Определение № 248 от 04.04.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3961/2021 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД против решение № 37/21.07.2021 г., постановено по гр.д.№ 216/2021 г. от състав на Окръжен съд – Враца. Ответникът оспорва касационната жалба, с писмен отговор. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение, съдът е приел, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на работодателя е незаконосъобразна и е потвърдил решението на районен съд, с което са уважени обективно съединените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ. Отменено е решението на районен съд в частта, с която е отхвърлен иска с правно основание чл.225, ал.1 КТ, като е присъдено обезщетение на това основание, в размер на 2581 лева. Съдът е приел, че при прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ – поради съкращаване в щата на дружеството-работодател, е нарушена императивната норма на чл.35 ЗМСМА. Съдът е приел, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като към момента на прекратяването на трудовото правоотношение, ищцата е имала качеството на общински съветник в общински съвет [населено място] и това нейно качество е било известно на работодателя. Последният факт съдът е приел, тъй като в отговора на исковата молба се съдържа признание за това, както и по делото са представени писмени доказателства на първо място за наличието на това качество на ищцата, както и за знанието на работодателя, предвид разменена кореспонденция между страните по този повод. В изложението на касационните основания се съдържат правни въпроси, свързани с равно третиране при подбора при съкращаване в щата, забраната по чл.35 ЗМСМА противоречи ли на разпоредбата на чл.329 КТ, попада ли в обхвата на чл.344, ал.3 КТ хипотезата на чл.35 ЗМСМА. Въпросите, свързани с равно третиране при подбора при съкращаване в щата и дали забраната по чл.35 ЗМСМА противоречи ли на разпоредбата на чл.329 КТ не са въведени в спора с отговора на исковата молба, не са били предмет на произнасянето от страна на въззивния съд, доколкото не са въведени и с въззивната жалба /дори и да бе така, съдът не е дължал произнасяне/, поради което не са относими към производството по чл.288 ГПК. Поставят се въпроси относно приложението на нормата на чл.35 ЗМСМА, както и чия е тежестта да се установи знанието за работодателя и качеството на общински съветник. Трайната съдебна практика приема, че тежестта на доказване в съдебния процес за незаконно уволнение лежи върху работодателя. Твърдението на работника или служителя, че уволнението е незаконно, се основава на упражненото от работодателя право на уволнение. Ето защо носителят на това право - работодателят, трябва да докаже, че законосъобразно го е упражнил. В разглеждания случая въззивният съд е съобразил трайно установената практика и правилно е разпределил доказателствената тежест между страните, като е приел, че работодателят е този, който трябва да установи дали един работник или служител се ползва от закрила, предвидена в КТ или друг нормативен акт. Закрилата по чл. 35 ЗМСМА е специална закрила, която се отнася до общински съветници и продължава по времето на техния мандат и съдържа забрана работодателят да прекратява трудовия договор с общински съветник на определени основания, в т. ч. чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ. Не е налице и основанието за допускане по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК - разрешен правен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна поради неточно тълкуване на съдебна практика, или за осъвременяване тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Настоящата хипотеза не е такава. По посочения от касатора въпрос има трайна съдебна практика, която не се налага да бъде променена, а разпоредбата на чл. 35 ЗМСМА е ясна и не се нуждае от тълкуване. Разпоредбата на чл. 35 от З. установява специална закрила при уволнение в случаите на чл. 328, ал. 1, т. 2, 3 и 4 от КТ за общинските съветници, която продължава през времето на техния мандат. Тази закрила се прилага наред с останалите, установени в КТ и обстоятелството, че е установена в друг закон е ирелевантно. Закрилата е абсолютна - тя не може да бъде преодоляна. В този смисъл е без правно значение отговорът на поставения от касатора въпрос относно знанието за това обстоятелство. Законодателят акцентира на задължението на работодателя да установи дали работникът или служителя, който желае да уволни се ползва от закрила или не, без да се интересува от начина, по който това ще бъде направено. Предвид изложеното, касационното обжалване не следва да се допуска, като в полза на ответника по жалбата следва да се присъди сумата 500 лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК. Водим от горното, състав на ВКС