Определение № 4793 от 08.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3900/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Уиз Еър Унгария Црт.- клон България“КЧТ срещу определение №17174/13.08.26г., постановено по ч.гр.д. 6516/26г. на СГС, с което е потвърдено определение №20611/26г., постановено по гр.д. №33662/25г. на СРС, 116 състав, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за увеличение на иска. В изложението към частната жалба се поддържа основание по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и са формулирани въпроси по тълкуване на чл. 128 КТ, чл. 55, ал.1, т.1 ЗЗД и чл. 59 ЗЗД. За да се произнесе по частната жалба, ВКС взе предвид следното: Частният жалбоподател първоначално с исковата си молба е предявил иск по чл. 55, ал.1, т.1 ЗЗД за връщане на недължимо платени заплати и обезщетения в размер на 140139,55лв., получени в периода 04.08.22г. до 04.10.24г., тъй като в този период ответникът М. К. А. не е работил по трудов договор и не е полагал труд. С молба от 03.06.26г. ищецът е поискал увеличение на иска от 140139,55лв. на 172369,24лв., тъй като това била сума, която включвала удръжките в полза на фиска. СГС е приел, че увеличението на иска е недопустимо, доколкото се увеличава не само размера на вземането, но се предявява нов иск, с нови обстоятелства и на друго основание. В изложението към частната касационна жалба са формулирани следните въпроси съгласно чл. 280, ал.1 ГПК: Включват ли се в трудовото възнаграждение платените от работодателя данъци и осигурителни вноски? Искът за връщане на недължимо платено трудово възнаграждение включва ли и искането за връщане на платените данъци и осигуровки или са два отделни иска? Допустимо ли е увеличение на иска за недължимо платени възнаграждения с искане за връщане и на платените данъци и осигуровки? ВКС счита, че липсва основание за допускане на касационно обжалване. Въпросът за тълкуване на чл. 128 КТ е неотносим и не обуславя изхода на делото, доколкото предмет на делото е иск по чл. 55, ал.1 ЗЗД- претендира се връщане на нещо, което е предадено, съответно получено. По отношение на другите въпроси, въззивният съд е процедирал в съответствие с ППВС №1/79г.. Съгласно ППВС №1/79г. искът за връщане на полученото по чл. 55, ал.1 ЗЗД във фактическият си състав изисква предаване, съответно получаване на нещо. За разлика от чл. 55, ал.1 от ЗЗД, в хипотезата на чл. 59 ЗЗД едно лице се обогатява без основание за сметка на друго лице. Оттук следва, че полученото нетно трудово възнаграждение може да се претендира за връщане по чл. 55, ал.1 ЗЗД, доколкото има предаване, съответно получаване на тази сума пари. Тъй като платените данъци и осигуровки към фиска не представляват предаване, съответно получаване на тези суми от работника или служителя, а представляват плащане към държавата за сметка на осигурения, то искането за връщане на тези суми, заради неоснователно обогатяване, не може да се квалифицира като иск по чл. 55, ал.1 ЗЗД, а представлява иск по чл. 59 ЗЗД. В съответствие с ППВС №1/79г. въззивният съд е квалифицирал исковете и правилно е отхвърлил искането за увеличаване размера на иска, доколкото с искането да се върнат и платените данъци и осигуровки се предявява нов иск. Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО