Определение № 1207 от 16.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4772/2015 г.
ВКСIII гражданско отделение16.12.2015 г.докладчик Емил Томов
Диспозитив
Не допуска касационно обжалване на решение № 348 от 06.07.2015г по гр.дело № 481/2015г. на Русенски окръжен съд ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Мотиви
Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] с адрес на управление [населено място], срещу решение № 348 от 06.07.2015г по гр.дело № 481/2015г. на Русенски окръжен съд, с което в обжалваната от настоящия касатор част е потвърдено решение №439 от 07.04.2015г на Русенски районен съд по уважен срещу касатора искове по чл. 344 ал.1 т.1 КТ .Като незаконосъобразно е отменено уволнение, предприето от работодателя със заповед № 159/11.11.2014г на основание чл. 325 ал.1 т.1 КТ въз основа на молба от работника, която не е съдържала предложение за прекратяване на това основание. В изложение се формулира въпрос налице ли са предпоставките за прекратяване на трудовия договор по чл. 325 ал.1 т.1 КТ ,ако е налице ясно и безусловно изявление на рабтника за прекратяване на трудовия договор, макар и на друго основание, предпоставките за което не са налице и спазен ли е срокът по чл. чл. 325 ал.1 т.1 КТ.Изтъква се основанието по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, като защитата изтъква противоречие с реш. №406 от 2012г по гр.д № 537/2012 ІІІ г.о на ВКС. Цитирано е основанието по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК .Работникът е имал воля и желание за прекратяване на трудовото правоотношение и не е налице основанието, на което се е позовал След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Предметът на делото в настоящия трудов спор по чл. 344 ал.1, т.1 КТ е очертан от основанието, на което работодателят е прекратил трудовия договор и неговото оспорване от рабтника. В оспорваната завовед ,отменена като незаконосъобразна, работодателят се е позовал на чл. 325,ал.1,т.1КТ за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие. Последният е възприел при уволнението и поддържал по делото, че изразеното в писмена молба от работника ясно и недвусмислено заявление за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.327 ал.1 т.3 КТ, дават възможност на работодателя да възприеме волеизявлението до него като предложение, изразяващо съгласие за прекратяване по смисъла на чл. 325 ал.1 т.1 КТ и в тази връзка е достатъчно да изрази в срок своето съгласие, щом оспорва правото на работника да изтъкне чл. 327 ал.1 т.3 КТ. Тезата на работодателя, изразена и чрез формулирания в изложението въпрос, не държи сметка за различните фактически състави на основанията за прекратяване на трудовия договор. Едностранното изявление, упражнено от работника като негово потестативно право за прекратяване на трудовия договор, не означава отправено предложение на същата страна в трудовото правоотношение при условията на чл. 325 ал.1 т.1 КТ. Няма пречка и двете волеизявления да се заявят последователно ,дори едновременно, но поради различното им съдържание и правни последици едното не може да се отъждествява с другото, както е подходил работодателят. Приложеното от защитата на касатора реш. №406 от 2012г по гр.д № 537/2012 ІІІ г.о съдържа разрешение по прилагането на чл. 325 ал.1 т.1 КТ във връзка със срока за приемане на предложението, обективиране на това приемане и довеждането му до знание на другата страна, като в никаква степен тази практика на ВКС по чл. 290 ГПК не изразява и не насочва към разрешението, поддържано от защитата, като отговор на поставения в изложението въпрос. Срокът за приемане на предложение не може да има решаващо значение в случай ,че предложение по чл. 325 ал.1 т.1 КТ не е отправяно,поради това въпрос за срока не е обсъждан решаващо от въззивния съд. Отрицателен отговор на формулирания правен въпрос в първата му част е дала установената практика на ВКС по прилагането на основанието в чл. 325 ал.1 т.1 КТ, имайки предвид общите признаци за съгласието като елемент на договор. Всяка от страните - едната чрез писмено предложение, а другата чрез приемането му, следва да изяви като основание за прекратяване на договора именно съгласието на двете страни за това, а не някое друго основание за прекратяване. Тази особеност отличава предложението по чл. 325 ал.1 т.1 КТ от изявления с друго съдържание и на друго основание, напр.когато по едностранна воля трудовата връзка се прекратява.Въззивното решение е съобразено с горното установено в пракиката на ВКС разбиране. Предвид гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.