Определение № 1471 от 28.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4956/2023 г.

Производството е по чл.288, ал.1 ГПК. Обжалвано е решение от 24.07.2023г. по гр.д.№477/2023г. На ОС Благоевград,с което са уважени искове с правно основание чл.344,ал.1,т.1-3 КТ. Жалбоподателят – „Бюджетна дейност Спортни Имоти“, гр. Благоевград, чрез процесуалния си предстанител поддържа, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото. Ответникът З. М. У., чрез процесуалния си представител излага съображения да не бъде допускано касационното обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, приема за установено следното: С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил първоинстанционното решение, е отменил уволнението, осъществено със Заповед №221 от 31.08.2022г. на директора на „Бюджетна дейност Спортни Имоти“, БД “СИ“ Б, с коятое прекратено трудовото правоотношение на З. М. У. на основание чл. 328, ал.1, т.2, предложение второ, възстановил е З. М. У. на заеманата преди прекратяване на трудовото й правоотношение длъжност „хигиенист“ в „Бюджетна дейност Спортни Имоти“, и е осъдил „Бюджетна дейност Спортни Имоти“, да заплати на З. М. обезщетение за времето през което е останала без работа от 01.09.2022г. до 01.03.2023г. в размер на 6месечни брутни трудови възнаграждения възлизащо на 6292,80 лв. иобезщетение в размер на 1048,80 лв., съответстващо на едно брутно трудовомесечно възнаграждение, предвидено в КТД и отхвърля иска над този размердо пълния предявен размер от 1520 лв. Съдът е приел за установено, че с трудов договор № 1/ 003.01.2017г., сключен между З. М. У., и БД „Спортни имоти“, последната е назначена на длъжност „хигиенист“, а с допълнително споразумение към горепосочения трудов договор, страните по него са изменили определеното основно месечно трудово възнаграждение, което ще възлиза на 760,00 лева. Установено е от предложение на работодателя-ответник, че последният е предложил на ищцата да бъда преназначена на длъжност „метач на улични площи“ в друго общинско дружество, а видно от отговор на ищеца до работодателя е, че е налице експертно решение на ТЕЛКот 24.06.2022 г., с което предложената нова длъжност не отговаря наздравословното състояние на ищеца. С писмо изх. № 015/ 16.06.2022 г. от Областен координатор на КНСБ, изпратено до Кмета на [община] и до Директора на БДСИ, е изложила съображенията на синдикалната организация във връзка с евентуални предстоящи структурни промени, като е посочено още и че при евентуално прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца, следва да бъдат съобразени разпоредбите на чл.333, ал. 3 и ал. 4 от КТ. Констатирано е от експертно решение на ТЕЛК от 24.06.2022 г., ищеца е с 50 % трайнанамалена работоспособност за срок от една година, като посоченото заболяване не попада под закрила на наредба № 5/ 20.02.1987 г. и комисията е изразила становище за нецелесъобразност на уволнението. Установено е, че с предизвестие, връчено на ищеца на 26.08.2022 г., на служителя е указано че ще бъде прекратено трудовото правоотношение и със Заповед № 224/ 31.08.2022 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, от Кодекса на труда, работодателят е прекратил трудовото правоотношение на ищцата, считано от 01.09.2022 г. Установява се, че в издадената Заповед като причина за прекратяването на трудовия договор е посочено „поради съкращаване на щата“. Съдът е констатирал, че в чл. 17 от КТД от 10.05.2021г. е предвидено, че работодателят може да уволни работник поради съкращаване на щата след предварителна консултация със синдикална организация, а уволнението на работник, който е член на синдикално ръководство, следва да е предшествано от съгласие на управителния орган на синдикалната организация. Установява се, че с утвърдено от Кмета на Община Благоевград длъжностно разписание на бюджетната дейност, считано от 07.06.2022 г. /последното, преди съкращаването/ щатните бройки в БД „СИ” са 50 /петдесет/ броя. С утвърденото от Кмета на Община Благоевград ново Длъжностно разписание, считано от13.06.2022 г. - техният брой става 41 /четиридесет и един/ броя, като е предвидено всичките 9 /девет/ броя за длъжността „Хигиенист" са съкратени. При тези данни съдът е приел, че съкращаването е реално. Прието е обаче, че уволнението е незаконосъобразно, тъй като е прекратено трудовото правоотношение въпреки изричното предварително, изразено несъгласие в становище с изх. №01-268/02.08.2022г. от председателя на ФНСДУО, което е адресирано и получено от работодателя. Съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 333, ал.3 КТ, която поставя императивно изискването, че в случаите по чл. 328, ал.1, т.2 КТ работодателят може да уволни работник или служител, който е член насиндикално ръководство в предприятието, през времето докато заема съответната синдикална длъжност, само с предварителното съгласие нас индикален орган, определен с решение на централното ръководство на съответната синдикална организация.Установено е по делото, че З. М. е секретар на синдикалната организация и в този смисъл член на синдикалното ръководство в предприятието към момента на уволнението й, поради което се ползва от тази защита. По тези съображения съдът е счел, че отмяната на уволнението на това основание обезмисля обсъждането на второто наведено такова по чл.333, ал.4 КТ, която защита е факултативна, т.е. ако е предвидена в КТ, а не задължителна по силата на закона. Посочено е, че и съгласно чл. 17 от КТД от 10.05.2021 г., сключен между СО на ФНСДУО към КНСБ при работодателя и работодателя, последният може да уволни работник ,който е член на синдикално ръководство, само ако е предшествано от съгласие на управителния орган на синдикалната организация. Съдът е посочил, че искът на работника за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност е акцесорен и основателността му е обусловена от признаването на уволнението за незаконно и отмяната му, поради което го е уважил, като и е присъдил на ищцата и обезщетението за оставането й без работа в резултат на незаконното уволнение. В изложението си по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят - работодетел, чрез процесуалния си представител, поставя за разглеждане въпросите: какви са правните последици ако в КТД е предвидено работодателят да отправи „предварителна консултация“, а не предварително съгласие на съответния синдикален орган в предприятието съгласно чл. 344, ал.4 КТ, ако в клауза на колективен трудов договор е предвидено работодателят да съгласува уволнението или да вземе становището, мнението или да информира синдикалния орган, а не да вземе негово предварително съгласие, налице ли е предварителна закрила при уволнение по чл. 333, ал.4 КТ, ползват ли се от предварителна закрила по чл. 334, ал.4 КТ председателите и секретарите на вътрешните секции на създадената в предприятието синдикална организация или тази защита обхваща само председателя и секретаря на синдикалната организация в предприятието, към кой момент следва да се преценява законността на уволнението, когато трудовия договор се прекратява с предизвестие - към момента на отправянето на предизвестието или към момента на издаване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, предшестваща, изтичане срока на предизвествието, след като е предложена друга длъжност при съкращаване на щата и лицето е отказало преназначаване отпада ли закрилата по чл.333, ал.4 КТ, когато е налице хипотезата на чл. 333, ал.4 КТ отпада ли закрилата по чл. 333, ал.3 КТ, след като е предложена друга длъжност при съкращаване на щата и лицето е отказало преназначението, ползвали се със закрила по чл. 333, ал.4 КТ, при трудоустроен работник и при наличие на експертно решение на ТЕЛК комисията, в което се посочва, че заболяването му не попада под закрилата на Наредба № 5/20.02.1987 г., задължително ли е изрично разрешение на инспекция по труда за прекратяване на трудовото правоотношение, налице предварителна закрила преди уволнение, обусловено от предварително разрешение на Инспекцията по труда при трудоустроен работник и при наличие на експертно решение от ТЕЛК комисията, в което се посочва, че заболяването му не попада под закрилата на Наредба № 5/20.02.1987 г. Поддържа, се са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. Настоящият състав намира, че по отношение на въпросите, относими към преценката за това, кога работник или служител се ползва със закрилата по чл.333, ал.3 ГПК не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Съгласно задължителните разяснения обективирани в Тълкувателно решение по тълк.д. № 9/2013 г. на ОСГК на ВКС е разяснено, че с предварителна закрила при уволнение по чл.333, ал.3, предложение първо от КТ, във връзка с §1, т.6 от ДР на КТ се ползва работник или служител, който е член на синдикално ръководство (председател и секретар) на синдикалната организация, учредена и структурирана към предприятието на съответния работодател, но не и ръководствата на вътрешните структури (секции) в рамките на тази синдикална организация. В настоящия случай не е налице отклонение посочената задължителна практика на ВКС, доколкото по делото е установено, че ищцата е секретар на синдикалната организация към ответното дружество и се ползва със закрила при уволнение. В казуалната практика на ВКС обективирана и в решение по гр.д. № 519/2012 г. на IV – г.о./и цитираните в него решения/ е застъпено становището, че моментът, към който следва да е налице предварителна закрила по чл. 333, ал. 1 КТ е връчването на заповедта за уволнение или предизвестието за това, т.е. моментът, към който правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение е породило действие с достигането на писменото изявление до адресата. Това е правнорелевантният момент, към който следва да се преценява законността на изявлението - моментът, към който следва да се извършва преценката съществувало ли е потестативното право и надлежно ли е упражнено то, включително и дали е преодоляна закрилата по чл. 333, ал. 1 КТ. Без правно значение на преценката за спазване на предварителната закрила по чл. 333, ал. 1 КТ е моментът на изготвяне на заповедта за уволнение. Приема се, че съставянето й като документ не поражда правни последици без материализираното в нея изявление да е достигнало до адресата. Настоящият състав споделя посочената практика на ВКС и счита, че въззивното решение не е постановено в противоречие с посочената практика на ВКС, доколкото съдът е преценил дали ищцата се е ползвала с предварителна закрила към момента на уволнението ѝ. По отношение на въпросите, относими към преценката за приложимостта на закрилата по чл.333, ал.1,т.2 и чл.333, ал.4 КТ, настоящият състав намира, че същите не съставляват общо основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не са от съществено значение за спора при отмяна на уволнението поради наличието на друга предварителна закрила - тази по чл.333, ал.3 КТ. В случая въззивното решение не е постановено в противоречие с цитираната и от жалбоподателя практика по приложението на чл.333, ал.1, т.2 КТ и чл.333, ал.4 КТ, доколкото решаващият мотив на въззивния съд е, че ищцата се ползва от закрилата по чл. 333, ал.3 КТ, тъй като тя е секретар на синдикалната организация респективно е член на синдикалното ръководство към момента на уволнението ѝ. Така установената практика не е неправилна и не се налага да бъде коригирана като бъде допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1 т.3 ГПК. С оглед разпоредбата на чл.78, ал.3 ГПК и дадените разяснения в ТД№6/2012г. ОСГТК на ВКС на ответницата по жалба не следва да се присъждат разноски за настоящата инстанция, тъй като не са представени доказателства за реално направени такива. Предвид изложените съображения, съдът