Определение № 238 от 06.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5924/2014 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място], приподписана от пълномощника юрисконсулт Цв. К., срещу въззивното решение на Врачанския окръжен съд, № 290 от 15.07.2014г. по в.гр.д. № 403/2014г., с което е потвърдено решението на Козлодуйския районен съд, № 91/15.04.2014г. по гр.д. № 954/2013г., с което са уважени предявените от Д. Б. Р. против [фирма] искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ. Ответникът Д. Б. Р. от [населено място] в подадения писмен отговор от пълномощника й адв. Св. Г. моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Претендира разноските по делото. Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното: За да уважи предявените от Д. Б. Р. против [фирма] искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ, въззивният съд е приел, че посочените в текстовата част на заповедта причини за уволнението - "обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор", не са установени. Работодателят не е доказал да е създадена нова обстановка, при която реалното изпълнение на трудовия договор е станало невъзможно по причини, непреодолими за страните. Документите, към които е извършено препращане от страна на работодателя, обосновават основанието за уволнение не по чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ, както се сочи в заповедта, а по чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ. В отправеното до ищцата предизвестие е посочено, че трудовият договор ще бъде прекратен на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ във връзка с невъзможността й да работи в С., съгласно протокол на С. към [фирма], както и несъгласието й да приеме нова длъжност, предложена с допълнително споразумение към трудов договор. В посочения протокол, изготвен от ЛК към С. на работодателя, е предложено лицето да бъде трудоустроено, да не се допуска до работа в КЗ и да бъде изведено от С., с оглед представено решение на ТЕЛК. За да е осъществен посоченият в тази разпоредба фактически състав, следва да е налице невъзможност на работника или служителя да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайно намалена работоспособност, или по здравни противопоказания въз основа на заключение на ТЕЛК. От събраните по делото доказателства е видно, че ищцата страда от няколко заболявания, но няма доказателства някое от тях да я поставя в невъзможност да изпълнява възложената й работа. В хода на съдебното производство работодателят обосновава наличието на такава невъзможност с противопоказание ищцата да работи в С., в каквато тя трябва да изпълнява заеманата длъжност. От експертното решение на ТЕЛК е видно, че единственото противопоказание на ищцата е да упражнява тежък физически труд. Препоръката ищцата да работи извън С. се прави за първи път от С. към самия работодател. Изискуемото от разпоредбата на чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ заключение на ТЕЛК не може да бъде заместено от протокол на друг здравен орган, нито е в правомощията на съда да преценява дали някое от заболяванията на ищцата води до невъзможност да изпълнява определени трудови функции. Липсата на елемент от фактическия състав на чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ води до незаконност на уволнението. На последно място съдът е приел, че заповед № 522/16.08.2013 год. е подписана от лице, на което не е делегирано право да прекрати трудовото правоотношение. Към момента на издаване и подписване на заповедта от зам.изпълнителния директор Н., същият не е бил упълномощен с право да прекрати трудовото правоотношение. К. [фирма] моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК по въпросите: „експертното решение на национален център по радиобиология и радиационна защита по Наредба № 29/2005г. за здравни норми и изисквания при работа в среда с йонизиращи лъчения, постановяващо забрана на работник или служител да работи в среда с йонизиращи лъчения, счита ли се за документ на оторизиран орган като основание за поставяне на страните в обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор ” и „ кой е правнорелевантният момент, към който следва да се преценява изявлението за прекратяване на трудовия договор с предизвестие, когато то е получено и отработено от работника ”. Прилага съдебна практика – решение № 149/12г. ІV г.о. ВКС с което е даден отговор на въпроса допустимо ли е съдът да се произнася по доводи за незаконност на уволнението, които не са въведени от ищеца по делото; решение № 559/2010г. ІV г.о. и ВКС 84/2011г. ІІІ г.о. ВКС, с които е даден отговор на въпроса кой е правнорелевантният момент, към който следва да се преценява дали закрилата по чл. 333 КТ е преодоляна; решение № 62/2014г. ІІІ г.о. ВКС с което е даден отговор на въпроса кой е правнорелевантният момент, към който следва да се преценява законосъобразността на изявлението за прекратяване на трудовото правоотношение – датата на заповедта или датата на предизвестието. Върховният касационен съд намира, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса дали експертното решение на национален център по радиобиология и радиационна защита по Наредба № 29/2005г. за здравни норми и изисквания при работа в среда с йонизиращи лъчения, съставлява основание за поставяне на страните в обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор, който е от значение за решаването на делото, поради липсата на съдебна практика и необходимостта от създаване на такава по прилагането на чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ в настоящата хипотеза. На жалбоподателя следва да се укаже да внесе държавна такса в размер на 152 лв. за разглеждане на касационната жалба, на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 вр. чл. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Водим от горното съдът