Определение № 50111 от 20.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2863/2022 г.

Производство по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 52 от 17.03.2022г. по гр.д. № 596/2021г. на Ловешки окръжен съд, с което е потвърдено решение № 260116 от 29.10.2021г. по гр.д. № 949/2019г. на Троянски районен съд. С него е признато за установено по предявения иск по чл.54, ал.2 ЗКИР от И. Б. В. и П. Ц. В. против Д.-Т. Я. В. Д., лично и като законен представител на малолетните Е. Р. Д.-Т. В. Д. и Р. С. В. Д., всички като наследници на М. В. Д., че ищците са собственици по силата на наследство, покупко-продажба и давностно владение на:

• 26 кв.м., представляващи реална част от поземлен имот с идентификатор № *, отразени в оранжева щриховка на комбинирана скица на вещо лице С. К. към съдебно-техническата експертиза, представляваща приложение №4 на л. 247 по гр.д. №949/2019г. на Троянски районен съд, приподписана от съда и представляваща неразделна част от решението, като в действащата кадастрална карта на [населено място] е допусната грешка, изразяваща се в неправилно заснемане на тази част от имота като част от имот с идентификатор № *, както и в неправилното отразяване в кадастралната карта на местонахождението на сградите в имота с идентификатори № **, № , № , № и неправилното отразяване и на начина на трайното ползване на имот с идентификатор № * като ливада, вместо като неурегулирано дворно място - друг вид застрояване;

• 60 кв.м., представляващи реална част от поземлен имот с идентификатор № *, отразени в тъмно зелена щриховка на посочената комбинирана скица, както и че в действащата кадастрална карта на [населено място] е допусната грешка, изразяваща се в неправилно заснемане на тази част от имота, като част от имот с идентификатор № *;

• 327 кв.м., представляващи реална част от поземлен имот с идентификатор № *, отразени в червена щриховка на същата комбинирана скица на вещото лице, както и че при изработването на кадастралната карта тази реална част погрешно е заснета като част от имот с идентификатор № * по КККР, а също и че е допусната грешка, изразяваща се в неправилно заснемане на 3 кв.м., отразени в тъмно червена щриховка и 2 кв.м., оцветени в светлозелена щриховка, представляващи част от поземлен имот с идентификатор № *, като част от имот с идентификатор № *.

Със същото решение е признато е за установено по предявения иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР от И. Б. В. и П. Ц. В. против Община Априлци, че ищците са собственици по силата на наследство и давностно владение на:

• 336 кв.м., представляващи реална част от поземлен имот с идентификатор № *, отразени в светлосиня щриховка на горепосочената комбинирана скица към съдебно-техническата експертиза, представляваща Приложение № 4 на л. 247 по гр.д. №949/2019г. на Троянски районен съд, приподписана от съда и представляваща неразделна част от решението, като в действащата кадастрална карта на [населено място] е допусната грешка, изразяваща се в неправилно заснемане на тази част от имота като част от имот с идентификатор №* и неправилно е отразено местонахождението на намиращата се в имот № * сграда с идентификатор № **.

Касационната жалба е подадена от ответниците Д.-Т. Я. В. Д., лично и като законен представител на малолетните Е. Р. Д.-Т. В. Д. и Р. С. В. Д., всички наследници на М. В. Д. и от Община Априлци, чрез пълномощника им адв. С. Л.. Претендира се допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Формулирани са единадесет правни въпроса. Сочи се и очевидна неправилност на обжалвания акт по иска за поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], чийто собственик е общината.

Ответниците И. Б. В. и П. Ц. В. чрез пълномощник адв. С. С., изразяват становище за недопускане на касационно обжалване. Претендират разноски.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.

Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР от И. Б. В. и П. Ц. В. срещу Д.-Т. Я. В. Д., лично и като законен представител на малолетните Е. Р. Д.-Т. В. Д. и Р. С. В. Д., тримата като наследници на М. В. Д. и против Община Априлци за признаване правото на собственост върху реални части от недвижими имоти, за които се твърди, че са заснети неправилно като части от имотите на ответниците - техни съседи. Ищците И. Б. В. и П. Ц. В. се легитимират като собственици по силата на нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка от 24.04.1991г. на неурегулирано място от около 1 200кв.м, находящо се в землището на [населено място],[жк], махала „П.“, заедно с едноетажна паянтова жилищна сграда и паянтова плевня, при съседи: И. Т., П. М. и свое. Праводателката им М. Н. К. се е снабдила с констативен нотариален акт за собственост на имота по давност, наследство и отказ от наследство, непосредствено преди сделката. За същия имот ищците са се снабдили с констативен нотариален акт за собственост, съставен на 10.11.2006г., като имотът е описан като ливада с площ от 1,200дка, осма категория, представляваща имот № * в землището на [населено място],[жк], в местността „П., махала „Ш.“, при граници и съседи: имот *-овощна градина на н-ци на М. М. К., а от днес И. Б. В. и П. Ц. В., имот * - ливада на земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ и имот * - овощна градина на земи по чл. 19 ЗСПЗЗ, заедно с построените в този имот: две едноетажни паянтови жилищни сгради и две паянтови стопански сгради с посочени застроени площи. Според приложената справка от регистъра на земеделски земи и гори партидата на имота е открита на 13.09.2006г., собственици са ищците въз основа на нотариалния акт № 152/1991г., а бившите собственици на имота са наследниците на М. М. К., придобили собствеността въз основа на Решение за възстановяване на собствеността в стари реални граници № 99 от 30.07.2006г., издадено от ПК-гр.Априлци. За поземления имот е издадена скица от СГКК- [населено място] от 2019г. според която същият е нанесен в КККР като ливада с площ от 1200кв.м. и с идентификатор *** /номер по предходен план */.

С констативен нотариален акт № 8 от 10.11.2006г., т. V, per. № 5814, д. №684/2006г. ищците са признати за собственици по давностно владение на овощна градина с площ от 6,111дка, осма категория, представляваща имот * в землището на [населено място],[жк], в местн. „П.”, махала „Ш.” при граници и съседи: имот * - овощна градина на земи по чл. 19 ЗСПЗЗ, имот * - овощна градина на земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ, имот * - полски път на Община Априлци, имот * - дере на Община Априлци, имот * дървопроизв. площ на МЗГ-Див.ст.Априлци, имот * - ливада на земи по чл. 19 ЗСПЗЗ и имот №* - ливада на П. Ц. В., заедно с построената в този имот паянтова плевня със застроена площ от 73кв.м. Според справката от регистъра на земеделски земи и гори партидата за имота е открита на 30.07.2006г., собственици са ищците въз основа на нотариалния акт № 119/2006г., а бившите собственици на имота са наследниците на М. М. К., придобили собствеността с Решение на ПК - Априлци № 99 от 30.07.2006г. за възстановяване на собствеността в стари реални граници за 6,111дка. За поземления имот е издадена скица от СГКК-гр.Ловеч, според която същият е нанесен в КККР като ливада с площ от 1200кв.м. и с идентификатор *** / номер по предходен план */.

Ответниците Д.-Т. Я. В. Д., Е. Р. Д.-Т. В. Д. и Р. С. В. Д., които са наследници на М. В. Д., се легитимират като собственици с нотариален акт за покупко-продажба от 12.05.2011г., с който наследодателката им е закупила от Т. И. К. и Б. Х. К. следните имоти, находящи се в [населено място]: 1/. Поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], м. „П.“, площ 1990 кв.м., територия земеделска, НТП - друг вид застрояване, предходен № *, заедно с построените в него едноетажна жилищна сграда с идентификатор **; едноетажна селскостопанска сграда с идентификатор ; едноетажна селскостопанска сграда с идентификатор и едноетажна жилищна сграда с идентификатор ; 2/. Поземлен имот с идентификатор * по КККР на [населено място], м. „П.“, площ 4140 кв.м, територия земеделска, НТП - ливада, предходен № *; 3/. ПИ с идентификатор *** 0 по КККР на [населено място], м. „П.“, площ 3335 кв.м., територия земеделска, НТП овощна градина.

Ответникът Община Априлци се легитимира като собственик на поземлен имот с идентификатор 52218.449. 24 по КККР на гр. Априлци на основание чл.19 ЗСПЗЗ въз основа на Протоколно решение № 1/21.03.2014г. на Комисията по чл. 19, ал.2 ЗСПЗЗ, с което в раздел І са определени земите по чл. 19 ЗСПЗЗ в землищата на [населено място] поляна, [населено място], [населено място] и [населено място], а в раздел ІІ са определени имотите, спрямо които са допуснати непълноти и грешки при регистрирането им. По делото е представено единствено Приложение №4 към раздел І, където фигурира имот с посочения идентификатор /стар № */, с площ от 719 кв.м., представляващ овощна градина; не е представено цитираното Приложение № 4 към Раздел II за землището на [населено място], относно имотите, които съгласно чл.45в, ал.6 от ППЗСПЗЗ неправилно са причислени към земи по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ и по отношение на които са допуснати непълноти и грешки при регистрирането им.

По делото са събрани и гласни доказателства и е назначен оглед на спорните имоти, на основание чл.204 от ГПК. Свидетелите са разпитани от съда по време на огледа и в присъствието на вещото лице.

Приетата експертиза установява, че за тази територия не са изработвани кадастрални планове, няма налични околовръстни полигони. До влизането в сила на кадастралната карта за имотите извън строителните граници е действала карта на възстановената собственост /КВС/. В резултат на огледа и проведения разпит на свидетелите на място вещото лице е изработило скица Приложение № 2, която отразява съществуващите на място синори, части от каменни дувари, огради, високи дървета, сгради, вада, посочени от свидетелите като граници, както и натрупани клони. При нанасяне на измерванията е установено, че слоговете и дуварите не съвпадат с границите на имотите по КККР; несъвпадението се отнася и за сградите в имоти ** и *; огражденията от клони съответстват на границата по КК, но те са натрупани след трасирането им. Вещото лице сочи, че несъвпадения между съществуващите на място теренни елементи и сгради, и отразените в КК има не само за процесните имоти, но и за много от съседните. На скица Приложение №4 експертът е отразил спорните площи, оцветени в различни цветове. В устните си обяснения вещото лице потвърждава, че има невярно отразяване на границите на имотите в КВС и в КК, налице са т.нар. приплъзвания, което е видно от ортофотоплановете и от сателитните снимки. Прието е и допълнително заключение на вещото лице. Според него графично контурите на имотите по КВС и по КК съвпадат, но спрямо съществуващите на място трайни граници се констатира следното: 1/ между имоти * и * границата е отразена под съществуващия на място синор; 2/ между имоти * и * границата е отразена по ръба на съществуващия на място синор и по изградения дувар; 3/ между имоти * и * границата преминава през съществуващата стопанска постройка - плевня; 4/ между имоти *, * и *** границата е отразена произволно, тъй като съществуващите на място дувар и сгради - жилищни и стопански постройки не са отразени с вярното си местоположение.

Въззивният съд, при съвкупна преценка на събраните доказателства по делото е приел, че ищците са доказали правото си на собственост върху имотите, тъй като показанията на свидетелите, които не са противоречиви, сочат, че те са владени от техните наследодатели необезпокоявано, спокойно и непрекъснато много повече от 10 години в едни и същи граници. В тази насока показанията на свидетелите, включително и на продавача на имота на М. Д., са категорични. Наследственият характер на имотите на ищците също е приел за безспорен, тъй като същите са възстановени на техните собственици по реда на ЗСПЗЗ в реалните им граници преди включване на земите в ТКЗС. Посочил е, че според чл.18а ППЗСПЗЗ съществуващи на терена стари реални граници на имоти са тези, които представляват топографски елементи, като слогове, пътища, огради, трайни насаждения, брегови линии на водни течения и водни площи, оврази, дерета и други подобни, при условие, че не е променено местоположението им след включването на земите в ТКЗС или в ДЗС. Именно такива топографски елементи, определящи границите между спорните имоти, са установени от свидетелите по делото, включително и това, че местоположението им не е променяно до настоящия момент. Съдът е посочил, че след възстановяване на правото на собственост не е имало спорове между бившите им собственици, респ.техните наследници, които са осъществявали владение в пространствените предели, очертани от старите съществуващи реални граници, посочени от свидетелите на място. Показанията на свидетелите са конкретни, основават се на съществуващи на място белези и топографски елементи, очертаващи границите на имотите и липсва противоречие помежду им, вкл. и при свидетелите, ангажирани от ответника. Едва след извършеното на 19.03.2019г. по молба на М. И. В. Д. трасиране на границите на имоти №№ * и * са очертани на място границите според кадастралната карта. Тогава ответникът Д. В. Д. е поставил клони в имота на ищците на мястото на трасираните граници, но според свидетелите А., М. и П. ответникът не е владял поземлените имоти именно в границите по кадастралната карта. Явно е, че ищците са осъществявали владение върху спорната част и са се противопоставяли на намерението на ответника да измени на място тези граници - те са предприели действия за отстраняване на грешката в кадастралната карта извънсъдебно чрез изготвяне на съответните документи, търсели са и съдействие от органите на МВР за извършени /според тях/ самоуправни действия от Д. в имота им, целящи разрушаване и заличаване на съществуващи огради и реални граници. Въз основа на това съдът е приел, че придобивното основание - давност е осъществено в лицето на праводателите на ищците (П. В. е един от наследниците на М. К. и М. К.).Отчел е, че в имот *** се намират жилищна и стопански постройки, съществували преди ищците да придобият собствеността върху имота, а прехвърлителката им М. К. е призната за собственик въз основа на давностно владение и наследство още през 1991г. (тогава тя се е позовала на изтеклата придобивна давност). През 2006г. ищците са се снабдили с нотариален акт за собственост и на овощната градина и построената в нея паянтова плевня, описани според кадастралната карта, но в тяхна полза е било постановено решение на Поземлена комисия за възстановяване на земеделския имот по ЗСПЗЗ в съществуващи стари реални граници, което по силата на чл.14, ал.1 от ЗСПЗЗ удостоверява правото на собственост и има силата на констативен нотариален акт за собственост върху имота. Имотите са ползвани от праводателите на ищците в тези пространствени предели преди и след издаване на актовете за собственост, правата им никога не са били оспорвани и фактическата власт върху съответните части не е отнемана. В тези пространствени предели имотите са владени от ищците и при действието на одобрената кадастрална карта. Упражнявано от тях владение е било явно, спокойно и непрекъснато, с изключение на последните 2-3 години, когато ответникът Д. е поставил ограда от клони в имота им, претендирайки, че границата е друга.

По отношение на ответниците В. Д. съдът е приел, че наследодателката им М. В. Д. е придобила с нотариалния акт от 2011г. трите имота с идентификатори: *, * и *** в пространствените им предели, притежавани от праводателите. Не се установява прехвърлителите да са владели спорните реални части, поради което ответниците не могат да придобият права, каквито техните праводатели нямат.

Съдът е заключил, базирайки се на заключението на вещото лице, че одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри не отразяват правилно графично имотите на ищците в действителните им граници, при което е налице неправилно заснемане на спорните реални части от поземлените имоти на ищците като такива към имотите на ответниците. Експертизата категорично заявява, че е налице т.нар. приплъзване, в резултат на което има невярно отразяване на границите на имотите в картата на възстановената собственост (КВС), респективно в КК, включително и на съседните имоти; горното е видно при налагане на ортофотоплановете и сателитните снимки към кадастралната карта. Вещото лице установява трайните елементи, очертаващи действителните граници на възстановения имот № *. Това са: от изток - дере, от северозапад - дувари и слогове, на юг-път, а югозападната граница „вада“ експертът счита за ненадеждна като траен елемент. По отношение на имот ***, записан на ответника Община Априлци източната границата към имот №* /на ищците/ минава през плевнята, а западната граница между имот * и имот * върви през овощната градина. Според вещото лице при правилно нанасяне на съществуващите на място граници в КК, то имот * ще добие друга форма или изобщо няма да съществува. Този имот се е появил именно поради неточното изработване на КВС. В тази връзка съдът е намерил за необходимо да акцентира, че от страна на Община Априлци не е представено Приложение № 4 към Раздел II на Заповед № РД-12-47/24.03.2014г., издадена на основание чл. 19, ал.2 ЗСПЗЗ за землището на [населено място], в което са определени имотите, които неправилно са причислени към земи по чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ и по отношение на които са допуснати непълноти и грешки при регистрирането им. Поради това съдът е приел, че Община Априлци разполага с информация за допуснати грешки при изготвяне на кадастралната карта и определяне на имотите като земи по чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ. Намерил е за неоснователни изложените от общината доводи, че имот * е бил включен в ТКЗС, но не е бил заявен за възстановяване, поради което като земеделска земя, останала след възстановяване на правата на собствениците, е стопанисван от Община Априлци. Приел е за установено от доказателствата, че посочената в заключението на вещото лице част от него, колорирана в син цвят, е част от имота на ищците, който е възстановен с решението на Поземлената комисия, но неправилно е заснет при изготвяне на кадастралната карта, като е налице посоченото изместване при заснемането. На това се дължи и констатацията, че сграда с идентификатор № **** (плевня), построена много преди образуване на ТКЗС, също е нанесена неправилно в картата, а на място свидетелите са посочили като реална граница вада и високо дърво, последното представляващо постоянен ориентир.

По тези съображения и въз основа на заключението на експерта съдът е приел, че ищците са собственици по наследство, покупко-продажба и давностно владение на върху процесните части и че е допусната грешка при заснемането им в КК. Затова уважил иска за реалните части така, както са идентифицирани на скицата на вещото лице.

При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 и 2 ГПК съдът намира следното:

Поставени са от касаторите единадесет правни въпроса, четири от които по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, а останалите - по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Първият въпрос е: допустимо ли е да се уважи иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗС, вр. чл. 54, ал. 2 ЗКИР, без да е доказан никакъв период на установено владение с начален и краен момент. Твърди се, че в случая такъв период не е посочен в исковата молба, нито е установен от свидетелите. Доводите не съответстват на данните по делото и въпросът не може да доведе до допускане на касационен контрол. В исковата молба ясно е заявено, че владението на имотите в претендираните граници се упражнява повече от 28 години, още от прародителите на ищцата П.. Свидетелските показания потвърждават това владение като сочат конкретните топографски елементи, служещи за ориентир за границите.

Вторият въпрос е: допустимо ли е уважаване на иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗС относно части на поземлени имоти - земеделски земи с позоваване единствено на прието заключение на техническа експертиза относно спорните граници със съседни имоти, различни от тези в КВС и КККР, без обосноваване на владението на спорните части с други доказателства (писмени или гласни). Въпросът отново не съответства на събраните доказателства и на изводите на съда. Съдът е събрал всички възможни доказателства, за да изясни действителните граници на имотите. Установено е, че стари кадастрални или други планове за местността не съществуват и единственият план, предхождащ одобряването на кадастралната карта, е картата на възстановената собственост. Обсъждайки съвкупно и показанията на свидетелите, разпитани на място, и заключението на вещото лице, съдът е достигнал до извод, че както границите по КВС, така и тези по КК не съответстват на действителните граници на имотите на страните. И за да отстрани това несъответствие е уважил исковете, идентифицирайки спорните реални части според скицата към заключението на вещото лице.

Третият въпрос е поставен така: следва ли ищецът по иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗС да докаже, че самостоятелно е владял в продължение на повече от 10 г. спорните части на имотите, при условие, че праводателят му се е снабдил с нотариален акт за собствеността си по давностно владение в граници именно по КВС, преповторени в КККР, които ищецът оспорва като неверни; може ли наследник да присъедини владение на свой праводател, който се е снабдил с нотариален акт по давностно владение на имота в граници, различни от претендираните от наследника; следва ли ищецът да демонстрира промяна в намерението за своене на спорните части от имотите в този случай. Свързан с него е и седмият въпрос: може ли да се присъедини владение на праводатели, които са се снабдили с нотариален акт по обстоятелствена проверка в граници, различни от посочените в исковата молба и от твърдените за владени от ищците. Въпросите отново не кореспондират с обстоятелствата по делото. Твърденията на ищците и възприетите от въззивния съд изводи са, че както праводателите, така и ищците владеят имотите в реалните им действителни граници, определени от трайни елементи на място - огради, пътища, слогове, стари дървета, но тези граници не съответстват на заснетите в кадастралната карта. Изобщо, следва да се отбележи, че развитите от касаторите съображения и поставените въпроси почиват на неразбирането, че границите на имотите по кадастрална карта нямат конститутивно (правосъздаващо), а само декларативно действие. Тези граници не водят до промени във вещноправния статут на имотите. За отразените данни за имотите в кадастралната карта законодателят е създал в чл. 2, ал. 5 ЗКИР оборима презумпция за вярност, но неправилното отразяване на правото на собственост не води до пораждане, изменение или погасяване на правото - виж разясненията в т. 4 на Тълкувателно решение № 8/2014г. на ОСГК. Именно затова пътят на защита при несъответствие между отразените в КККР граници и действителните граници на правото на собственост е този, който са предприели ищците - за установяване на собствеността и за констатиране на грешката в КККР. И тъй като предмет на спора е установяването на действителните граници на имотите, в които те са владени от праводателите на ищците и от самите тях изначално, то за делото е ирелевантен въпросът за демонстриране намерението за своене на спорните части, тъй като тези части не са завземани допълнително, нито владението им произтича от някакво различно основание.

На четвърто място е питането: необходимо ли е свидетелските показания по иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗС да сочат ясни фактически действия относно владението на спорни части от съседни имоти и конкретен период на установено владение или е достатъчно да сочат къде минават границите между съседните имоти, без да сочат действия на установена фактическа власт. Тук следва да се посочи, че в решението на съда са изложени показанията на всички разпитани свидетели поотделно и е направен извод, че те са подробни, позволяват идентифициране границите на имотите с топографски характеристики и от тях се налага извод, че фактическата власт върху спорните части се упражнява от ищците. При тези мотиви въпросът не е в състояние да обоснове допускане на касационно обжалване. Както бе посочено, спорът е концентриран върху установяване действителните граници на имотите на страните и решаващо е било свидетелските показания, дадени на място, да установят кой осъществява фактическа власт върху спорните реални части. По делото липсват твърдения ответниците са да упражнявали фактическа власт върху тези части; техните възражения се основават на заснетите в КККР граници. Близък до този въпрос е и въпрос № 11 - за обсъждането на свидетелските показания и необходимостта съдът да изложи мотиви кое възприема за доказано от тях е и поставеният десети правен въпрос. Това свое задължение Ловешки окръжен съд е изпълнил и не се е отклонил от съществуващата практиката на ВКС по този въпрос. А при наличието на такава практика липсва основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, което визират касаторите.

Петият въпрос се покрива с първия и почива на невярното твърдение, че ищците не са конкретизирали период на претендираното владение. Както бе посочено, твърдението на ищците е, че имотите се владеят в тези граници и от праводателите, и от тях, повече от 28 години. При тези твърдения исковата молба не е нередовна.

Шестият въпрос е дали е необходимо при уважаване на такъв иск съдът да изложи конкретни мотиви по отношение на всяка една от спорните гранични части на имотите. Съдът е изложил съображения за уважаване на исковете за спорните реални части като е посочил установените от експертизата конкретни несъответствия на заснетите граници със съществуващите на място такива и е индивидуализирал тези реални части според скицата на вещото лице. Въпросът е обоснован от касаторите с гореразгледаните несъстоятелни доводи, че е следвало за всяка отделна част ищците да установят кога и с какви действия са установили владение.

Въпрос № 8 е: достатъчно ли е за уважаването на иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗС да е установено изолирано еднократно действие на владение на спорната част на имота. Такъв извод, че ищците осъществяват изолирано еднократно действие на упражняване на фактическа власт, въззивният съд не е правил. Това е интерпретация на касаторите, която не може да послужи като основание за достъп до касационен контрол. Напротив, съдът е приел, че свидетелските показания непротиворечиво установяват трайно и непрекъснато владение на ищците и техните праводатели върху спорните части, като включени в притежаваните от тях имоти. Следва да се държи сметка, че имотите са земеделски имоти, така че сочените от свидетелите действия по извършване на вършитба, коситба и засаждане на картофи представляват такива по упражняване на фактическа власт.

Деветият въпрос е: може ли да се уважи иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗС, вр. чл. 54, ал. 2 ЗКИР по отношение на спорни части от имоти, за които ищецът е загубил владението за повече от 6 месеца; може ли ищецът за пръв път да се позове на придобивна давност по отношение на спорна част от имот, след като е изгубил владението върху нея за повече от 6 месеца. Въпросът се базира на установеното, че след трасирането през 2019г. ответникът Д. В. Д. е поставил клони върху установената граница по кадастралната карта. Съдът обаче е приел, че свидетелските показания не сочат на установена от него фактическа власт върху тази част и съответно изгубена такава от страна на ищците. Поради това въпросът не е определящ за изхода на спора.

Десетият въпрос визира задължението на въззивния съд да обсъди всички доводи на страните и относимите към тях доказателства. В случая липсва отклонение на въззивния акт от практиката на ВКС, която изисква въззивната инстанция, като такава по съществото на спора, да направи свои фактически и правни изводи и да отговори на доводите и възраженията на страните. Това задължение е изпълнено от Ловешки окръжен съд. Решението съдържа необходимите мотиви по релевантните за спора обстоятелства и по поддържаните от ответниците възражения. Въпросът е обоснован с липсата на отговор на оплакването, че не е доказано завладяване на спорните части и демонстриране на намерение за своене от страна на ищците. Както бе разяснено по-горе тези обстоятелства не са релевантни за конкретния спор.

Не може да се приеме, че решението страда от очевидна неправилност по иска спрямо Община Априлци. Липсва визираното от касатора грубо нарушение на правилата за разпределението на доказателствената тежест. Съдът не е възложил на ответника доказателствена тежест, каквато той не носи, но преценявайки установеното от вещото лице и представените писмени доказателства е достигнал до извод, че общината вероятно разполага с доказателства, които не представя. Това логическо съждение, дори да е неправилно, не е решаващо за изхода на спора и не обуславя очевидна неправилност на направения извод за основателност на иска спрямо общината.

Предвид изложеното следва да се откаже допускане на касационно обжалване. В полза на ответниците по жалбата следва да се присъдят направените от тях разноски за адвокатско възнаграждение, които са 700 лв.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.