Определение № 608 от 18.07.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2240/2016 г.

Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Е. А. И. чрез адвокат С. Паунова срещу решение № 1208 от 09.02.2016 г. по гр. дело № 15258/2015 г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІІ – Б въззивен състав. Ответникът по касационната жалба – Министерство на вътрешните работи, [населено място] не е взел становище. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение намира, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационен контрол поради следните съображения: С цитираното въззивно решение състав на Софийски градски съд /СГС/ е потвърдил решение № 67 – ІІ – 67 от 30.07.2015 г. по гр. дело № 52133/2014 година на Софийски районен съд /СРС/, гражданско отделение, 67 състав, с което първоинстанционният съд е отхвърлил искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, предявени от настоящия касатор. СГС е приел, че решението на първостепенния съд е постановено във валиден и допустим процес, а по основателността на претенциите е изложил съображения за тяхната неоснователност. По - конкретно при разглеждане на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ съдебният състав е изложил мотиви за относимост на доводите по т. 1 и т. 2 от исковата молба към индивидуалните административни актове, като е посочил, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение не е такъв акт, както и че същата заповед не е нищожна, развил е съображения, че неспазването на предизвестието не води до незаконосъобразност на прекратяването на трудовото правоотношение, а освен това е констатирал, че е съкратена единствената длъжност, която ищцата е заемала – технически изпълнител в група „Комуникационни система” на сектор „Комуникационни и информационни системи – М.” към отдел „Териториални Комуникационни и информационни системи – Север” при Дирекция „Комуникационни и информационни системи” на МВР. По приложението на чл. 329 КТ въззивният съд е мотивирал извод за липсата на задължение за работодателя да направи подбор между служители на отделни обособени звена, намиращи се на територията на различни населени места и включени в едно по - голямо звено. Горните мотиви са обусловили крайния изход по делото. Въпросът за евентуалната недопустимост на въззивното решение е самостоятелно основание за допускане на касационен контрол и без страната да е обосновала наличие на предпоставките за това – т. 1 от ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на О. на ВКС. В случая жалбоподателката е въвела довод за недопустимост на решенията на предходните съдебни инстанции във връзка със специалната правосубектност на Дирекция „Комуникационни и информационни системи” на МВР, за която поддържа, че има статут на самостоятелно структурно звено с организационно – управленска обособеност и финансово – икономическа самостоятелност. Съгласно приетите правни разрешения в цитираното ТР № 1/2009 г. на О. на ВКС, ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е недопустимо, ВКС е длъжен да го допусне до касационен контрол, а преценката за допустимостта ще се извърши с решението по същество на подадената касационна жалба. В конкретния случай данните по делото очертават следните релевантни в стадия на селектиране на касационната жалба обстоятелства. Исковата молба е била предявена срещу Дирекция „Комуникационни и информационни системи” на МВР, като в обстоятелствената й част са изложени твърдения за трудовото правоотношение между страните, възникнало на основание трудов договор, а петитумът съдържа искания по претенциите с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 - 3 КТ, предявени срещу Дирекция „Комуникационни и информационни системи” на МВР. В изпълнение на разпореждане на първостепенния съд, указващо на ищцата в едноседмичен срок от съобщението с писмена молба с препис за ответника да насочи иска си срещу МВР, страната е подала молба, постъпила в СРС на 23.10.2014 г., в която без да променя обстоятелствата по исковата молба е изложила, че поддържа исковете срещу МВР, а в случай на оспорване надлежната пасивна легитимация от МВР е заявила, че моли иска да се счита предявен и срещу Дирекция „Комуникационни и информационни системи”. МВР в отговора на исковата молба е оспорило специалната си правосубектност по § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби /ДР/ на КТ. Въззивният съд е разгледал исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 - 3 КТ по същество, без да проведе производство по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 ГПК, с което да се даде възможност на ищцата да изложи твърдения относно специалната правосубектност на Дирекция „Комуникационни и информационни системи” по § 1, т. 1 ДР на КТ, въпреки че съображението, мотивирало СРС да остави производството без движение с посоченото разпореждане е констатацията, че не са обосновани твърдения за организационно – икономическа обособеност на дирекцията. Съдът следва да даде подобни указания единствено при проведено производство по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 ГПК и направена след това констатация, че ищецът е насочил претенциите си срещу лице, чуждо на правния спор. В случая при въведената с исковата молба обстоятелствена част и подадената по - късно по указание на СРС молба за предявяване на исковете срещу посочен от съда ответник, както първостепенния съд, така и въззивния съд са били сезирани с искова молба, неотговаряща на изискванията по чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК. Изложеното налага да се да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, за да се провери допустимостта на въззивното решение, като преценката за това ще се извърши с решението по същество на подадената касационна жалба. Във връзка с изложеното не следва да се обсъждат развитите съображения на страната в приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК и поставените във връзка с тях въпроси, тъй като въпросът за допустимостта предхожда въпросите за правилността на въззивното решение. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение