Определение № 733 от 19.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1857/2010 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. Х. Г. срещу въззивно решение от 16.06.2010 г. по въззивно гр.д. № 292 /2010 г. на Хасковски окръжен съд, г.о., с което е потвърдено решение от 08.02.2010 г. по гр.д. № 829 /2009 г. на Димитровградски районен съд, с което са отхвърлени искове на жалбоподателя срещу [фирма] по чл.128 КТ за заплащане на основно и допълнително трудово възнаграждение за месеците юни и юли 2009 г. в общ размер 5,617.28 лева Жалбоподателят иска решението да бъде допуснато до касационно обжалване, основанията за това ще бъдат разгледани по-долу. Ответникът [фирма] оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване. Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение, производството е висящо съгласно пар.25 от ЗИД ГПК (Д.В. бр.100 /2010 г.) и обжалваемият интерес по оценяемите искове във въззивното производство е над 1,000 лева. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че при оспорване на исковете ищецът не е доказал съществуването на трудовото правоотношение между него и ответното дружество, тъй като представеният от ищеца трудов договор не е подписан от ищеца, а разпоредбата на чл.62,ал.1 КТ предвижда сключването на трудов договор в писмена форма; Съществуването на трудовото правоотношение не се установява и от другите доказателства по делото – представените тахошайби (тахографски листове) са доказателство за изминатите километри (ищецът твърди, че е работил като шофьор на товарен автомобил международни превози), не са доказателства и представените на чужд език ЧМР фактури, в които не е посочено името на ответника, а на „М – спирит”, като няма доказателства за идентичност между двете. По делото са приети също подписан документ за Условия(та) на работа в M- spirit, заключение на авто-техническа експертиза, от което е видно, че от представените тахографски листове се установява изминаването на определени километри за двата месеца (общо 24,240 км.) и заключение на съдебно-счетоводна експертиза, от което е видно, че ответникът и неговият управител не са намерени на посочените от него адреси, поради което вещото лице не е могла да провери документите, които дружеството трябва да съставя и съхранява, а е изчислила трудовото възнаграждение въз основа на представените по делото доказателства и по данните на авто-техническата експертиза. От изложеното е видно, че въпросът за доказателствените средства за установяване съществуването на трудовото правоотношение е разрешен в противоречие с посоченото решение № 1488 /08.11.1999 г. по гр.д. № 814 /1999 г. на ВКС, V г.о., с което е прието, че съгласно чл.188,ал.1 ГПК (отм.) съдът (по същество) е длъжен да прецени всички доказателства по делото, които са от значение за спора, както и доводите на страните. Това противоречие обосновава предпоставките на основание по чл.280,ал.1,т.2 ГПК за допускане на обжалваното решение до касационно обжалване. Спорът е трудов и жалбоподателят не дължи на ВКС държавна такса за разглеждането на касационната му жалба. Воден от изложеното съдът