Определение № 804 от 16.11.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1688/2017 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ЦДГ”Т.П.” срещу решение №.69/1.03.17 по г.д.№.70/17 на Окръжен съд Враца - с което е потвърдено реш.№.254/19.12.16 по г.д.№.928/16 на РС Бяла Слатина за уважаване на предявените срещу касатора искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ. Ответникът по касационната жалба С. Т. Р. оспорва жалбата; претендира разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: С обжалваното решение въззивният съд е намерил предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1-т.3 КТ за основателни и е потвърдил първоинстанционното решение, с което те са уважени. За да достигне до този извод е приел, че към момента на уволнението не е било налице визираното в заповедта за уволнение основание на чл.328 ал.1 т.2 КТ – съкращение в щата, както и че не е извършен законосъобразен подбор. Посочил е, че доказателствената тежест за установяване на горните обстоятелствата е на ответника и той не е провел пълно доказване. От събраните доказателства не може да се направи категоричен извод, че трудовата функция, която заеманата от ищцата длъжност „помощник-възпитател” включва, е била реално съкратена към момента на уволнението. Същевременно, дори да се приеме, че съкращението е действително, извършеният подбор е бил незаконосъобразен. По делото са представени писмени доказателства, които установяват, че детската градина работодател е изработила критерии по чл.329 КТ, назначила е комисия, която е оценила по тях отделно всеки работник, като ищцата е получила най-ниска оценка. От така установеното, обаче, не следва, че подборът съответства на законовите изисквания. Съдебният контрол за законосъобразност на подбора не се изчерпва с формалното приложение на установените в чл.329 КТ критерии; той обхваща и проверка на приетите от работодателя и оспорени от работника оценки по тези критерии, както и дали тези оценки са обосновани. В случая по делото е останало неустановено как по заложените критерии ищцата е била оценена по-ниско от останалите работници /представеният протокол, финализиращ дейността на комисията, съдържа само оценки в цифри на две помощник-възпитателки, една от които е С.Р./, като установяването на горните обстоятелства е изцяло в доказателствена тежест на работодателя. Обективността на подбора е компрометирана и от обстоятелството, че член на комисията е било лице, по отношение на което ще се проведе същия /Е. Б., помощник-възпитател наред с ищцата/. С оглед на изложеното съдът е формирал извод за незаконност на уволнението, като предвид основателността на главния иск по чл.344 ал.1 т.1 КТ основателни са и обусловените от него такива по чл.344 ал.1 т.2 и т.3 КТ. Съгласно чл.280 ал.1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т.1-т.3 на същата разпоредба за всеки отделен случай. Те съставляват произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван в противоречие с практиката на ВКС /т.1/, решаван противоречиво от съдилищата /т.2/ или от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т.3/. Правният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, като е обусловил правните му изводи по предмета на спора /ТР №.1/2009г. ОСГТК на ВКС/. В изложението на касационните основания се твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС /реш.№.1934/ 10.01.06 по г.д.№.1456/03, ІІІ ГО на ВКС, реш.№.980/4.11.08 по г.д.№.2991/ 07, ІV ГО на ВКС, реш.№.2107/9.01.07, ІІІ ГО, реш.№.106/30.03.15 по г.д.№.5857/14, ВКС/ по въпроса за приложението на чл.329 вр. с чл.328 ал.1 т.2 КТ – за реда и начина, по който се извършва подбора от работодателя при съкращение в щата на една или няколко еднотипни длъжности; излагат се и оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното решение – които не съставляват правни въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК и т.1 Т./09 ОСГТК на ВКС /необосноваността и незаконосъобразността като пороци на въззивното решение са основание за обжалването му съгласно чл.281 т.3 ГПК и биха могли да бъде обсъждани едва при разглеждане на касационната жалба по същество след евентуалното й допускане до касация предвид критериите на чл.280 ал.1 ГПК – не в настоящата фаза на селекция по тези критерии/. Настоящият състав намира, че предпоставките за допускане на касационно обжалване не са налице. На първо място част от сочената практика не съставлява задължителна практика на ВКС. Решение №.1934/10.01.06 по г.д.№.1456/03, ІІІ ГО на ВКС, реш.№.980/4.11.08 по г.д.№.2991/07, ІV ГО на ВКС и реш.№.2107/9.01.07, ІІІ ГО, са постановени по реда на ГПК /отм./ и съгласно т.1 ТР 1/09 ОСГТК на ВКС не съставляват задължителна практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Четвъртото посочено решение - №.106/30.03.15 по г.д.№.5857/14, ІV ГО на ВКС, е постановено по реда на чл.290 ГПК, но е неотносимо към поставения въпрос. В тълкувателната си част то касае въпроса може ли работодателят да упражни правото си за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение по чл.328 ал.2 КТ, ако работникът е възстановен с решение на ръководна длъжност, която междувременно е съкратена – който е без значение за изхода на спора по делото и за решаващата воля на въззивния съд. Предвид изложеното не е налице твърдяната хипотеза на противоречие с практиката на ВКС, респективно основанието на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. С оглед изхода на спора и на основание чл.78 ал.1 ГПК на ответната страна се дължат направените разноски за адвокатски хонорар за отговор на касационната жалба в размер на 300лв. Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,