Определение № 1031 от 08.11.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2372/2017 г.

Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК. Образувано е по касационна жалба, вх.№2138/17.3.2017 г. подадена от адв. Ю. Д. – процесуален представителна ищеца С. А. Я. от [населено място], [община], област К. против въззивно решение №22/17.02.2017 г. по гр.д.№510/2016 г. по описа на Кюстендилския окръжен съд, г.к., с което е отхвърлен предявеният от С. А. Я. от [населено място], [община], област К., против [фирма] – [населено място] с., [община] дол, област К., иск с правно основание чл.222, ал.3, във връзка с чл.68, ал.1 К., за сумата7998,60 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 02.3.2016 г. до окончателното й изплащане. Въззивният съд е приел, че „Установената по делото фактическа обстановка обуславя извод за неоснователност на иска, поради което същият следва да бъде отхвърлен. Ответното ТД е било работодател на ищеца, но за него не е възникнало задължение за заплащане на обезщетение на основание чл. 68,ал. 1 от К. на Я., тъй като тази разпоредба, а и въобще КТД не е имал действие към момента на прекратяване на трудовото правоотношение между страните – 31.12.2015 г. Към този момент времетраенето на КТД е изтекло, поради това, че максимално определеният законоустановен с разпоредбата на чл. 54, ал. 2 от КТ срок от две години е изтекъл на 01.03.2015 г. Срокът на процесния КТД не е продължен до сключване на нов КТД, както е предвидено в разпоредбата на параграф 7, тъй като тази клауза е недействителна като противоречаща на императивна законова разпоредба. Конкретно, касае се до нищожна клауза. Налице е нарушение на материалния закон, тъй като първоинстанционният съд не е приложил правилно законовата разпоредба на чл.54, ал2 КТ. Изобщо не са обсъдени доводите на ответника за нищожност на клауза от КТД, като това възражение е направено още с отговора на исковата молба. Решението е несъобразено със задължителната съдебна практика в тази насока, установена с постановени по реда на чл. 290 от ГПК решения на ВКС – цитирани и в отговора от ответника. Първоинстанционният съд е следвало да съобрази, че максималния срок на действие на КТД съгласно чл.54, ал.2 КТ е 2 години и разпоредбата е императивна. Предвид това, не може да бъде уговарян срок с продължителност над две години. Възможните отклонения, договаряни от страни по КТД може да са само в рамките на закона – при съобразяване с разпоредбите на чл.53 и чл.54 КТ. Това важи и при изменение на КТД, съгласно чл.56, ал.2 КТ. Клаузите съдържащи договорени отклонения несъобразени с горепосочените разпоредби са недействителни като противоречащи на императивна правна норма. В процесния казус такава недействителна уговорка е разпоредбата на параграф 7 от К. от 24.02.2013 г., придаваща на договора срок на действие над императивно установения от чл.54, ал.2 КТ максимален такъв от 2 години. Предвид изложеното следва извод, че за ищеца не е възникнало право да получи обезщетение в претендирания от него размер, поради липса на норма предвиждаща това. Нищожната клауза от КТД не е породила действие, поради което не е налице продължаване действието на същия след 01.03.2015 г., респективно към 31.12.2015 г., когато е прекратено трудовото правоотношение. Искът е неоснователен и следва да се отхвърли.“ В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че въззивното решение следва да бъде допуснато по чл.280, ал.1, т.т.1 и 3 ГПК, като се поставят следните въпроси: 1.Допустимо ли е съдът да постанови с решението си отделна клауза от КТД или целия КТД за недействителен само по направено възражение по делото от ответната страна, без да е воден отделен иск по чл.60 КТ ?, 2. Не следва ли съдът да отхвърли направено от ответника възражение за недействителност на отделни клаузи на КТД, на основание, че не е налице влязло в сила съдебно решение по иск по чл.60 КТ, водено между страните, подписали КТД ?, 3. Следва ли да се води отделно производство по чл.60 КТ, по което да има налице влязло в сила съдебно решение, че отделни клаузи по КТД или целия са недействителни, за да може съдът, пред който се разглежда делото за дължимото обезщетение да се позове на това решение ?, и 4. Искът по чл.60 КТ преюдициален ли е спрямо иск за заплащане на обезщетение по КТ във връзка с КТД? Представят се определения на ВКС по чл.274 ГПК и решение на Варненския окръжен съд, подробно посочени в изложението. Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Ответникът по касация [фирма] - [населено място] село, [община] дол, област К., не заявява становище в настоящото производство. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба и изложението за допускане на касационното обжалване намира следното: Касационната жалба е подадена в законния срок,, поради което е процесуално допустима. Първият от поставените въпроси отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, поради което въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване по него. Доколкото касационният жалбоподател не дължи държавна такса делото следва да се докладва на председателя на Четвърто гражданско отделение на ВКС, за насрочване за открито съдебно заседание. Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,