Определение № 123 от 09.07.2020 г. на ВКС по т. д. № 2612/2018 г.

С молба вх.№ 2843/07.04.2020г. касаторът „Дунарит“ АД, [населено място], е направил искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз. Становище е постъпило от ответника в производството -„Корпоративна търговска банка“ АД /н./, [населено място], в което искането се оспорва. Ответникът „Апокалия“ ЕООД, [населено място], не взема становище по молбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, намира, че искането е неоснователно. Производството по делото е било образувано по касационна жалба на „Дунарит”АД, [населено място], срещу решение № 894/13.04.2018г., постановено по т.д.№ 4502/2017г. от Софийски апелативен съд, с което е отменено решение № 1043/01.06.2017г. по т.д.№ 8128/2016г. на Софийски градски съд и е обявена относителната недействителност на прихващане на основание Пар.8 от ПЗР на ЗИД ЗБН (ДВ бр. 22 от 13.03.2018г. в сила от 16.03.2018г.) във връзка с чл.59, ал.5 ЗБН, извършено от „Дунарит” АД с изявление за прихващане вх.№ 10319 от 31.10.2014г. до „Корпоративна търговска банка” АД за сумата от 500000 лв., придобито вземане с договор от 30.10.2014г. между „Интерпред - Световен търговски център София” АД и „Дунарит” АД, за което е уведомена на същата дата и банката, по силата на който „Интерпред - Световен търговски център София” АД е прехвърлило на „Дунарит” АД вземане от „КТБ” АД, произтичащо от договор за индивидуален срочен депозит от 03.06.2014г. с „КТБ” АД със задължение на „Дунарит” АД по договор за банков кредит от 14.12.2006г. с дължима главница към 31.10.2014г. в размер на 19100000 лв., частично до размер на погасяване 500000 лв. с вземания на същото дружество към „КТБ” АД, придобити на основание гореописания договор за прехвърляне на вземания от 30.10.2014г. с изключение на частта, която „Дунарит” АД би получил при разпределение на осребреното имущество, по иска на „Апокалия” ЕООД срещу „Дунарит” АД и „КТБ” АД /н./. С определение № 83/07.02.2020г. ВКС допусна касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.2, пр.2 ГПК за проверка вероятната му недопустимост предвид приетите разрешения в Тълкувателно решение № 1/20.12.2019г. на ОСТК на ВКС за надлежните страни в производството по иск с правно основание чл.59, ал.5 ЗБН. С искането за отправяне на преюдициално запитване касаторът поставя въпроси до СЕС, като изрично сочи, че му е известно определение от 15.01.2020г. по дело С-647/18, постановено по отправено преюдициално запитване от Видинския окръжен съд. В искането касаторът формулира пет въпроса с позоваване на необходимост от тълкуване на чл.63 ДФЕС, уреждащ свободното движение на капитали и плащания; на чл.2 ДЕС, във връзка с чл.19 ДЕС, във вр. с чл.47 от Хартата на основните права на ЕС и във връзка чл.20 от Хартата, като всички въпроси са свързани с допустимостта и съответствието с правото на Съюза на националната правна уредба, която променя условията за действителност на извършени прихващания в отношения с банкова институция, като придава обратно действие на новите условия и обявява за недействителни извършени в минал период от време прихващания. Според касатора с националната норма се нарушават принципите за свободно движение на капитали, на правовата държава, на ефективна съдебна защита и независима съдебна власт, на законност, на равенство на частноправните субекти пред закона и на правната сигурност. В определението на СЕС по дело С-647/18 поставените въпроси в преюдициалното запитване са приети за явно недопустими, като същите са били свързани с Пар.7 и Пар.8 от ПЗР на ЗИД на ЗБН /ДВ бр.22/13.03.2018г./, а именно за нарушаване на принципа на правовата държава и на ефективна съдебна защита, както и на други принципи, а също и за тълкуване на Регламент 2015/848 във връзка с чл.17, 20 и 47 от Хартата на основните права на ЕС. Прието е, че от данните в запитването не следва, че посочените основни права и общи принципи могат да бъдат приложени, нито че тълкуването им е необходимо за решаването на делото в главното производство. По въпроса за тълкуване на разпоредбата чл.77 от Директива 2014/59, поставен също във връзка с изменението на националния закон, с който с обратна сила се променят предпоставките за извършване на прихващания, е прието, че е явно недопустим, тъй като в приложното поле на посочената Директива попадат само процедурите, свързани с възстановяването и преструктурирането на финансови институции, финансови холдинги и клонове на финансови институции и съответно същата не е приложима в случая. Настоящият състав на ВКС намира, че независимо от използваната различна формулировка, поставените от касатора въпроси, са идентични с въпросите, приети за явно недопустими от СЕС в определението по дело С-647/18. Съгласно чл.629, ал.3 ГПК съдът не е длъжен да отправи преюдициално запитване до СЕС, когато отговорът на поставения от страната въпрос произтича ясно и недвусмислено от предишно решение на СЕС. В случая липсва решение на СЕС, но анализът на мотивите не обуславя извод, че резултатът от евентуалното произнасяне би бил различен в сравнение с предходното запитване, отправено от българска юрисдикция, изразила съмнение относно съвместимостта на същата норма от националното право с правото на Съюза. Изложените в искането факти не допринасят за изясняване на връзката между приложимото национално право, прокламираните принципи в Хартата и цитираните разпоредби от ДФЕС. Повторното отправяне на искане до СЕС, с по същество идентично съдържание на вече прието за недопустимо предходно искане от друг национален съд, не съответства на вложения в нормата на чл.629, ал.3 ГПК смисъл, поради което ВКС не е длъжен да уважи молбата на касатора. На следващо място, съставът на І търговско отделение счита, че евентуалният отговор на поставените въпроси не би бил полезен за решаване на спора в производството пред ВКС, доколкото касационното обжалване е допуснато за проверка на правилното конституиране на страните в производството, по който процесуален въпрос дължи произнасяне и по отношение на същия не намира връзка с правото на Съюза. По изложените съображения искането на касатора за отправяне на преюдициално запитване до СЕС следва да се остави без уважение. С молба вх.№ 3118/24.04.2020г. касаторът е представил документ за платена държавна такса по жалбата, поради което делото подлежи на разглеждане в открито съдебно заседание. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд