Решение № 1015 от 30.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 287/2009 г.

Решение № 1015 от 30.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 287/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Емил Томов Производството е по реда на чл. 290 вр. чл. 291, т. 3. ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. С. М. с пълномощник адв. И от АК Ямбол срещу решение № 252 от 12.11.2008 г. по гр. дело № 406/2008 г. на Ямболски окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 665 от 23.07.2008 г. на Ямболски районен съд, постановено по трудов спор за законосъобразността на уволнение в хипотеза по чл. 325, т. 12 от КТ. Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението като незаконосъобразно по отношение на решаващия извод, че определянето на съответната щатна експертна длъжност в общинска администрация за заемане по служебно, а не по трудово правоотношение, не касаело структурна промяна и компетентно решение за това може да бъде взето от кмета, а не общинския съвет. Ответникът в касационното производство О. Я., чрез Кмета на община Я. с пълномощник адв. Ме заявил становище, че утвърждаване на длъжностно разписание от него като ръководител на администрацията съгласно чл. 11 от Наредбата за прилагане на Единния класификатор на длъжностите в администрацията, когато със заповедта се определя конкретна длъжност да се заема по служебно, а не по трудово правоотношение, не променя структурата на общинската администрация и не предпоставя решение на органа по чл. 21 от ЗМСМА. С определение № 256 от 9.03.2009 г. състав на III г. о. на ВКС е допуснал до разглеждане касационната жалба при основанията на чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК по инцидентно поставения в трудовия спор по чл. 325, т. 12 от КТ, но решаващ за неговия изход административно-правен въпрос, дали кметът е компетентен да вземе решението конкретна експертна длъжност в общинската администрация да се заеме от държавен служител при условията на Наредба за прилагане на ЕКДА, приета с ПМС № 47/2004 г. (ДВ бр.18 /2004), без изрично одобрение от органа по чл. 21 от ЗМСМА, с оглед на това дали с тази промяна се засяга одобрената от Общинския съвет структура и численост. Жалбата по същество е неоснователна Уволнението на касаторката К. С. М. от заеманата по трудово правоотношение длъжност "главен експерт" в сектор "Общинска собственост" е при фактическите основания на чл. 325, т. 12 от КТ, поради определяне на длъжността за заемане от държавен служител. Оспорва се компетентността на самото определяне. В конкретната хипотеза решението е взето със Заповед РД02/0061 от 31.03.2008 г. на Кмета на О. Я., с която на основание чл. 44, ал. 1 от ЗМСМА вр чл. 11, ал. 1 от Наредба за прилагане на ЕКДА (ПМС № 47/2004 г.) е изменен устройствения правилник на общинската администрация (в допълнение на Заповед РД02/7.01.2008 г. на същия орган), утвърдено и приложено е длъжностно разписание за съответната аналитична длъжност (ниво Б6 по ЕКДА) и същата е изрично определена за заемане по служебно правоотношение. Този административен акт, дал основание за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата, е в рамката на утвърдена съгласно решение на Общински съвет гр. Я. от 21.07.2005 г. структура на общинската администрация, която не съдържа като показател указание относно вида правоотношение за длъжности от ниво Б6 по единния класификатор. При утвърждаването на числеността на общинската администрация, засягаща дирекция "Общинска собственост", Общински съвет гр. Я. е взел решение от 13.03.2008 г. по приемане на бюджета за 2008 г., което също (в съответните приложения) не съдържа указание за вида правоотношение по щатните длъжности. Като при горните обстоятелства е приел, че кметът на община Я., в качеството си на ръководител на администрация по смисъла на чл. 11 от Наредбата за прилагане на ЕКДА, компетентно може да определи със свой акт вида правоотношение за аналитичните длъжности, които съгласно единния класификатор по ПМС № 47/2004 г. могат да бъдат заемани както по трудово, така и по служебно правоотношение (чл. 3, ал. 1, т. 2 вр. ал. 4, т. 2 вр. ал. 5 от Наредбата), стига да не се променя гласуваната от общински съвет структура и численост на щата, въззивният съд е приложил правилно закона. Касае се за компетентност на изпълнителния орган в рамките на законовите правомощия по чл. 44, ал. 1 от ЗМСМА, на кмета като ръководител на съответната администрация, който орган утвърждава и длъжностното разписание със свой индивидуален административен акт съгласно § 1, ал. 1, т. 1 от ПМС № 47/2004 г. Компетентността на Общинския съвет по чл. 21 от ЗМСМА намира проявление при утвърждаване на структурата на общинската администрация, което има отношение и към нормативните изисквания на чл. 12 и § 5, ал. 2 от преходните и закл. разпоредби на от Наредбата за прилагане на ЕКДА, но не обуславя извод, че актът по определянето на съответната длъжност за заемане по служебно правоотношение се нуждае от изрично одобрение по аргумент от чл. 21, ал. 1 от ЗМСМА (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1995 г.). Не се касае за структурна промяна, както неправилно приемат някои съдилища. Ако при утвърждаването на структурата на общинската администрация Общинският съвет е взел изрично решение и по въпроса кои аналитични длъжности да се заемат по служебно отношение и кои по трудово правоотношение, то ще е налице упражняване на компетентност от този орган по въпрос, свързан с целесъобразност. Компетентност да решава подобен въпрос обаче има изпълнителният орган, т.е кметът, като ръководител на съответната администрация, който утвърждава и длъжностното разписание в рамките на гласуваната от общинския съвет структура. Тази особеност следва да бъде съобразявана от гражданския съд при изследване на административния фактически състав по Наредбата за прилагане на ЕКДА, обусловил прекратяване на трудовото правоотношение в хипотезата на чл. чл. 325, т. 12 от КТ. Предвид горното, неоснователно е оплакването на жалбоподателката за неправилно прилагане на материалния закон от въззивния съд по спорния правен въпрос. Неоснователен е и доводът в касационната жалба за несъобразяване с колективен трудов договор, уреждащ случаи на съкращение. Решението на Ямболски окръжен съд следва да бъде потвърдено. Ответникът не е установил разноски в настоящето производство. Водим от горното, Върховният касационен съд, III г. о.