Определение № 60384 от 09.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4228/2021 г.

Производството е с правно основание чл.274 ал.2 ГПК. Образувано е въз основа на подадената частна жалба от Р. Д. Д. от [населено място], чрез процесуалният представител адвокат В., против определение № 615 от 22.07.2021г. по гр.д. № 2113 по описа за 2021г. на Върховен касационен съд, с което е оставане без разглеждане подадената от нея частна касационна жалба с вх.№ 263466 от 1.12.2020г. срещу определение на ОС Плевен, постановено по ч.гр.д.№ 6503/2018г. и е прекратено производството по делото. Счита така постановеният акт за неправилен и желае да бъде отменен. Срещу подадената частна жалба не е постъпил отговор. Настоящият състав на Върховен касационен съд, с оглед постъпилата частна жалба, като взе пред вид доказателствата по делото и съобразно закона, намира същата за допустима /подадена е в законоустановения срок и от лице което има правен интерес от обжалване/, но неоснователна. Съображенията: С обжалвания акт, друг състав на ВКС, като е съобразил, че производството /по гр.д.№ 3810/2014г.на РС Плевен/, във връзка с което е постановено процесното определение е образувано по предявен иск с правно основание чл.49 ЗЗД, за заплащане на обезщетение за имуществени вреди от 1 499лв., е преценил образуваното пред него частно производство като недопустимо, пред вид разпоредбата на чл.274, ал.4 ГПК, изключваща възможността за касационно обжалване на определенията по дела, чиито решения не подлежат на касационно обжалване. В подадената частна жалба, изложените от жалбоподателката доводи за неправилност са свързани с развитата теза, че цената на иска не е 1 499лв., а 6 197лв., в който размер е предявен първоначалния иск. Позовава се на ТР № 3/27.10.2014г. по т.д.№ 3/2014г.на ОСГТК на ВКС и на нормата чл.70, ал.1 ГПК, съгласно която цената на иска се посочва от ищеца. Настоящият съдебен състав намира обжалвания акт за правилен, а тезата на жалбоподателката за неоснователна. Вярно е, че цената на иска се посочва в исковата молба, а въпросът за нея съгл. чл.70, ал.1 ГПК, може да бъде повдигнат от ответника или служебно от съда най-късно в първото заседание за разглеждане на делото. Цената на иска е винаги една и съща, тя се определя при завеждане на делото, но се визира цената на иска, който е предмет на разглеждане. В конкретния случай, Р. Д. е подала исковата си молба на 20.08.2014г., като е предявила няколко обективно съединени осъдителни иска, общият размер на които възлиза на 6 197лв. След постановяване на няколко разпореждания от съда за оставяне без движение, с указание за уточняване на заявената претенция и подадени от ищцата молби, с определение № 1407 от 27.03.3015г., производството е било разделено и предмет на процесното /по гр.д.№ 3810/2014г.на РС Плевен/ са останали претенциите с правно основание чл.49 ЗЗД за осъждане на УМБАЛ „Г.Странски“ЕАД да заплати на Р. Д. претърпени имуществени и неимуществени вреди както следва: 500лв., пропуснати ползи, 233.07лв., закупени лекарства, 266.92лв.,за самоосигуряване и 500лв., неимуществени вреди, ведно със мораторна лихва за забава от 300лв. Претенцията по чл.128 КТ за сумата от 4 396.60лв.е отделена в друго производство и не е била предмет на разглеждане. Така предявения иск с правно основание чл.49 ЗЗД, с определена цена от 1 499лв., е бил отхвърлен от районният съд като неоснователен и недоказан. Последвала е въззивна жалба, която е върната с определение № 711 от 18.02.2020г. на основание чл.262, ал.2, т.1 ГПК поради просрочие. Това определение е потвърдено от въззивния ОС Плевен с определение № 260041 от 1.12.2020г. по ч.гр.д.№ 6503/2018г. Последвалата частна касационна жалба правилно е била оставена без разглеждане, на основание чл.274,ал.4 ГПК, със сега обжалваното определение на друг състав на ВКС. Описаната фактическа обстановка недвусмислено сочи, че се касае до обжалване на определение по дело, решението по което не подлежи на касационно обжалване. Това е така, защото не подлежат на касационно обжалване решения по въззивни дела с цена на иска до 5 000лв. за граждански дела /чл.280, ал.3, т.1 ГПК/. Неоснователно е направеното от жалбоподателката възражение досежно цената на иска, защото за да възникне исков процес не е достатъчно да съществува право на иск. Необходимо е същото да бъде надлежно упражнено чрез редовно предявяване на иска. В случая заявеното спорно материално право е било предмет на уточняване и предметът на делото, определящ и цената на иска е окончателно конкретизиран с определение № 1407 от 27.03.3015г.на съда. Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд