Определение № 978 от 12.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 214/2012 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] чрез юрисконсулт Е. Ив. М. срещу решение по гр.д. №1719/2011 год. на Окръжен съд [населено място], с което е потвърдено решение № 1264/29.03.2011 год., поправено и допълнено с решение №1569/14.01.2011 год., постановени по гр.д. №14572/2010 год. на Варненския районен съд, ХХV състав в частта, в която е признато за незаконно и е отменено уволнението на Вичка И. Д., извършено със Заповед №344/02.08.2010 год. на управителя на [фирма], същата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „Чистач” в отдел „Техническа експлоатация” и дружеството е осъдено да заплати сумата 2 471,04 лв. като обезщетение за оставането и без работа за времето от 02.08.2010 год. до 02.02.2011 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното и изплащане и са присъдени разноски. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението. Иска се неговата отмяна и постановяване на ново решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.Претендират се разноски. Към касационната жалба е представено изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК. Ответникът по касация Вичка И. Д. от [населено място] не взема становище по допустимостта на касационното обжалване и основателността на жалбата по същество. Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о., с оглед правомощията по чл. 288 ГПК, приема следното: Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Независимо от процесуалната допустимост на жалбата, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, доколкото не са удовлетворени допълнителните изисквания на закона / чл. 280 ГПК/ във връзка с въведената факултативност на касационното обжалване. На първо място посочените в изложението процесуално правни въпроси „относно задължението на съда за обсъждане на всички доказателства поотделно и съвкупност......, за разпределението на доказателствената тежест в процеса ,.... за доказването на твърденията на ищцата за фактите с частни документи, съдържащи удостоверителни изявления за изгодни за ищцата факти и за доказателствената сила на частния документ според закона ,както и за задължението на съда да се произнесе относно доказателствената сила на частния документ” така както са формулирани и обосновани съставляват оплаквания за допуснати процесуални нарушения /, касационно основание за отмяна по чл. 281,т.3 ГПК/. Като такива тези оплаквания могат да бъдат предмет на обсъждане в евентуално производство по чл. 290 ГПК, в случай, че касационното обжалване бъде допуснато, но не и в настоящото производство. Във връзка с поставените материалноправни въпроси, ВКС, състав на 3-то го. приема следното: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че между страните е съществувало валидно трудово правоотношение, че към датата на уволнението ищцата е била член на основна синдикална организация / О. / към К., че Браншовият колективен трудов договор, на който същата се е позовала, е бил валиден и същият се е прилагал към дружеството работодател в качеството му на член на „ Съюз на В и К операторите в България”, който е една от страните подписали договора. Посочено е ,че договорът обвързва дружеството ответник и по силата на чл. 51б,ал.4 КТ, предвид издадената Заповед № РД 01-161/16.02.2010 год. на Министъра на труда и социалната политика за разпростиране на неговото действие във всички предприятия от посочените в заповедта икономически дейности .С оглед на това съдът е приел, че ищцата се е ползвала със синдикална закрила като на осн.чл. 76 от БКТД работодателят е следвало преди уволнението да изиска писмено съгласие от ръководството на синдикалната организация в предприятието. Приел е, че по делото това не е установено при условията на главно и пълно доказване и само на това основание уволнението се явява незаконно. Независимо от това съдът е изследвал и изложил мотиви и относно това дали е било налице и посоченото в заповедта основание за уволнението, а именно „намаляване обема на работата”. Въз основа на данните по делото е направил извод, че това фактическо и правно основание не е налице.Като незаконосъобразност на издадената уволнителна заповед съдът е посочил и това, че работодателят не е извършил подбор съгл. чл. 329 КТ като по делото не е установено, липсата на други сходни длъжности с длъжността на ищцата, между които подборът да бъде извършен. За да уважи обусловения иск по чл. 344,ал.1,т.3 ГПК съдът е приел, че за 6 месечния период след уволнението ищцата е останала без работа като за това се е позовал на данните от трудовата й книжка, която е била представена в оригинал за извършване на съответната справка. Предвид изложеното изходът на спора относно незаконността на уволнението е обусловен от изводите на съда за наличие на синдикална закрила и липсата на съгласие на синдикалния орган по чл. 333,ал.4 КТ. С оглед на това посочените от касатора материалноправни въпроси, свързани със задължението на работодателя да извърши подбор / №4 в изложението/ и досежно белезите на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение „намаляване обема на работа” /№6/ не следва да се обсъждат. Същите макар и да са били предмет на обсъждане във въззивното решение, не са е обусловили изхода на спора и в този смисъл не са правни въпроси по чл. 280,ал.1 ГПК. Невярно е твърдението, че съдът не се е произнесъл по възражението относно валидността на заповедта на Министъра на труда и социалното дело относно действието на БКТД като е приел, че не дължи произнасяне по него. Според касатора, по този въпрос съдът се е произнесъл в противоречие с Р №964/30.12.2009 год. по гр.д. №3306/2008 год. на ВКС,ІІІ г.о./ въпрос № 5/. С въззивното решение тава възражение е обсъдено като съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган в кръга на неговите компетенции, поради което не е недействителна. . Предвид изложеното, не се налага обсъждане на визирания допълнителен критерий / основание за допустимост/ относно тези въпроси по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК и посочените за тяхната обосновка решения на ВКС. Касаторът не е обосновал посоченото във връзка със втората група въпроси / т.ІІ от Изложението/ основание за допустимост по чл. 280,ал.1 т.3 КТ. Независимо от това следва да се посочи, че по въпросите относно точния смисъл на разпоредбата на чл. 333,ал.4 КТ ,относно предпоставките, които установяват задължението на работодателя да поиска предварителна съгласие за уволнението на работник или служител, който се ползва със закрила, установено в К. и относно прилагането на ограничителното правило на чл. 417 ГПК има създадена съдебна практика, в съответствие с която е и произнасянето на въззивния съд. С оглед на изложеното касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част не следва да се допуска. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.