Определение № 264 от 08.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2880/2020 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК като е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 5093/24.07.2020 година, подадена от Кметство с. Софрониево, против решение № 172/02.07.2020 година на Окръжен съд Враца,, постановено по гр. д. № 227/2020 година. С обжалваното решение съставът на Окръжен съд Враца е потвърдил първоинстанционното решение № 11/19.02.2020 година на Районен съд Оряхово, постановено по гр. д. № 578/2019 година като са уважени предявените от М. А. И. против Кметство с. Софрониево искове с правно основание чл. 344 ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, последният във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ, като е признато за незаконно и като такова е отменено уволнението на И. от длъжността „Главен специалист“, извършено със заповед № 36/06.08.2019 година на Кмета на с. Софрониево, на основание чл. 328, ал. 1, т. 11 от КТ, като тя е възстановена на длъжността, която е заемала преди уволнението, а Кметство с. Софрониево е осъдено да й заплати сумата от 3720.00 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа, поради незаконното уволнение, заедно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска 04.10.2019 година до окончателното заплащане. В подадената от Кметство с. Софрониево касационната жалба се излагат доводи за това, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените от М. А. И. искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, последният във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ да бъдат отхвърлени. Направено е и евентуално искане, в случай, че не са налице предпоставките за произнасяне по същество делото да бъде върнато на Окръжен съд Враца за ново разглеждане от друг състав. В изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Окръжен съд Враца по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, пр. 3 от ГПК. Ответницата по касационната жалба М. А. И. е подала отговор на същата с вх. № 260 564/06.09.2020 година, с който е изразила становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решение № 172/02.07.2020 година на Окръжен съд Враца,, постановено по гр. д. № 22773/2020 година и такова не трябва да бъде допускано, а ако бъде допуснато жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано оставянето й без уважение като се потвърди атакуваното с нея решение. Кметство с. Софрониево е било уведомено за обжалваното решение на 03.07.2020 година, като подадената от него срещу същото касационна жалба е с вх. № 5093/24.07.2020 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима. Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното: Съставът на Окръжен съд Враца е приел за установено, че М. А. И. е работила по трудово правоотношение в Кметство с. Софрониево на длъжността „Главен специалист“ от 29.11.2007 година. На 18.07-2019 година била утвърдена нова длъжността характеристика за длъжността, която били въведени нови образователни и допълнителни изисквания за заеманата от И. длъжност-образователна степен на висшето образование бакалавър или магистър в област на висшето образование „Хуманитарни науки“ по професионални направления “История и археология“ и „Филология“ и област на висшето образование „Социални, стопански и правни науки“, по професионални направления „Социология“ и „Социални дейности“. Професионална област: деловодна дейност, документо обработка и архивистика. Професионален опит: 2 години по направление на дейност. Допълнителна квалификация: отлично познаване и ползване на Microsoft Office, (Word, Excel, Power Point, Outlook), машинопис, стенография, завършен курс по архивистика, опит със система за електронно управление на данни. В забележка било отразено, че при първоначално назначаване, срока на изпитване е 6 месеца. М. А. И. отказала да получи новата длъжностна характеристика в присъствие на двама свидетели. От ЕР № 1990/ 133/06.10.2014 година на ТЕЛК при МБАЛ „Св. И. Рилски“ ЕООД [населено място], се установявало, че И. била освидетелствана с 68 % ТНР, с водеща диагноза „биполярно афективно разстройство“ със срок на освидетелстването една година, без противопоказни условия на труд. С ЕР № 1519/086/18.06.2015 година, И. била преосвидетелствана със 76 % ТНР, за срок от три години със същата диагноза, като в решението се сочело, че тя може да работи на посоченото работно място. С ЕР № 1168/063/21.04.2016 година, И. отново била преосвидетелствана със 74% ТНР за срок от 3 години, без промяна на диагнозата, като в решението не било посочено да има противопоказни условия на труд. С експертно решение № 0788/05.04.2019 година, И. пак била преосвидетелствана с 50 % ТНР за срок от 3 години, без промяна на диагнозата. В решението се сочело, че тя може да работи на посоченото работно място. С писмо вх. № 02/27.06.2019 година кметът на с. Софрониево е поискал от председателя на ТЕЛК при МБАЛ „Св. И. Рилски“ ЕООД [населено място] на основание чл. 333 ал. 2, във връзка с ал. 1 т. 2 и т. 3 от КТ да даде писмено мнение относно прекратяване на трудовото правоотношение с М. А. И. на основание чл. 328 ал. 1 т. 11 от КТ. В него било посочено, че И. има решение от ТЕЛК, според което била трудоустроена и боледува от болест, определена в Наредба № 5/1987 година за болестите, при които работниците боледуващи от тях имат особена закрила по чл. 333, ал. 1 от КТ-„биполярно афективно разстройство“, сегашен епизод „хипоманиен“. Изложени били доводи, че същата вероятно поради психичното си състояние създава конфликти на работното си място и издава официални документи с невярно съдържание, което рефлектира върху работата на кметството. Към писмото били приложени писмени доказателства-решение на ТЕЛК от 05.04.2019 година, длъжностна характеристика, постановление на РП Оряхово. С писмо изх. № 2/26.07.2019 година Председателят на ТЕЛК при МБАЛ „Св. И. Рилски“ ЕООД [населено място] отговорил, че във връзка с освобождаването на И. от заеманата длъжност той счита, че право на освобождаване от работа дава РИТ [населено място]. Посочено е, че в случая на лицето липсва и необходимото образование за длъжността, но би следвало да предложат на лицето място за трудоустрояване при необходимост или да изискват разрешение от РИТ за освобождаване. С писмо вх. № 19 087 534/30.07.2019 година кметът на с. Софрониево поискал от Дирекция „Инспекция по труда“ [населено място] да даде разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение на М. А. И. на основание чл. 333, ал. 1, т. 2 от КТ, което било дадено с писмо изх. № 19 070 287/31.07.2019 година. С оглед на това била издадена заповед № 36/06.08.2019 година на Кмета на с. Софрониево, с която трудовото правоотношение на И. било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 11 от КТ, считано от 07.08.2019 година. Въззивният съд е приел, че въз основа на така установената от него фактическа обстановка се налагали следните правни изводи, а именно, че М. А. И. страдала от заболяване „биполярно афективно разстройство“ и с експертно решение № 0788/052/05.04.2019 година на ТЕЛК при МБАЛ „Св. И. Рилски“ ЕООД [населено място] била преосвидетелствана с 50% ТНР със срок на освидетелстване три години, без противопоказни условия на труд включително и за заеманата длъжност „Главен специалист в кметство [населено място]. Съгласно разпоредбата на чл. 333, ал. 1, т. 2 и 3 от КТ, с предварителна закрила при уволнение се ползвали работници и служители, които са трудоустроени, както и такива, боледуващи от болести, определени в Наредба № 5 от 20.02.1987 година на Министерството на народното здраве за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от Кодекса на труда. Според чл. 333, ал. 2 от КТ, в случаите по т. 2 и 3 на предходната алинея-ал. -преди уволнението се вземало и мнението на ТЕЛК, освен разрешение на инспекцията по труда-чл. 333 ал.1 КТ при уволнение по чл. 325, т. 11 от КТ. В случая М. А. И. се ползвала от закрилата на чл. 333, ал. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, тъй като била трудоустроена и боледувала от болест, посочена в цитираната по-горе наредба. Съгласно чл. 344, ал. 3 от КТ ако преди уволнението на работника работодателят не бил взел предварително съгласие на инспекцията по труда, съдът отменял уволнението като незаконно само на това основание, без да разглежда трудовия спор по същество. В случая кметът на с. Софрониево трябвало да преодолее предварителната закрила на М. А. И. по чл. 333, ал. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, при което трябвало да бъдат изпълнени две кумулативни изисквания-да иска и да получи преди уволнението мнението на ТЕЛК, как ще се отрази уволнението на здравословното състояние на работника или служителя, на база наличната за състоянието му документация и да поиска и да получи разрешение от Дирекция „Инспекция по труда“ за уволнението, като разрешението следвало да се иска на всички основание за закрила, с които лицето се ползвало. В случая било отправено искане до ТЕЛК за даване на мнение, в което се сочели данни както за заболяването на И., така и за нейното трудоустрояване. Писмото на ТЕЛК обаче следвало да се приравни на липса на мнение, тъй като не давало никакво становище на специализирания орган как ще се отрази уволнението на М. А. И. на здравословното й състояние. Освен това в самото писмо на Кметство с. Софрониево не бил поставен въпрос как ще се отрази на здравословното състояние на И. евентуалното й уволнение, с оглед заболяването, от което тя страда. Затова работодателят следвало да отправи ново искане с конкретно искане за даване на мнение как ще се отрази уволнението на здравословното състояние на работника, с оглед на конкретното заболяване, от което страда и с оглед на което е трудоустроен, за да може да се преодолее защитата по чл. 333, ал. 1, т. 2 и т. 3 от КТ. Самото искане до Дирекцията „Инспекция по труда“ за даване на съгласие за уволнението на И. също не отговаряло на законните изисквания. В него липсвала информация, че се касае до трудоустроено лице, за това какви документи са изпратени на инспекцията, тъй като искането било вид бланка, в която т. 8 дори била документи за подбор, какъвто в случая бил ирелевантен. Работодателят не си бил направил труда да опише какви документи изпраща до Дирекцията „Инспекция по труда“, ако въобще е изпратил такива. С оглед на това съставът на Окръжен съд Враца приемал, че липсва и надлежно дадено разрешение от Дирекцията „Инспекция по труда“ за уволнението на М. А. И.. С оглед на това приложима била разпоредбата на чл. 344, ал. 3 от КТ и уволнението трябвало да бъде отменено само на това основание без съдът да разглежда спора по същество. При извършването на проверка на въззивното решение на Окръжен съд Враца не се откриват основания за допускането му до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2, пр. 1 или пр. 2 от ГПК. С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК Кметство с. Софрониево е поискало допускането на обжалваното решение до касационен контрол по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК по отношение на правния въпрос за това длъжен ли е въззивния съд да обсъди всички доводи и възражения на страната във въззивната жалба, като изложи свои собствени мотиви, съгласно чл. 236, ал. 2 от ГПК. Твърди се, че по отношение на този въпрос обжалваното решение е с противоречие с приетото в решение № 237/24.06.2010 година, постановено по гр. д. № 