Определение № 874 от 20.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 292/2012 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от К. С. Д. от [населено място], чрез процесуалния представител – адвокат Я. против въззивно решение от 17.10.2011г. по в.гр.д. № 8131/2011г.на Софийски градски съд,с което е потвърдено решение от 5.04.2011г. по гр.д.№ 55507 по описа за 2010г. на Районен съд София,като са отхвърлени като неоснователни предявените искове за приемане на установено,че ищцата е работила по трудово правоотношение с ответника на пълен работен ден за периода 8.02.08г.-8.06.10г.,за заплащане на неизплатена част от трудово възнаграждение от 9 130лв.- разлика между полученото възнаграждение за 4 часов работен ден и дължимото за пълен работен ден, за заплащане на обезщетение за неоформяне и задържане на трудовата книжка и за недопускане на работното място за периода 8.06.10г.-26.06.10г.,като са присъдени следващите се разноски. Като основание за допустимост касаторът се позовава на нормата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по поставени два въпроса: 1. за характера на иска за установяване на действителното работно време/дали е такъв относно съществуването и изпълнението на трудовото правоотношение по чл.357 от КТ или е иск за установяване на факти по чл.124 от ГПК/ и 2. за ефекта върху трудовото правоотношение на обстоятелството,че предприятието на работодателя е било прехвърлено / в случая искът е предявен срещу правоприемника [фирма],при положение,че трудовото правоотношение е сключено с [фирма]/. Срещу така подадената касационна жалба не е постъпил отговор от ответната страна. К. жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.За да се произнесе по допустимостта й,Върховният касационен съд,състав на Трето граждан-ско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното: За да постанови решението си въззивният съд е приел,че предявеният иск за приемане на установено,че „ищцата е работила по трудово правоотношение с ответника на пълен работен ден за периода 8.02.08г.-8.06.10г.” - не следва да се разглежда по същество,тъй като „установяване на факти с правно значение е допустимо само в изрично предвидените случаи”,а настоящия не е такъв.Съдът е счел за установено,че след прекратяване на трудовия договор на 8 часов работен ден,считано от 1.06.09г. - ищцата е продължила да работи по трудово правоотношение до месец юни 2010г.,но „не се установява по несъмнен начин,че работното й време е било 8 часа”,поради което в тази част иска за заплащане на трудово възнаграждение е недоказан.Счел е и че не е доказано тя да не е допускана до работа,както и че изобщо е предоставила трудовата си книжка на работодателя. Съпоставката между така изложените мотиви на въззивния съд и поставените от касатора въпроси,налага да се допусне касационно обжал-ване само по първия от тях/относно характера на иска за установяване на действителното работно време/, на основание чл.280 ал.1 т.3 от ГПК, поради липса на практика и значението на въпроса с оглед съвременните обществено-икономически условия и отношения. Вторият поставен въпрос – относно запазването на трудовото правоотношение при промяна на работодателя - е законодателно уреден /чл.123 от КТ/и по отношение на него соченото от касатора основание по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК не е налице. Изложените във връзка с него възражения в жалбата - по съществото си са такива за неправилност на постановения акт и не могат да бъдат основание за допускане до касационно обжалване. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение