Определение № 530 от 05.02.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4051/2025 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ответника „Национална компания Индустриални зони“ ЕАД срещу решение № 2995 от 16.05.2025 г. по в. гр. д. № 2844/2025 г. на СГС, с което е потвърдено решение от 02.12.2024 г. по гр. д. № 51553/2024 г. на СРС, с което са уважени предявените от И. В. С. срещу касатора искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1 – т. 3 КТ, като е признато за незаконно и отменено уволнението на ищцата, извършено със заповед от 01.07.2024 г. на изпълнителния директор на ответника, на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ; ищцата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „експерт, инженеринг“ и ответникът е осъден да й заплати обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода: 01.07.2024 г. – 01.01.2025 г. в размер на 15 600 лв. Касаторът поддържа в касационната си жалба, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Моли то да бъде отменено като неправилно и вместо него да бъде постановено ново решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира сторените съдебно – деловодни разноски пред трите съдебни инстанции. В изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, жалбоподателят поставя в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК следните въпроси: 1. „Следва ли работодателят да изменя изрично изискванията за длъжност, която вече е била трансформирана и не съществува?“; 2. „Незаконосъобразно ли е уволнение, при което за целите на предприятието длъжността е била трансформира в друга, изискванията за която не съответстват на професионалната квалификация на работника/служителя?“; 3. „Налице ли е връзка между основание за прекратяване на трудово правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ при трансформиране и изменение на изискванията за длъжността и основание за прекратяване - съкращаване на щата по чл.328, ал. 1, т. 2 КТ, доколкото предходната длъжност престава да съществува в предприятието и се замества с нова?“; 4. „При доказателствена тежест на ищеца за доказване на обстоятелства за оставане без работа по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ и представени доказателства само за част от срока, следва ли съдът да уважи претенцията в цялост (за целия претендиран период) или следва да я отхвърли за периода, за който не се сочат такива доказателства?“, и 5. “Промяната в щатното разписание, утвърждаването му от компетентните дружествени органи и представянето му пред съда, годно доказателство ли е за провеждане на пълно и главно доказване (както е разпоредил съдът) на обстоятелството, че работникът/служителят не отговаря на изискванията на новата длъжност, основание за прекратяване по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ ?“, които въпроси счита, че са разрешени в противоречие с решение № 45 от 10.02.2025 г. по т. д. № 1764/2023 г. на ВКС, ІІ т.о. и че са от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото. Релевира бланкетно и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност, без да излага каквито и да било съображения в тази връзка. Ответницата по касационната жалба – ищцата И. В. С. подава отговор на същата, в който поддържа становище за отсъствие на основания за допускане на касационен контрол и за неоснователност на касационната жалба. Моли да й бъдат присъдени сторените в настоящата инстанция съдебно – деловодни разноски. Върховният касационен съд, съставът на Трето гражданско отделение приема по основанията за допускане на касационното обжалване на въззивното решение, следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което тя е допустима. Не са налице обаче наведените основания за допускане на касационния контрол по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. По предявения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, въззивният съд е заключил въз основа на доказателствата по делото, че по силата на трудов договор № ЧР-П- 169/10.11.2023 г. ищцата е назначена на длъжността „експерт, инженеринг“, като трудовият договор е безсрочен, но с шестмесечен срок за изпитване. Впоследствие със споразумение от 26.04.2024 г. срокът по чл. 70 КТ е отменен и договорът е трансформиран в такъв за неопределено време. СГС е приел, че на 01.07.2024 г. на ищцата са връчени едновременно предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ и заповед за уволнение от 01.07.2024 г. на същото основание, поради това, че не притежава необходимото образование и професионална квалификация за заеманата длъжност „експерт, инженеринг“. Посочил е, че не са представени доказателства в процеса ищцата да е била назначена преди процесното уволнение на друга длъжност. Въззивният съд е счел, че спорът между страните е съсредоточен по въпроса дали за длъжността, от която ищцата е уволнена, работодателят добросъвестно и по надлежния за това ред е установил нови изисквания за образование и/или квалификация, която промяна да е свързана със същността на работата и да е била извършена след сключване на трудовия договор. Посочил е, че промяната в изискванията за образование и/или професионална квалификация след възникване на трудовото правоотношение, пораждат правото на работодателя едностранно да прекрати трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, като той следва да докаже, че тази промяна е настъпила след сключване на трудовия договор, касае заеманата длъжност и работникът или служителят на отговарят на новите изисквания. Намерил е, че не е задължително работодателят да уведомява работника или служителя за настъпилата промяна и да му връчва новата длъжностна характеристика. По конкретното дело СГС е заключил, че ответникът не е доказал пълно и главно да е приета каквато и да било промяна в изискванията за образование и/или професионална квалификация относно заеманата от ищцата длъжност „експерт, инженеринг“, поради което уволнението е незаконно. Посочил е, че съгласно представената длъжностна характеристика за тази длъжност, тя е разкрита в отдел “Техническо обезпечение“ и основните й функции и задачи са: да приема и одобрява актовете за извършените СМР по договори на работодателя, да контролира проектната документация, да поддържа актуални бази данни, като със сключването на процесния трудов договор работодателят се е съгласил, че образованието и квалификацията на ищцата са подходящи да заеме длъжността. Подчертал е, че друга длъжност освен длъжност „експерт, инженеринг“ ищцата не е заемала и именно това е длъжността, относно която работодателят следва да докаже, че е въвел непроизволно, във