Определение № 335 от 28.04.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4279/2021 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба от Трето основно училище „Братя Миладинови“, [населено място], чрез адвокат М. Ш., срещу въззивното решение на Благоевградски окръжен съд №345/26.07.2021г. по в.г.д.№316/2021г. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност и неправилност, нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Насрещната страна В. Д. Ф. с писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 от ГПК, чрез адвокат И. З., оспорва жалбата. Твърди, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване. Формулираните въпроси не отговарят на изискването на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, тъй като не са от значение за точното прилагане на законите и за развитието на правото. Отговорите им се съдържат в общите принципи на правото и в нормативните актове. Правилата, уреждащи въпросите, свързани с организацията на работата в образованието, са ясни, конкретни и не пораждат предпоставки за неточното им прилагане. Решението на въззивната инстанция е съобразено с практиката на ВКС. В условие на евентуалност, изразява становище за неоснователност на жалбата. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: Въззивният съд е потвърдил решението на първостепенния Районен съд Гоце Делчев, с което са уважени предявените от В. Д. Ф. срещу Трето основно училище „Братя Миладинови“, [населено място] искове за признаване за незаконно и отмяна на уволнението извършено със Заповед № 669/31.08.2020г. на директора на Трето основно училище „Братя Миладинови“, [населено място]; за възстановяване на В. Д. Ф. на заеманата преди уволнението длъжност – „Учител в група за целодневна организация на учебния ден І – ІV клас“ с код НКПД 2341-5015 в Трето основно училище „Братя Миладинови“, [населено място] и за осъждане на Трето основно училище „Братя Миладинови“, [населено място] да заплати на В. Д. Ф. сумите от 1 630,46лв. – обезщетение за времето, през което същата е останала без работа за периода от 01.09.2020г. до 11.10.2020г., на основание чл.225, ал.1 от КТ, ведно със законната лихва върху нея, считано от предявяване на иска – 19.10.2020г. до окончателното ѝ изплащане, както и на сумата от 4 322,99лв. – представляващи разликата между възнаграждението, което би получила и това, което получава по сключения на 12.10.2020г. договор, за периода от 12.10.2020г. до 28.02.2021г., на основание чл.225, ал.2 от КТ, ведно със законната лихва върху нея, считано от предявяване на иска – 19.10.2020г. до окончателното ѝ изплащане. За да постанови този резултат, съдът е приел, че по делото са надлежно установени следните обстоятелства: 1/ Страните са били в трудово правоотношение въз основа на трудов договор №745/02.09.2019г., като ищцата е заемала длъжността „учител целодневна организация на учебния ден в начален етап – код по НКПД 2341-5002“, с място на работа Трето основно училище „Братя Миладинови“, [населено място] и срок на договора – до завършване на определената работа. 2/ Трудовото правоотношение е прекратено с процесната Заповед №669/31.08.2020г. на директора на Трето основно училище „Братя Миладинови“, [населено място], на основание чл.325, ал.1, т.4 от КТ поради завършване на определената с Трудов договор №745/02.09.2019г. работа. 3/ За периода от 01.09.2020г. до 11.10.2020г. ищцата е останала без работа. На 12.10.2020г. същата е сключила трудов договор с „К. трейд“ О., [населено място] на непълно работно време, със срок на изпитване от 6 месеца и възнаграждение в размер на 305лв. 4/ От заключението по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че размерът на последното получено от ищцата трудово възнаграждение, по смисъла на чл.228, ал.1 от КТ, е 1 236,90лв. Размерът на обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ за периода от 01.09.2020г. до 11.10.2020г. е 1 630,46лв., а размерът на обезщетението по чл.225, ал.2 от КТ за периода от 12.10.2020г. до 28.02.2021г. е 4 322,99лв. Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът е направил извод, че по делото са установени наличието на трудово правоотношение между страните и прекратяването му с атакуваната заповед, на основание чл.325, ал.1, т.4 от КТ, поради завършване на определената работа. Посочил е, че основния спорен въпрос е за характера на сключения между страните трудов договор и по-специално дали същият е срочен или безсрочен, съответно приложима ли е по отношение на него разпоредбата на чл.325, ал.1, т.4 от КТ. В тази връзка въззивният съд е съобразил съдържанието на договора, в който е посочено, че се сключва на основание чл.68, ал.1, т.2 от КТ „до завършване на определена работа: планира, организира и провежда възпитателно образователни дейности в ГЦОУД – самоподготовка, организиран отдих и физическа активност, занимания по интереси и други задължения, утвърдени от работодателя в длъжностната характеристика, представляваща неразделна част от договора“. Приел е, че характерът на договора следва да бъде определен чрез тълкуване на неговото съдържание и приложимата правна уредба, като съдът не е обвързан от посочената в него разпоредба. Посочил е, че условията, при които може да се сключи трудов договор за определен срок са изрично регламентирани в императивните разпоредби на чл.68 от КТ, които не могат да се дерогират по волята на страните в трудовото правоотношение. Изложил е, че действащото към момента на сключване на договора правило на чл.68, ал.1, т.2 от КТ е предвиждало, че е допустимо сключване на срочен трудов договор до завършване на определена работа. В този случай се касае за работа, която би могла да се дефинира по вид, обем и качество още към момента на сключване на трудовия договор, но не се осъществява постоянно от работодателя, поради което с приключването ѝ за предприятието/работодателя отпада необходимостта от съответния трудов резултат и се изчерпва съдържанието на трудовото правоотношение. С оглед на това съдът е приел, че заеманата от ищцата длъжност не попада в кръга на дейностите визирани в чл.68, ал.1, т.2 от КТ. Посочил е, че по аргумент от чл.101, ал.1-3 от ЗПУО и чл.91 и чл.92 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета и чл.2, чл.3 и чл.13 от Наредба №10/01.09.2016г. за организация на дейностите в училищното образование, последното се организира в учебни години с продължителност 12 месеца, които започват от 15.09. и включват учебно време /организирано в учебни срокове, седмици дни и часове/ и неучебно време /официални празници и ваканции/. В рамките на учебната година се включва както времето, през което учениците се обучават, така и това през което те ползват т.нар. „ваканции“, което време за лицата назначени на длъжността „учител“ е работно и те са длъжни да изпълняват своите задължения, включително и такива свързани с планиране и подготовка на учебния процес. С оглед на посочените специфики съдът е приел, че работата като учител в какъвто и тип училище да е няма временен характер, а е с постоянен такъв, т.е. част е от основната дейност на работодателя. В подкрепа на този извод е и установения по делото факт, че изпълняваната от ищцата длъжност е съществувала както преди сключване на процесния договор, така и след прекратяването му. В същия смисъл е и представената по делото длъжностната характеристика, според която основните трудови функции на длъжността са планиране, организиране и провеждане на възпитателно-образователни дейности в ГЦОУД – самоподготовка, организиран отдих и физическа активност, занимания по интереси, прилагане на ефективни образователни методи и подходи съобразно индивидуалните потребности на учениците и др. Въз основа на установената фактическа обстановка и приложимите за длъжността правни норми, съдът е приел, че дейността на ищцата по заеманата длъжност на педагогически специалист е свързана с осъществяване на държавната социална политика в сферата на училищното образование, т.е. изисква непрекъсната дейност на заетите в училищата педагози, поради което не може да бъде окончателно завършена и не може да се осъществява чрез срочни трудови договори по реда на чл.68, ал.1, т.2 от КТ. Извел е извод, че процесното трудово правоотношение е безсрочно, макар и формално в договора да е записано като основание за сключване – чл.68, ал.1, т.2 от КТ със срок - до завършване на работата. По отношение на същия е неприложима хипотезата за прекратяването му по реда на чл.325, ал.1, т.4 от КТ. По изложените съображения е намерил предявените искове за основателни. Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване по следните правни въпроси: 1/ Всички ли учителски длъжности в начален етап на образованието се характеризират като работа с постоянен характер или само тези, чрез които се осъществява обучението по образователните предмети? 2/ В частност, представлява ли работата на учителите целодневна организация на учебния ден в начален етап неотменна част от „непрекъснатия педагогически процес“ предвид обстоятелството, че тя се организира при желание на родителите на малките ученици? 3/ Срочния трудов договор за завършване на определена работа може да се сключва само за работа, която не се осъществява постоянно от работодателя или може да бъде сключван за всякаква работа, осъществявана от работодателя било постоянно, било непостоянно /по терминологията на съда/? 4/ В частност, допустимо ли е сключването на срочен трудов договор за завършване на определена работа по чл.68, ал.1, т.2 от КТ за длъжността „учител целодневна организация на учебния ден в начален етап“ предвид спецификата на трудовата функция на тази длъжност? Твърди се, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Искането е основано на хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Касационното обжалване се претендира да бъде допуснато и на основание чл.280, ал.2 от ГПК, поради очевидна неправилност на решението. За да бъде допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, е необходимо по поставения обуславящ въпрос да е налице необходимост от тълкуване на неясна, противоречива или липсваща правна норма, поради липса на практика на ВКС или при установена такава, която следва да бъде изменена поради промяна в законодателството или в обществените отношения. Точното приложение на закона и развитието на правото е основание за допускане на касационно обжалване, когато тълкуването има за цел да осигури разглеждането и решаването на делата според точния смисъл на закона. В този смисъл са и разясненията дадени в ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС. В конкретния случай формулираните от касатора въпроси са свързани с предмета на делото и са от значение за крайния му изход, но в изложението на касационните основания не са посочени никакви съображения по отношение на значението им за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Въпросите са обосновани с оплакванията за неправилност на обжалваното въззивно решение и несъгласие с изводите на съда, което съгласно трайно установената съдебна практика по чл.288 от ГПК не е основание за допускане на касационно обжалване. За пълнота на изложението следва да се посочи, че атакуваният съдебен акт е постановен в съответствие с формираната практика по приложение на разпоредбите на чл.68 от КТ и § 1, т. 8 ДР от КТ, според която сключване на срочен трудов договор за определено време е допустимо в изрично предвидените от закона хипотези. Съобразена е и практиката на ВКС, с която е прието, че учителската работа е постоянна, като обособяването ѝ в учебни години сочи на цикличност в непрекъснатия педагогичен процес, но не и на завършване на определена работа, тъй като работата с деца, продължава и извън определения за учебна година период и преминава в следващата учебна година. При постановяване на решението въззивният съд е обсъдил всички доказателства в тяхната взаимна връзка, въз основа на които е направил извод, че заеманата от ищцата длъжност е съществувала преди сключване на трудовия договор и след неговото прекратяване, поради което и с оглед вида на възложените ѝ трудови функции, е направил извод, че същата няма характер на временна, сезонна или краткотрайна по смисъла на чл. 68, ал. 3 КТ, а се касае за работа с постоянен характер. Формираната съдебна практика е ясна и не са налице основание за изменението ѝ поради изменение на закона или на обществените отношения. Съдът намира, че не е налице основание за допускане на касационното обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК поради очевидна неправилност на решението, тъй като при постановяването му съдът не е приложил отменен закон или закон в противоречие с неговия смисъл или при нарушение на основни съдопроизводствени правила или изводи на съда, които са в грубо противоречие с правилата на формалната логика. Такава не може да се изведе от мотивите на решението или от установените по същество факти, без анализ на доказателствата и на извършените процесуални действия. В заключение, касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, тъй като не са налице сочените от жалбоподателя основания за това по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК и чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК, нито е налице друго основание за служебно допускане на обжалването от касационната инстанция по чл.280, ал.2 от ГПК. На основание чл.78 от ГПК и направеното искане Трето основно училище „Братя Миладинови“, [населено място] следва да бъде осъдено да заплати на В. Д. Ф. сумата от 400лв., представляваща направените пред настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение,