляваща неплатени трудови възнаграждения за периода м. юни 2021 г. – м. ноември 2022 г. и вместо това е постановено друго, с което искът е уважен. В останалата част въззивното решение е влязло в сила. Насрещната страна И. Г. И. в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване. Касационната жалба е допустима, подадена е в установения срок от страна по делото срещу част от въззивно решение, която подлежи на касационно обжалване и е редовна. За мотивите на въззивния съд по иска по чл.128 КТ: … Съгласно приетата в първоинстанционното производство съдебно- икономическа експертиза всички дължими трудови възнаграждения на И. Г. И. за периода до 22.11.2022г. (до когато е осигуряван в ищцовото дружество) са изплатени чрез банкови преводи по сметката на Д. И.. Въззивният съд е направил следните правни изводи: … С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил предявения насрещен иск за заплащане на неплатени трудови възнаграждения по съображения, че всички дължими трудови възнаграждения са платени на И. И. чрез превод по банковата сметка на трето лице, за което той изрично е дал съгласие. Този извод е необоснован, тъй като не кореспондира с приетите по делото доказателства. Съгласно разпоредбата на чл.242 от КТ положеният труд по трудово правоотношение е възмезден, поради което в процеса в доказателствена тежест на работодателя е да установи, че е изпълнил задължението си по чл.128, т.2 от КТ - да заплаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа по един от начините, посочени в чл.270, ал.3 от КТ. … В настоящият случай са наведени твърдения за изпълнение на задължението от страна на работодателя чрез извършване на парични преводи по банкова сметка на трето лице, за което И. И. е дал съгласие. Тези доводи не са подкрепени с писмени доказателства, нито с признание от насрещната страна. От данните по делото е видно, че И. И. е дал съгласие за изплащане на дължимите му се командировъчни пари по банковата сметка на Д. П., което съгласие е обективирано върху приетото по делото уведомление за номерът на банковата сметка на третото лице. Няма доказателства същият да е дал съгласие по същата сметка да се превежда и дължимото му се трудово възнаграждение, поради което плащането от страна на работодателя не е надлежно и не погасява задълженията му по чл.128, т.2 от КТ. Поради това работодателят дължи на И. И. неплатените трудови възнаграждения за периода м. май 2021г.- м. ноември 2022г., които съгласно експертизата възлизат на нетна сума от 9397.14 лв. С оглед на това предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен в претендирания размер от 5560 лв.- чиста сума за получаване. Предвид изложеното решението в частта, с която е отхвърлен искcj за заплащане на неплатено трудово възнаграждение следва да бъде отменено като вместо него се постанови ново решение, с което искът се уважи в претендирания размер По наличието на основания за допускане на касационно обжалване: Касационният жалбоподател навежда доводи за необоснованост и неправилност на изводите на въззивния съд за това, че извършваните банкови преводи по сметка на съпругата му Д. И. П. са без изричното негово съгласие. Касационният жалбоподател твърди, че въззивната инстанция игнорира факта, че по делото е налице доказателствено средство – изявление на процесуалния представител на страната (И. И.), което на основание чл.175 от ГПК следва да се вземе предвид. Касационният жалбоподател твърди, че в практиката на ВКС, включително в решенията, които касационният жалбоподател сочи, е прието, че признанието на неизгодни за страната факти – независимо дали е съдебно или извънсъдебно – съставлява доказателство в процеса и следва да бъде взето предвид при решаване на спора. Касационният жалбоподател твърди, че в откритото съдебно заседание на 13.05.2024 г. пред първата инстанция по делото процесуалният представител на И. заявява пред съда: „ Другата страна са приложили едни платежни нареждания за плащане. Лицето Д. И. П. е съпругата му. Понеже доверителят ми е на път и е дал пълномощно да се плащат по нейна банкова сметка. Ако има такива плащания ние ги признаваме ...“. Касационно обжалване на въззивното решение следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по поставения от касационния жалбоподател процесуалноправен въпрос: Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства, в частност съдебните признания на страната, за неизгодни за същата факти? Въпросът е свързан с приложението на правилото на чл.175 ГПК и на правилото на чл.75 ЗЗД. Въззивният съд не е обсъждал в мотивите си такова изявление на процесуалния представител на ищеца и съответно не е приел, че то има значение за основателността на иска. При направено изявление от процесуалния представител на ищеца с посоченото съдържание въпросът би бил обуславящ и е разрешен в противоречие с посочените от касационния жалбоподател решения на ВКС (решение № 50009 от 07.03.2025 г. по т.д. № 1988/2022 г., I т.о. на ВКС и решения по граждански дела на ВКС: по гр.д. № 3399 /2008 г. на І г.о., гр.д. № 584 /2010 г., на ІІІ г.о., гр.д.№ 745 /2010 г. на ІІ г.о., гр.д. № 579 /2012 г. на ІІ г.о., гр.д.№ 676 /2017 г. на ІV г.о., гр.д.№ 657 /2018 г. на ІІІ г.о., гр.д. № 1538 /2019 г. на ІV г.о.). В решение № 50009 от 07.03.2025 г. по т. д. № 1988/2022 г., I т.о. на ВКС, в което съдът е препратил към разрешенията в останалите посочени от касационния жалбоподател решения, е обобщен следният отговор на поставения въпрос: Съгласно формирана непротиворечива практика на касационна инстанция /решения по гр.д. № 3399 /2008 г. на І г.о., гр.д. № 584 /2010 г., на ІІІ г.о., гр.д.№ 745 /2010 г. на ІІ г.о., гр.д. № 579 /2012 г. на ІІ г.о., гр.д.№ 676 /2017 г. на ІV г.о., гр.д.№ 657 /2018 г. на ІІІ г.о., гр.д. № 1538 /2019 г. на ІV г.о. и др./, признанието на неизгодни за страната факти - независимо дали е съдебно или извънсъдебно – съставлява доказателство в процеса и следва да бъде взето предвид при решаване на спора, с оглед всички останали обстоятелства по делото, съгласно чл. 175 ГПК. Когато не е направено пред съда, който разглежда спора, признанието е извънсъдебно и се ползва с доказателствена сила само ако то самото е установено чрез пълно доказване (Следва отговор за значението на извънсъдебното признание …). Въпросът с признанието следва да се разгледа с оглед разпределението на доказателствената тежест в процеса. В посоченото в предходното обсъдено решение № 108/25.06.2020 г. по гр.д. № 1538 /2019 г. на ІV г.о. на ВКС също след обобщаване на съдебна практика е даден сходен отговор на правния въпрос със стремеж за изчерпателност: По процесуалноправния въпрос по приложението на чл.175, във вр. с чл.12 и чл.236, ал.2 от ГПК е налице трайно установена практика, формирана по реда на чл.290 от ГПК (следват посочени решения). Съгласно тази константна практика, съдът е длъжен да обсъди всички събрани по делото доказателства, които са относими към релевантните за изхода на спора факти; доказателствата следва да бъдат обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, като съдът не може да основе изводите си по съществото на спора на произволно избрани от него доказателства. При установяване на фактите от значение за изхода на делото съдът следва да вземе предвид процесуалните позиции на страните и направените от тях признания на неизгодни факти, които преценени според правилото на чл. 175 от ГПК – с оглед на всички обстоятелства по делото, биха насочили към основателност или неоснователност на исковата претенция. (Следва отговор за значението на извънсъдебното признание …). Касационният жалбоподател следва да представи доказателства за платена на ВКС държавна такса в размер на 56.86 евро (2 % от 2 842.78 евро, представляващи равностойността на 5 560 лева) за разглеждане на касационната му жалба. Воден от изложеното съдът