връзка с нуждите на работата, нови изисквания относно образование и/или професионална квалификация, и то че тези промени са утвърдени след сключване на трудовия договор. СГС е посочил, че вместо да проведе горепосоченото и изискуемо доказване работодателят е навел твърдения, типични за друго уволнително основание - съкращаване на щата. Той е твърдял по делото, а и се установява от протокол № 3/20.06.2024 г. и от заповед за утвърждаване на ново щатно разписание от 26.06.2024 г., че считано от 01.07.2024 г. се утвърждава ново щатно разписание, според което се образуват 6 нови щатни длъжности “инженер“ в Дирекция “Инженерно осигуряване и управление на паркове“, под номер 7, с код 2142 6002, като заеманата от ищцата длъжност „експерт, инженеринг“ не фигурира в щатното разписание от 01.07.2024 г. Решаващият съд е счел, че ответникът не е доказал относно единствено заеманата от ищцата длъжност „експерт, инженеринг“ да е налице промяна в изискванията за образование и/или квалификация. Позовавайки се на решение № 730 от 29.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 28/2010 г., III г. о., е посочил, че за да е налице основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ изменението на изискванията за образование и/или квалификация следва да е предвидено при запазване на заеманата по трудовия договор длъжност. Ако наред с въвеждането на нови изисквания за образование и/или професионална квалификация се променят и трудовите функции на длъжността (изцяло или отчасти) работодателят може законосъобразно да прекрати трудовото правоотношение, но на друго основание - съкращаване на щата по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, но не и на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ. СГС е заключил, че цялостното поведение на работодателя и уволнението на ищцата на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ при ясни твърдения за промяна в щата в конкретния случай съставлява злоупотреба с право. Доколкото не е осъществено визираното в уволнителната заповед уволнително основание по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е приет за неоснователен. С оглед основателността на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ са уважени и исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ, спрямо последния при съобразяване, че процесният период, за който ищцата претендира обезщетение е изтекъл преди приключване на съдебното дирене по делото и са осъществени останалите предпоставки на субективното право по чл. 225, ал. 1 КТ. Поставените от касатора горепосочени въпроси не удовлетворяват изискването за общото основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и т. 1 и т. 1 ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като са неотносими към решаващите правни изводи в атакуваното решение и дори да им бъде отговорено, това не би променило крайния изход на конкретния правен спор. Искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, имащ обуславящо значение по отношение на останалите предявени искове, е уважен с решаващото съображение, че прекратяването на процесния трудов договор е извършено на основание (чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ), което не е осъществено по процесното материално правоотношение. Въззивният съд е приел, че работодателят не е променял изискванията за образование и/или професионална квалификация за заеманата от ищцата по процесния трудов договор длъжност „експерт, инженеринг“, т.е. посоченото в уволнителната заповед уволнително основание не е реализирано. Счел е също, като допълнителен аргумент за незаконността на уволнението, че за да избегне задължителния подбор по чл. 329 КТ, ответникът е подменил реално осъщественото основание, установено и в исковия процес – съкращаване на щата за длъжността на ищцата, в несъществуващото процесно основание по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, което работодателско поведение е квалифицирал като злоупотреба с право. Без значение за тези решаващи правни изводи са поставените от касатора въпроси, които касаят различно от процесното уволнително основание – съкращаване на щата. Четвъртият въпрос, който се отнася до иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ също не притежава характеристиките на правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК по гореизложените съображения и доколкото не е осъществена по конкретното дело визираната в него хипотеза – да не е изтекъл шестмесечният период на оставане без работа поради незаконното уволнение преди приключване на съдебното дирене пред въззивната инстанция и да не са представени доказателства за оставане без работа за целия период. Въззивният съд изрично е посочил в мотивите на атакуваното решение, че процесният период: 01.07.2024 г. – 01.01.2025 г. е изтекъл преди приключване на съдебното дирене по делото, както и че оставането без работа на ищцата за целия горепосочен период е доказано с представената пред въззивния съд нейна трудова книжка в заверен препис и с извършената от съда констатация на този правнорелевантен факт по оригинала на същата. При неосъществено общо основание за допускане на касационния контрол, не следва да бъдат обсъждани кумулативно изискуемите наведени допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Като самостоятелно основание за допускане на касационен контрол, различно от основанията за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, очевидната неправилност се отнася само до квалифицирани състави на неправилност на съдебния акт: допуснати от съда нарушения на относима за конкретния спор императивна материалноправна норма, на основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, гарантиращи обективно, безпристрастно и съобразено с обективната истина, при зачитане равенството на страните, решаване на правния спор, имащи за резултат прилагане на закона в неговия противоположен, несъществуващ или отменен смисъл, както и при грубо нарушаване на основните логически, опитни и общоприложими научни правила при формиране на правните изводи въз основа на установените по делото факти. В настоящия случай не се установяват горепосочените квалифицирани състави на неправилност на атакуваното решение, поради което не е налице и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. При този изход на настоящото производство и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата 383. 47 евро, равностойни на сумата 750 лв., съставляваща платено адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция. Водим от горното, Върховният касационен съд, съставът на Трето гражданско отделение