826/2009 година, решение № 283/01.11.2014 година, постановено по гр. д. № 1609/2014 година, решение № 187/07.07.2016 година, постановено по гр. д. № 1332/2015 година, решение № 248/15.11.2016 година, постановено по гр. д. № 784/2016 година, четирите по описа на ВКС, ГК, ІV г. о., решение № 130/23.06.2016 година, постановено по т.. д. № 748/2015 година по описа на НКС, ТК, І т. о., решение № 157/08.11.2011 година, постановено по т. д. № 823/2010 година и решение № 134/30.12.2013 година, постановено по т. д. № 34/2013 година, двете по описа на ВКС, ТК, ІІ т. о. Този въпрос е съществен, но не обуславя допускането на въззивното решение на Окръжен съд Враца до касационно обжалване. Въззивният съд се е съобразил със задължението си да обсъди всички доводи и възражения на страните, като първоначално обсъди въпроса за спазването на изискванията по чл. 333 от КТ за предварителната закрила при уволнение и изложи собствени мотиви в тази връзка. Ако при това обсъждане съдът достигне до извода, че не е искано предварителното съгласието на инспекцията по труда, в случаите когато такова се изисква, той трябва да приложи разпоредбата на чл. 344, ал. 3 от КТ и да отмени уволнението само на това основание, без да разглежда трудовия спор по същество (чл. 344, ал. 3 от КТ)-решение № 208/02.04.2009 година, постановено по гр. д. № 1177/2007 година по описа на ВКС, ГК, І г. о. и решение № 424/26.05.2010 година, постановено по гр. д. № 1644/2009 по описа на ВКС, ІІІ г. о.. В този случай съдът не е задължен да се произнася по доводите и възраженията на страните отнасящи се до съществото на спора и да обсъжда същите. С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК Кметство с. Софрониево е поискало въззивното решение на Окръжен съд Враца да бъде допуснато до касационно обжалване и по реда на чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, а именно поради очевидна неправилност. Поначало неправилността на съдебното решение представлява основание за касационно обжалване на въззивното решение. Както е посочено и в ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГК на ВКС наличието на такава се преценява от съда не във фазата на допускане на касационното обжалване, а след това, в производството по чл. 290 и следващите от ГПК, след съвкупната преценка на събраните по делото доказателства както поотделно така и в тяхната взаимовръзка. Поради това предвидената като основание за допускане на касационното обжалване очевидна неправилност не се припокрива изцяло с неправилността на съдебното решение, като основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 от ГПК. Невъзможността за извършване на проверка на решаващите изводи на въззивния съд в производството по чл. 288 от ГПК налага проверката за наличието или не на очевидна неправилност на решението, като основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, да се извършва, без да се прави проверка на действително съществуващите пороци на съдебния акт, само въз основа на мотивите на същия и наличната в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК обосновка в тази насока. В случая твърденията за очевидна неправилност на обжалваното решение се припокриват с твърденията в касационната жалба за допуснати от съда нарушения при установяване на фактите и неправилно приложение на материалния закон, които от своя страна са довели до неправилен извод по съществото на спора. Тези твърдения обаче са такива обосноваващи основания за касационно обжалване по смисъла на чл. 281, т. 3 от ГПК и не могат да бъдат проверени, без да се извърши проверка на решаващата дейност на въззивния съд. Затова те не могат да обосноват предвиденото в чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК основание за допускане на касационно обжалване. Проверката на тези изводи на съдилищата по същество налага да се извърши преценка на това дали същите са изградени въз основа на представените по делото доказателства, след съвкупното обсъждане на същите въз основа на направените от страните твърдения и възражения, като се прецени и начина на формиране на волята на решаващия съд. Това обаче може да бъде направено едва в производството по чл. 290 от ГПК, но не и в това по чл. 288 от ГПК. Направените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на Кметство с. Софрониево твърдения не сочат на неправилно приложение на императивна на разпоредба от страна на въззивния съд, нито пък на това, че същият е приложил закона в неговия обратен, противоположен смисъл, нито пък, че спорът е разрешен въз основа на несъществуващ или отменен закон или на това, че въззивното решение е явно необосновано поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Именно при такива основания може да бъде прието, че е налице хипотезата на чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК. В останалите случаи на неправилност на въззивното решение, същото може да бъде допуснато до касационно обжалване на някое от предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1-т. 3 от ГПК основания за това. Предвид на посоченото не е налице основанието за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Враца по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК. Предвид на изложеното не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, пр. 3 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 172/02.07.2020 година на Окръжен съд Враца,, постановено по гр. д. № 22773/2020 година, по подадената против него от Кметство с. Софрониево, касационна жалба с вх. № 5093/24.07.2020 година и такова не трябва да се допуска. С оглед изхода на делото Кметство с. Софрониево ще трябва да заплати на М. А. И. сумата от 650.00 лева, представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение